Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2012 22:20 - Вярващи срещу атеисти
Автор: achoachev Категория: Други   
Прочетен: 1571 Коментари: 3 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            Кой е вярващ? Може би този, който спазва всичките Божи заповеди . Има ли ги много сред нас?

 

            Вярващите в България (без значение от разпределението по вероизповедания), според различни оценки, са от 60 до 95%. Вярват в Бога - 60% смятат, че съществува по-висша сила, Дух или Разум - 21% .не вярват в Бог - 15%. Според резултатите от преброяването през   2001  г.(за 2011 г. не намерих такива,макар,че въпроси в този смисъл бяха включени в анкетите) "  81,2%  от българите се смятат за  православни.

 

            Религиозни учени и социални изследователи  след внимателно проучване са установили, че вярващите у нас  са  средно 4,5% - от 10 до 12 пъти по-малко отколкото  заявяват анкетираните.

 

            Аз  самия  не  бих  посмял  да  се  нарека  религиозен  човек.

 

            Да си  вярващ  и  да   наричат ​​ себе  си   такъв не е едно и също.

 

            Някой си мисли, че  религиозните  хора трябва  да ходят на църква по празниците,да се  молят и да палят  свещи.Такива ги наричат  "свещници". Това не са дори енориаши,това са  "парашутисти".

 

            Някак си се смята, че вярващият е по-добър и априори по-морален от атеиста. Но вярно  ли е това ?

 

            Неотдавнашните  атеисти  изведнъж станаха войнстващи неофити и са готови да се бият с всеки, който не е съгласен с тях по въпросите на вярата. Дори в Църквата вярващите понякога се борят един с друг.

 

            Основното качество на един вярващ е толерантността  и прошката. "Не съдете, за да не бъдете съдени" - е казано  в Писанието. Но по някаква причина именно  хората на вярата  показват агресивност по въпросите на вярата и безмилостност срещу престъпниците.

 

            "Да се осъди, не може да бъде простено" - мислят   най-често религиозните.

 

            "Да не се съди,да се прости" - най-често мислят   не вярващите.

 

            Поставянето на филма "Невинни мюсюлмани" и триковете  във "Христос Спасителя" не са  случайни. Всичко това напомня за добре обмислена политическа провокация с дълбоки последици.

 

            Всеки разбира защо на момичетата от скандалната пънк група  (две от тях са млади майки) не е дадена пробация а две години  колония   без   отлагане.

 

            Ако имаха  момичетата добри съпрузи и крепящи ги семейства, те не биха  се ангажирали  в тази посока. Престъпниците не са родени  такива,стават в последствие. Виновно  за това е обществото - т.е. ние   с  вас  заедно!

            Ако пънк-молебена бе  организиран не  в църквата, а във  всяко друго обществено място, това отново би било  обида към чувствата на другите?

 

            Аз лично се обиждам, когато в Божи гроб се наблюдава  борбата между членовете на различните християнски църкви. Как може да се предотврати  това?

 

            Как можем да защитим  религиозните чувства?

 

            И как да измерим колко са чувствата?

 

            Какви са критериите за "обида  на религиозните чувства"?

 

            Един се  "обижда от подмяната на понятията," друг на "фотографирането" в църквите,  трети на "инвазията  в свещеното  пространство" ... И как да се защити  това?

 

            Малко ли са обидите между хората?!

 

            Някой се обижда от липсата на  санитарни възли в Православната църква. В протестантските църкви имат тоалетни, но ние търпим ...

 

            Тогава е време да се въведе в Наказателния кодекс наказание и за обида (и на  вярващия и невярващия), а не само на държавния  служител .

 

            Но как да се направи разграничение между вярващи и невярващи?

 

            Аз  вярвам, че ние трябва да зачитаме не само чувствата на хората които вярват, но и на всички хора, независимо от религиозната им принадлежност. Но  да получим уважение чрез законно преследване е невъзможно, тъй като е въпрос на морал. Законът не може да замени  морала когато става въпрос за благоприличие, учтивост и коректност.Човек може да действа  в съответствие със  закона, но  абсолютно безотговорно  и неморално.

 

            Аз  имам правна подготовка, но не мисля, че с помощта на  законите може  да се регулират всички аспекти на обществото.Съществува  предел  на наказателните санкции,  след  преминаването на който те престават  да  респектират.

 

            Може би проблемът не е в липсата на правни норми а в  правоприлагането, в лошата  практика?

 

            По мое мнение проблемът  е в липсата  на морал и уважение в обществото ни!

 

            Лично аз вярвам, че ние  трябва да вървим не към  забрана на "лошите",а към  развитие на доброто. В противен случай може да се забрани  всичко. Изпаднал в ярост законодателят вече предлага да се въведат наказателни санкции за закъсняло плащане на сметки за комунални услуги и дори за разпространение на информация за края на света.

 

            Как да се избегне конфронтация между  вярващите  и невярващите?

 

            Следва да се припомни, че иконографията дълго време  се е считала за забранена и обидна за християните. През 730 г. император Лъв III  Исавър е  забранил почитането на иконите. Иконоборците  считали   почитането на иконите  за идолопоклонство. В резултат са били унищожени  хиляди  икони.Иконоборчеството е било официално признато на  вселенския събор в 754 г. с подкрепата на император Константин V, но по- късно е отменено.

 

            Разбира се  трактатът  на  Фридрих Ницше "Антихрист" е богохулство.Ще забранят ли и него?

 

            Ще бъдем ли в състояние да кажем истината за това как насила са покръствали българите, как несъгласните са  били насила  натирвани  във водата, как са убивали непокорните? А "кръстоносните походи" и изгарянето  на староверците - дали тази историческа истина е обида към чувствата на вярващите?

 

 

            Ние гражданите сме  равни пред закона.

 

            И ако имаме  светска държава и по силата на Конституцията е  отделена  църквата от държавата,то  последната  трябва да защитава  и  вярващите и атеистите.

 

            Трябва да се защитават не религиозните чувства на вярващите, а свободата на съвестта!

 

            Едно лице може да бъде вярващо, но да не принадлежи към някоя от световните религии.

 

            Ако човек вярва в Бог, но не в Бога на някоя религия, законът ще го защити ли?

 

            И как изобщо е възможно да се защитят чувствата (били те и религиозни)?

 

            При комунистическата  власт по всякакъв начин се преследваха вярващите. Но те не са изчезнали, а напротив, те погребаха режима- атеист.

 

            В първите векове на християнството вярващите в Исус Христос са били малтретирани и убивани. От времето на Нерон е започнало масовото преследване на християните  от римските императори.

 

            Когато при Константин Велики  християнството става държавна религия хората е трябвало да се защитават от самите  християни. Императорите често стават покровители и дори инициатори на ересите  (напр. иконоборството).

 

            Във филма "Агора" на испанския режисьор Алехандро Аменабар е показано  как в края на 4-ти век християнството се расправя в Александрия с юдаизма и езичеството. Християните първо са се справили  с езичниците, а след това и с евреите. Александрийската библиотека е била унищожена ,езическите храмове разграбени, езичеството забранено, евреите  изгонени от града.

           

            Властта е   избрала религията за  най-удобна да управлява  масите. Религиозните лидери, проповядващи  на думи  любов, в името на Бога са призовавали  към убийства.Епископ Кирил е поискал  да унищожи непочиняващата му се  свободна философка  Хипатия. Той я обявява  за вещица. През 415г.  Хипатия е била разкъсана от разгневената тълпа.По тялото на Хипатия  християните хвърляли камъни, влачили са я из улиците на Александрия и са я изгорили на площада.

 

            И колко човешки живота струва покръстването на населението на завладените земи! ..

 

            Истинската цел на "кръстоносните походи" е било разграбването на Константинопол!

 

            Много научни открития, които противоречат на християнските догми, са предизвиквали ярост от страна на свещениците. Много учени са били преследвани от Инквизицията и изгорени.

 

            За да си запази властта  католическата църква яростно воюва с атеистите и неправилно вярващите еретици . В първата година от появата на Светата инквизиция в Испания около 1000 души са били изгорени на клада, обезглавени на ешафод с меч или брадва. Отец Томас на  2 август 1483 приема поста на Велик инквизитор, за осемнадесет години от мандата си  само в една страна изпраща  на  оня свят  десет хиляди души като ги  изгаря на клада.

 

            Известният  бохемски магистър по богословие Ян Хус в своите  проповеди страстно осъжда злоупотребите и моралния упадък на алчното католическо духовенство. Хус се е отличавал със строг морал, мек и добър характер ,но е бил осъден като еретик и изгорен на клада.

 

            През 1431, френската героиня Жана д"Арк е изгорена по заповед  на Католическата църква. Въпреки това, през двадесети век, след Първата световна война църквата я канонизирва като светец.

 

            В историята на католическата църква има много тъмни страници. Един от най-известните папи е Родриго Борджия. През 1492 г. той е избран за папа под името  Александър VI.От  връзките си  с няколко жени  има  десетина  деца. Скандалите, които съпътстват престоя му във Ватикана подкопават авторитета на папството и подготвят  Реформацията.

           

            Именно заради  измами с индулгенциите възниква  протестантското движение, което впоследствие се   формира  като протестантска църква.

 

            Недостатъците на отделните свещеници не дискредитират самата идея за църквата, не отричат ​​самата вяра. Хората вярват в Бога, не в духовенството.

 

            Аз съм кръстен в православна църква като дете и  не мога да  откажа този факт от биографията си.

 

            Вярата е дълбоко личен път на човека, негови  лични преживявания,само  лични.

 

            Вярата е от   Бога, религията - от  човека!

 

            Църквата  е   организация на едноверци, а днес е и публична институция.

 

            Дейността на църквата, по мое мнение, трябва да се измерва не с броя възстановени манастири и църкви,а с възстановяването и подобряването на моралното състояние на обществото.

 

            По мое мнение, църквата трябва да се държи на разстояние за да бъде морална и духовна власт, а не близо до държавата, което неминуемо води (както историята показва),  до подчиняване на  църквата от държавата.

 

            Някои считат , че онези, които вярват са просто наивни.Днешната църква е институция  с всичките злини на бюрокрацията, а не мистичното тяло на Христос.

 

            Обижда ме търговията в храма- разпнатия Христос дори  продават!

 

            Збигнев Бжежински (пламенен анти-комунист и бивш съветник на президента на САЩ по националната сигурност), каза, че след разпадането на комунизма основният враг е Православието.

 

            Но работата не е в във вярата и църквата а във властта. Просто  у нас  използват религията за да я укрепят ! 



Тагове:   религия,   власт,   морал,   Атеизъм,


Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - Не се занимавай с глупости. Рели...
08.10.2012 17:43
Не се занимавай с глупости. Религията е социален апендикс (рудиментарен остатък).
цитирай
2. achoachev - Не се занимавай с глупости. Рели...
08.10.2012 18:09
kushel написа:
Не се занимавай с глупости. Религията е социален апендикс (рудиментарен остатък).

Остатък след какво?
цитирай
3. анонимен - След времето на религиозното мр...
08.10.2012 20:09
След времето на религиозното мракобесие. Бруно казва: "Ако не беше религията, нямаше да има невежество". Виж в Уикипедия.
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930