Какви са  резултатите от    авторитарния  стил  на  възпитание?!

            Ако ви попитат какъв  стил на възпитание са  прилагали  родителите ви,  най-вероятно ще кажете, че  единият от тях е вземал решенията, а вторият се е съгласявал с него.

            Най-често в ролята на първия родител се проявява майката, който решава как да се отглежда  детето,трябва или не трябва то да прави това  или онова,на какво трябва да бъде научено,какъв човек   трябва да се получи от него в бъдеще и т.н. Също така майката решава  какви санкции следва да се прилагат в случаите, когато детето не се побира в рамките на определените граници на поведение.

            Този стил на отглеждане на детето, който предполага строг контрол, потискане и система от наказания и награди психолозите наричат ​​авторитарен. То е дошъл в съвременните семействата от нашите предци с тази разлика, че по  време  на патриархата цялото семейство се е подчинявало на волята на бащата, а сега за образованието на децата отговаря основно майката.

            Така че, колкото и да се  говори  в нашето общество за   демокрация, тя не може да се реализира по една проста причина- ние се раждаме, живеем в една авторитарна общност, и упорито не вижаме   другите  модели на развитие.

       Сега е началото на учебната година ,а вече  почти всяка психологическа консултация  получава обждания от отчаяни родители:

            - Помогнете ни, детето не иска да  учи, има лошо поведение в класната стая!

            - Синът ми е  напълно извън контрол и не иска нищо да  прави!

            - Дъщеря ми  не  слуша и се държи  грубо!

         Какви са причините за честите оплаквания на родителите, и каква е връзката между началото на учебната година и авторитарния стил на възпитание?Работата е в това  е, че докато  детето е малко, то  още не може да се противопостави  на нарушаването  на правата му на ЧОВЕК от страна на възрастните. Пиша думата с главни букви,  за да могат родителите да осъзнаят, че  това не са   ТЕХНИТЕ деца, не са ТЯХНА собственост , а това са  равноправни членове  на Земната общност. Не сте ли съгласни? И всъщност, защо? Така, без дори да забележат, родителите, веднага след като малкият човек започне  да  се проявява в този свят като човек,започват да ограничават действията му:

            - Не отивай там;

            - Така не може;

            - Не крещи;

            - Не бягай;

            - Бъди  послушен  и др.

          Свиквайки   с авторитарната  система у дома, детето продължава да се подчинява на възрастните и  в детската градина. И абсолютно институционализираната система за потискане продължава работата си в образователната ни система.

            В резултат на това детето  просто престава да принадлежи на себе си, като ден и нощ трябва да прави това, което искат от него другите. Тези деца, които все още са в състояние да се противопоставят на системата, получават забележки за поведението си в училище. А "безпроблемните" отличници или тихите и ненатрапчиви тройкаджии  по-късно в живота също с нищо не  се отличават. Сред  отличниците   на практика няма  успели хора и лидери ,такива  стават  училищните  бунтари.За  пример може да служи индийския  философ Ошо. В  неговата  "Автобиография на духовно  неправилния мистик", например четем, че истински религиозен може да бъде само ... бунтовникът.

             И   ето майката пита  на консултация при  психолога :

            - Какво друго трябва да направя,че  детето   ми  да стане  послушно?

            За мен това винаги е звучало така : как бих могла  още да го притисна  че да прави това , което аз искам?

            Детето се опитва да защити правата си-нищо повече. Помощ от психолог е нужна в този случай, разбира се,  за   цялото семейство. И преди всичко за родителите, за да могат те да видят и  разберат  как  подтискат детето си, и това ще помогне за разработване на нови равноправни модели на взаимодействие на детето с  връстните. Това не е лесна работа!.

Сериозна статия,но колко ще я проумеят.Травмите нанесени в детска възраст се лекуват трудно,ако някой въобще се замисли над тях.Еманципацията на жените,феминизацията на учителската професия,премахването на казармата,липсата на духовно възпитание всичко това се отразява отрицателно на възпитанието на подрастващите.Самовъзпитанието чрез мрежата е вредно и изкривява личноста.Забравихме старата приказка за липсващите първи 7 години.Децата са личности от най-ранна възраст и трябва да се съобразяваме с това.

Ами тези,за които пишете са израстнали именно в условията на еманципация.Аз лично не съм получил сериозни травми от родителите си и именно за това съм убеден,че правилният подход във възпитанието е именно този за който пиша в постинга.Навсякъде около нас можем да срещнем хора с добро обществено и материално положение,но неуверени в себе си,постоянно оглеждащи се и страхувайки се от собствената си сянка.Много от тях са направили кариера именно заради умението си да бъдат послушни,но това не ги е направило по-щастливи.

sk90xH <a href="http://itlbmxoasspc.com/">itlbmxoasspc</a>, [url=http://shlpmrutunpi.com/]shlpmrutunpi[/url], [link=http://msytbggdouea.com/]msytbggdouea[/link], http://glbexyhhnuqe.com/