Исках да се покая, да помоля  за  прошка - но уви! 

            Току да започна   и  спрях.

            Някаква част от душата  може и да се разкайва, но не и ... Разкайвам се  - а сам  самодоволно се наблюдавам: какъв  герой  съм! Колко е  велико,че се  разкайвам! .. А тук още един глас в защита: да, може би е направил  глупост, подлост, но това е  защото самите те го  провокираха! Те го  докараха до тук ..!

            И  над  всичко - ненакърнена от никакви разкаяния  жестока любов към себе си, аз все  пак съм  добър! Аз   съм  най-добрият! ..

             Какво  ти разкаяние , ако дори и тук, насаме  със себе си  ме спохождат  такива  мисли?

            А ако се сучва на обществено място,при това   пред  камерите, да се коментира е излишно. В сърцераздирателния  вик "Съжалявам!" - се чува само неизтребимо  театралничене.

            Впрочем ,едното не   изключва другото. Може да се играе  с  истинско усещане и истински да се страда  , с  мъка - за  публиката.

            Е, такъв  е нашият  съвременник, обикновеният  зрител  и  потребител! Само че злини  прави  безкористно, искрено.А  когато трябва да се  покае, да моли за прошка - тук за да е  по-малко лицемерието трябва да не се преиграва.

            И всички тези вопли, покаяние в църквата,до  ковчега, в съдилищата -  е  от един и същ театър. Правилно. Понякога нашите храбри блюстители на закона казват "Не са  искрени в  покаянието" (тоест, ответниците) ...

            Вярно е, че  да се играе разкаяние също може по различен начин.

            Да си спомним  патетичните (не кинематографични) покаяния на  дисидентите. Но кой  злорадо ще хвърли в тях  камък? - в нашия затвор, за да се измъкнеш  ще кажеш всичко което поискат от теб!

            Обича властта  да си раздираш  ризата  върху себе си когато се молиш за милост, прости нас грешниците! Сатаната ни  излъга! .. - Още по-добре -коварните агенти на Запада ни  теглеха за  ушите ... И текста, който трябва да се напише ще помогнат да съставиш, грим върху  синините  не по-лошо, отколкото в театъра ще сложат - просто за да се  разкаеш.

            А  понякога сълзи на покаяние и самите  те ще пуснат- като наш Бойко на  погребението на Максим или Путин след преизбирането му.

            Е, правилно,сърцераздилателното  "прости" е къде по-практично от всякакви там угризения на съвестта.Извиняваш се  - и си свободен, никакви  въпроси?

            Впрочем ,чак сега  това е  ловък  трик на PR технологиите, а за нашите бивши шефове - и това бе подвиг.

             Е, ако не се искаш за себе си, можеш и вместо друг да се извиниш, ще бъде още по-грандиозно.Примери  много!

             Ето така живееш, действаш подло и не знаеш-  някой там, в далечината, може би дори на небесата за тебе говедото   моли за прошка, докато  ти тук  се правиш на интересен.

            Явно  покаянието  се разпространява. И  дори канцлера Бранд, който  някога  във Варшава падна на колене пред паметника на жертвите на гетото,пося в моя  циничен мозък  въпроса:това наистина ли беше  голям прилив на покаяние , или все  пак е пресметлива  обществена кампания? Въпреки че това вече няма  в действителност никакво значение. - Германците се покаяха  и  с  дела. 

            А ако искаш можеш  да обходиш роднините си с извинителни думи  :за  дядото убиец да молиш   прошка или за сина  мошеник, ако такива разбира се има. Но във всеки случай, работа за покаяние в нашата  страна има достатъчно, просто ще успеем ли  да се впишем във  времето.

            Искаш да се покаеш - тихо, без  всякакво  шоу - но не се получава. Сърцето и душата ни  корозираха  технологите, човешки думи, така просто не можеш да  кажеш ...

            По-лесно е  сам да си  нацепиш  дебелата глава - вместо всички тези видове "съжалявам".

            А още по-добре -да се затвориш  и  скришно да  страдаш.

            Изключение  правят  случаите когато сме на гробовете на  близките си  и самотно  промълвяваме: "Прости ми …"