Моят живот през последните години е помогнал за подобряването на характера ми. След като загубих апартамента си и станах  клошар се скитах по света, често полугладен, без пукната пара в джоба.От стреса започнаха  всякакви  заболявания,да отказва сърцето.Прокрадваха се мисли за  смърт.Естествено, това не предразполагаше за страстна любов към човечеството. Освен това, животът в страната ни ставаше  все по-лош и по-лош - не само на мен ми беше тежко.Хората пиянстваха ,умираха, процъфтяваха кражбите, измамите и беззаконието. Нима бе възможно  в подобна ситуация да бъдат добри един към друг? 

         И така, аз просто  започнах да мразя всичко и всички. Светът ми се струваше клоака,сбирщина от   изроди и идиоти. Пожелавах му бърз край,да  пропадне  в ада.И като че ли се отиваше към  тази ужасна кулминация - във въздуха висеше всеобщо очакване за апокалипсис. Вече беше просто осезаем, изглеждаше - още малко ... и ще започне да се сбъдва  някакъв дяволски сценарий за пълното унищожаване на човечеството. И наистина  както никога върху  света започнаха  да се сгромолясват  всички видове бедствия, както природни така и причинени от човека,още ги  наричаха "техногенни". Последното се случи в Япония - безпрецедентно цунами разруши няколко атомни електроцентрали, имаше много жертви ,а по света   се разпространи  ужасна  радиация, чудовищно заразявайки вече и така доста мръсната атмосфера. В допълнение цунамито обиколи целия свят, премина по вода 13,000 мили и се разби в Антарктика. Ако по-рано това  беше   континент състоящ се  от многовековни  тонове  лед, сега цунамито го раздели на много отделни огромни айсберги. Учените отдавна  бият тревога, че дебелината на леда става все по-малка и по-малка заради топенето дължащо се  на високото съдържание на въглероден диоксид  в атмосферата, който се е натрупвал  и натрупвал с развитието на цивилизацията и индустрията през последните два века. Сега ледовете се топят   многократно по-бързо, това предизвиква силно повишаване на морското равнище и наводнения на по-голямата част от сушата. 

         С изчезването на  Гълфстрийм климатът в Европа става все по-тежък, миналото лято беше доста студено и зимните студове бяха безпрецедентни.Загина всичко живо  в Мексиканския залив, където се разля огромно количество петрол. С една дума, да се изброява всичко това може  безкрайно.

 
         Борих се за малкия си живот , който не бе необходим на никого, освен на мен и който никой не  забелязваше на все още претъпканата седем милиардна  планета.

 
.        .. Тази нощ  отидох да спя както обикновено в бараката, която наемах за  жълти  стотинки, след като попаднах в този крайбрежен град.Това  изяждаше цялата ми мизерна пенсия ,а цените на хранителните продукти тук бяха непоносими за мен защото местните не пропускаха интереса си  и правилно бяха изчислили, че туристите няма да пожалят парите си- всеки ден трябва да има нещо за ядене! (Честно казано, аз бях просто изумен - какви идиоти искат да останат тук на почивка -няма никакви условия , цената е много по-висока, отколкото в Турция и Гърция  например, качеството  - ниско.)

 
         Настроението бе отвратително, плуването и слънчевите бани на празен стомах ми омръзна, перспективата, че в бъдеще нещата ще се променят към по-добро, напълно отсъстваше. А зимата бе точно зад ъгъла ...

 
         Тревожни сънища сънувах - аз тичам нанякъде, викам за помощ, и всичко наоколо е гола опожарена  пустиня и безлюдно ... Проблясваше  ярка светлина която ме   заслепяваше  в съня , но не можех да се събудя. Плуването, откакто се помня, винаги ми е действало  като хапче за сън - веднага ме събаряше. 

         И накрая  се събудих. Главата ми тежеше, всичко се виждаше като в мъгла, неясно. В началото си мислех, че  продължавам да спя и всичко е само сън, защото лежах дори не  в леглото си. 

         Това бе една странна тишина,а  моята барака бе на главната улица на селото,през които минаваше  главната магистрала, по която ден и нощ се носеха автомобили, съвсем наскоро дори с вледеняваща духа  сирена се пронесе  нашият премиер, връщане се от  поредното си откриване на поредната магистрала.

 
         Вие няма да повярвате! И аз не можех да повярвам на очите си! Помещението, в което се озовах не изглеждаше земно. Разбрах веднага.Не приличаше и на  снимките, които виждаме в научно-фантастичните филми. Дори и най-буйната фантазия не може да изрази как  се различаваше от това,с което бях свикнал в дългия си живот. 

         Обикновено за хората  попаднали в непозната среда, първата реакция е страх. Но не бях аз този,който ще  се  уплаши. Бездомния живот в последното десетилетие така закали нервите ми,лошите климатични условия,рискът да се окажа на прага на бараката си замръзнал,бях почти безчувствен и да ме изплашат беше  меко казано трудно. Например, през лятото прекарах известно време в палатка на брега на морето и  криминогенната обстановка в нашите градове предполагаше да не спя през нощта от страх. Но не, аз спях. Вярно е, че усещането не бе приятно ... Или да си спомня зимата,която изкарах в безлюдно  село,без дърва (а беше  студено), без пари... 

         С една дума,не се  изплаших и не бях особено изненадан. Вече ми беше почти  безразлично.

 
         Но  не ми  бе дадено  време за размисъл - къде ме отнесе съдбата и защо? Трябва да кажа, че съм човек  с много трезв ум и не вярвам в никакви чудеса.Наследил съм го от баба си, която принадлежеше към така наречените "здравомислещи" хора. Те са скучни и прозаични. Така че и аз не притежавах въображение и никога не бих могъл да съчиня нещо, несвързано със сивата реалност на всекидневния живот.

 
         Пет минути след като се събудих , към мен се приближи същество. Не, не зелено човече. Но не и човек. Не знам как, но то ме информира, че аз никога няма да видя Земята, нито хората ... 

         Те идваха всеки ден и се опитваха да ме убедят да се разделя с тялото си. Беше ми казано, че цивилизацията им, от една страна е напълно виртуална,а  от друга страна те са вечни и всеки от тях се чувства почти Господ Бог, защото за тях няма нищо невъзможно. 

         Преди  мен се оказа , че те са взели много  хора от Земята, но всички те е трябвало да се върнат - не  са им вършели  работа. Работат бе в това,че тези същества действително можеха всичко. А на хората, когато им бе  "предоставено " ВСЕМОГЪЩЕСТВО, бяха много невзрачни, желанията им  посредствени и безинтересни и бяха основно в областта на материалното. Е, понякога за разнообразие, някои от тях си създаваха свой свят и се обявяваха  за Върховни Владетели, т.е. освен примитивни материални желания да имат злато и диаманти и милиарди напълно ненужни в този свят  долари, те те искаха власт.Без значение каква…

  
         Извънземните  отдавна контролираха Земята и наблюдаваха  развитието на няколкото цивилизации, възникнали върху нея. Всички предишни цивилизации са погинали по различни причини. Хората - петата цивилизация - се развивали много, много бавно. Много хиляди години те просто са били животни с неголям наклон на челото , напълно неразвити мозъци и са имали само елемнтарни  инстинкти. 

         Всичко започва да се развива с бързи темпове, когато при хората се развива речта - в началото проста, състояща се от някои емоционални междуметия, а след това се достига до там, че почти всяко племе формирало свое собствено различно  от другите наречие и като резултат се появяват много сложни  езици,способни да изразят   всички чувства и действия. Този процес се развивал  някак си реципрочно - животът ставал по-сложен и с него ставали по-сложни концепциите, обозначаващи всичко в него,езиците ставали все  по изтънчени,в тях се  появявали  понятия, неизвестни за  животните, облечени в животински кожи (разбира се, човешката раса е започнала от ловците). И многото   нюанси и вариации в езика  силно повлияли  на човешкия ум, той започнал  бързо да се усъвършенства и най-накрая са се появявили първите учени, писатели, изобретатели, и дори ... философи. Достатъчно е да се каже, че човешкият мозък отпреди пет хиляди години не се е различавал от този на съвременния човек. 

        И тогава се случва нещо  неприятно. Цивилизацията внезапно започва да се срива. Извънземните отдавна са открили, че тя отива някъде не където трябва: безкрайни войни, борба за власт,поклонение пред Златния Телец - всичко това показвало, че тази цивилизация  загива. Но в началото на 21-ти век след Христа (от човешкото летоброене) хората започват да се превръщат в истински мутанти.Умират от употреба на алкохол, всички видове  ужасни наркотици (включително и изобретени от тях - да използват  естествените вече не ги е "кефило", а науката  химия е на ниво и измисля  нови опияняващи и унищожаващи тялото средства, синтезират ги не само учени в лабораториите си, но и наркоманите в обикновени апартаменти), от СПИН-а  до рака, от пътнотранспортните произшествия до локалните войнички, накрая от "битовите" убийства  до самоубийствата - просто бяха прекрачени  всякакви предели.

    Да не говорим, че хората  успяха да  осерат местообитанието си - планетата Земя - прекрасна й атмосфера, биосферата и най-близкия Космос! 

         Извънземните не са се намесвали  дълго време, но в крайна сметка трябвало да започнат да влияят на глупавите хора. Както вече споменах, цивилизацията им беше чисто виртуална, и те се надявали да  "преведат" хората на същите релси, както е известно всичко виртуално не е в състояние да причинява вреда на околното виртуално пространство и на виртуалните същества. И при това можете да правите всичко каквото искате - защото виртуалното не е материално.

 
         Но тук  ги е очаквал пълен  провал. Земляните не са искали да станат виртуални същества. И въобще,  дори не е зависело от тях:за целта е трябвало  да има много повече духовност, хората като правило с малки изключения, са чисто материалистични, и не са можели да се откъснат от всичко плътско. Ако е подходящо да се използва езика на числата, душата в човешкото тяло заема някакви си  нищожни хилядни от процента,а то е  доминирано от плътските желания. Нуждите на човешката плът диктуват живота и най-важното - начина на мислене. 

         Те ми казаха, че в техния свят е имало   референдум и 90% са гласували за унищожаването на планетата Земя. Тя е била за тях "излишна", ненужна и само предизвиквала негативни емоции. 

         Бях избран като морско свинче, като последен шанс да се разбере същността на човешките същества. 

         Виждайки  неумолимото ми  нежелание да се разделя с тялото (поради каква причина? свикнах с него след шест десетилетиян живот), извънземните  решиха да ми разкрият "главната" тайна.Първо, те ме попитаха дали се интересувам от отговорите на "вечните" въпроси.Има си хас!

 
         Оказва се, че хората са били създадени  да удовлетворяват  всички  нужди на някои  видове  жители на Вселената, които са станали известни като най-злата и тъмна сила. По принцип за тях никой не знае със сигурност, но са се разпространявали най-ужасни  слухове. В открит конфликт те не са влизали, съществуването си  не са афиширали по никакъв начин. Но нещо все пак е станало известно,разузнаването  на моите "виртуални" работело перфектно.

 
         Обясниха  ми, че ние хората живеем като че ли в симбиотична връзка с тези същества. Грубо казано те представляват силно организирани паразити ,при това  такива, че ние не знаем за съществуването им и не  чувстваме присъствието им.Мислим си ,че  сме господари на себе си, но това не е така. Ние сме напълно зависими от тях.Когато спим, те  коригират работата на организма ни, отстраняват всички видове проблеми  с които се сблъсква  нашето тяло и  го правят на такова високо ниво, което е малко вероятно да бъде достъпно някога на медицината ни. Ние сме им много необходими. Те сами по себе си не притежават това,което имаме ние .На нашето ниво на съзнание  можем да ги сравним, например, с електрически или магнитни вълни, но да ми обяснят как те функционират извънземните не можаха. Първо, самите те не са напълно наясно, от друга страна, човешкото ми съзнание не бе в състояние да го разбере, защото в нашите разбирания и представи няма подходящи аналогии. Тези същества няма с какво да бъдат сравнени. Те са уникални за цялата видима вселена.С тях никой не се е срещал - те са неуловими и недостъпни, не само за хората, но също така за обитателите на  другите галактики . 

         Ние хората сме измислили много  за това, което не можем да знаем.Човечеството е формирало  много видове религии и учения, опитвайки се да обясни кои сме, откъде идваме, какво е Вселената и какво се случва след като умрем. А се оказва, че след като вече не сме необходими на  "господарите"  си, те  просто ни "изключват". И там  няма "друга страна" , няма "вечен живот" на нашата душа.Даже и  душата я няма ...

 
         Пришелците още много неща ми разказаха . Но да ме убеждават да се откажа  от тялото си те трябваше дълго време. Аз им изтъквах  например такива  аргументи :аз  (въпреки  че  не  съм лишен от на няква духовност) обичам всичко  свързано с тялото ми - обичам да ям, обичам да плувам в топлото море,харесвам да правя любов с някого, когото обичам. ..Не искам да бъдат безчувствен и нематериален.Това тях ги рзсмиваше ,беше им забавно. Оказа се,че да бъдеш виртуално създание не означава да загубиш всички чувства и усещания. Точно обратното - те  изпитват  всичко като хората, само че много по-силно  и деликатно! Ето ви парадокс. А   те са вечни защото няма риск - тялото отсъства и не може да им бъде отнет   живота !

 
         Но аз все пак  протаках , отлагах  доколкото това бе възможно този много неприятен момент. Тогава те решиха да вземат крайни мерки. Разбира се, това не бе само заради мен, това те подготвяха  отдавна - те още в първия момент когато се срещнахме  предупредиха  че се подготвя  грандиозна акция. 

         Пред очите ми се появи  огромен екран. Почти целия бе зает от не съвсем правилна, малко елипсовидна топка на която започнах да разпознавам известни очертания - това е Африка, тук е Австралия, а на полюсите - бели ледени шапки ... Разбира се, че беше родната ми планета  Земята! Аз някога бях виждал снимки в почти същия стил направени от  космонавтите.Земята беше  заобиколена от  синя мъгла- атмосферата,, през която можеше да се видят ясно ослепително сините  морета и океани, които заемаха  голяма площ, континентите - нашите седем части на света, известни на всеки ученик - плаваха  по тях  като гигантски кораби. 

         Открито се възхищавах на спектакъла - Земята беше не само красива, тя беше просто перфектна. И тогава ми дойде на ум  въпросът: защо те казаха, че никога повече няма да я видя? И преди да мога да помисля за това,вместо  топката на екрана  заблестя ослепителна светкавица.

 
         Извънземните заявиха, че са били уверени в силата на духа ми. Да, аз не полудях и дори не заплаках, но скоро разбрах, че това е краят на предишния ми живот.Унищожавайки Земята, извънземните поставиха дебела черта на всичко, което ми беше скъпо, човешкото в мен. Започва цял нов етап, в който не встъпвах по собствена воля, но с определен интерес. Всъщност, аз вече нямаше какво да губя - всичко бе вече само в спомените ми. И аз се съгласих на всички условия, които ми поставиха тези същества и не само защото от сега изцяло зависех от тях. 

         Вече можех да приема каквато и да е форма, лесно и моментално да достигна  до всяка точка на Вселената, да говоря  с когото си искам - дори с хората ( които вече не съществуваха). Даже с извънземните,да отида във  всяка точка от миналото, настоящето и бъдещето,т.е. извънземните не лъжеха: имах неограничени възможности. Съгласете се, че бе просто обратното на това с което ние хората сме свикнали, в края на краищата, като "нормални хора"  ние не можехме  почти нищо, ние бяхме  строго ограничени от всякакви рамки: телата ни, нашия кратък живот, нашия ограничен обхват на възприемане на света,а и ние самите бяхме измислили  много различни условности, без които не бихме могли да направим и крачка - ние ги наричахме  обичаи и традиции ,децата ги попиваха ,както се казва, още от  млякото на майката. 

         Можех да си мисля каквото си искам  желание, каквато и да е дейност - и всичко незабавно се изпълняваше. Например аз винаги се интересувах какво са чувствали всякакви гении като Моцарт и Паганини или някой подобен? Сега можех да бъда един от тях .

 
         Можех да преоткрия  всеки закон на природата, да реша всяка загадка на Вселената, да  реша всеки проблем в математиката (впрочем имаше вече на  Земята човек претендиращ , че може всичко,но по някаква причина живееше в стар апартамент с течащи  ръждясали тръби,спеше  на дрипав стар диван,ходеше  по улиците в съдрано палто),да намери лек за рак или СПИН вече не бе необходимо - нямаше   за кого да се старая. ... 

         За начало реших да отида на място с което се асоциират  много добри спомени-там премина моята младост. Вероятно повечето хора с много редки изключения си припомнят младостта с удоволствие и добро чувство, аз също не бях оригинален, защото тогава бях изпълнен с надежди, душата ми бе пълна с илюзии за хората,за които си мислех  само добро и не бях се  разочаровал от никого и от нищо. Вярно е, вече в онова  време животът започна постепенно да ми представя всички видове изненади като прецаквания  от близки приятели и доста чувствителни ритници от Системата,която не  харесваше, когато някой се отделя  от тълпата, а аз  вече  тогава, повече от това - от самата ранна детска възраст, обичах да мисля самостоятелно и никога да не се водя по течението на мнозинството във всичко -в мненията, разсъжденията  и действията.

 

     Качих се  на  влака,всичко бе съвсем обичайно,кондукторът ми провери билета (от къде го имах  не си спомням),някой предложи кафе от термус, поговорих си с хората в купето. Премина  нощта, на сутринта бях на софийската гара.Сърцето ми заби ускорено,нещо ми стегна гърлото - така беше винаги  когато идвах в този град, който бе за мен ... даже не знам как да се изразя ... Е, да кажем - това бе основното нещо в живота ми, той значеше за мен много  повече дори от  малкия град в който  съм роден. Очевидно е, че това е така не само за мен, но и за всички провинциалисти от нашата малка страна! Този град бе, както се казва, "мечтата" на всяко селянче ...

 

         Тук са живяли Вазов, Славейков, Яворов  и  т.н. Сега можех да виждам всеки от тях "наживо"! Можех да говоря с тях (но какво можех  да им кажа ,че нашето общество не е оправдало очакванията им и  се превърна в сбирщина духовни идиоти?)Но не посмях, защото засега, както се казва, "все още не бях съзрял".

 

         Бавно бродех по софийските улици.Градът си беше такъв,каъвто  помнех от времето когато го видях за първи път. Странно ...Някои  подробности ми се губеха.

 

         Какво означава това? Но  дълго да гадая не бе нужно защото на вратата на служебния вход на университета  ... Бях младо момче на двадесет години.Изумих се  и замръзнах  , превърнах се  в жива статуя. Но момчето мина покрай мен, без да ми обърне никакво внимание. Беше с момиче - което също така знаех ... 

         И все пак - не е ясно, кой от нас е по-реален ..! И най-вероятно, и двамата сме абсолютно нереални. Двадесет годишният - защото  отдавна го няма ,тъй  както го няма града, в който се случи такава  вълнуваща ( за  мен  най-малко!)  среща (какво да говорим за града,планетата вече я няма)! 

 

         Но аз ... за мен това е много по-трудно. О, между другото, каква е разликата за мен, истински ли съм или  някакъв друг? Чувствах се като себе си и това беше най-важното нещо във всички тези странни и невероятни истории. От друга страна кога щях да се чувствам по различен начин? Аз винаги съм бил много арогантен (в добрия смисъл, ако това е възможно по отношение на този епитет), и винаги съм бил само  себе си! Във всяка ситуация.Поради това  добре настроените към мен хора ме хвалеха за "твърдостта и издръжливостта" ( аз със сигурност знаех какъв съм   обезкостен  парцал!) И способността  никога да не се огъвам под теглото на обстоятелствата в живота, а тези, които не ме харесваха ме обвиняваха в егоизъм ,самовлюбеност  и мания за  величие.

 

         Но, първо, покажете ми човек, който не е обсебени от идеята за себе си, любимата си, и второ, така наречената любов към себе си е само една илюзия. Аз самият не се харесвам. И поради това  когато слушах  всички тези истории за "вечен живот", винаги си мислех: "И защо по дяволите е това .Аз  и в този живот живях лошо,  уморих се от себе си, а трябва да се търпя завинаги Не,не искам такова съмнително удоволствие, искам да издъхна  и никога повече да не съществувам! "

 

         Но сега, мисля, се набутах именно в  това, което  наистина не искам.Именно в този  "вечен живот", който всички религии на света обещават на   праведните като подарък за добро поведение в този живот ... Да ... Тук праведен никога не съм бил. Напротив, грешник. Е, предполагам, че съм грешал  умерено, без размах, но това е само защото всички видове  недостатъци ме отвращават и ги отхвърлям, не знам каква е причината - вероятно просто защото бях такъв. Не ме привличаше  черната бездна  на злодействата. Топките  ми не бяха достатъчно здрави. Може би като дете са ме възпитали  правилно ... (Аз, естествено, се шегувам, защото помня как учителите стенеха, че аз ", въпреки че съм способно момче, съм абсолютно  невъзпитан и не под;ежа на култивиране" -колкото  се помня,се възпитавах сам и никой на земята не бе имал влияние върху мен. Авторитети за мен  не съществуваха , уви!

 

         Може би това не е, защото по природа бях упорит  и с рядко чувство за противопоставяне, както човек може да си помисли. Причината е друга:Аз отрано се  приобщих към културата на света. Като дете четях ненаситно класика. И класическата музика също познавах и обичах още от детството (и след това  дълги седем години, почти до края на средното си образование, отдадох  на музикалното училище,, в което се учех  не толкова  нахъсано, но доста прилично.Рзбира се на цигулката си  свиря доста отвратително и ми бе  ясно още тогава, че  професионален музикант няма  да стана - нямах изключителни  способности за изпълнение на сцена,пък и желание да се посветя  на това през цялото време - а по друг  начин в музиката не може,също нямах Но по солфеж пишех диктовката най-добре от всички, защото  имах перфектен слух, освен мен такъв имаше само още при един съученик.Такива като мен с повече старание ставаха не изпълнители,а добри  преподаватели  по музика .

 

         За какъв дявол разказвам всичко това? А  за това, че и тогава бях в състояние да си избирам "идоли" - и не от живите хора, а от "великите", които бяха признати за такива от времето и много поколения. Те бяха за мен  реални  авторитети.

 

         Разбира се, доста е странно, че аз още като дете можех да различавам истинското от фалшивото.На това не учи нито едно училище и никой учител. Това у човека идва отвътре и се нарича интуиция.Усещане за всичко истинско  - роден съм с него и то ми помогна да оцелея в този сложен свят.

         Един млад мъж - името му бе Иван,  неговата съдбата не го пощади , той бе убит в ранна възраст - каза, че този живот не е реален. И аз разбирам какво е имал предвид. Този  животът 99% се състои от фалшификати. Хората са   само имитация на човеци. Нищожества. И съответно,цивилизацията им - също е пълен бокук,от каквато и  безразмерна мегаломания да страдат и без значение  колко убедено  си мислят, че  са истински.В действителност най-доброто което могат е да си издуват бузите и да се пъчат. 

 

         Но аз се отвлякох  от основното събитие.Не  побегнах след себе си  -този на двадесет години, защото - добре, какво можех да му кажа,за  какво да го предупредя? Той нямаше  да ме послуша, аз си спомням как не слушах никого! И ми се струваше, че срещата ни не би променило нищо - всичко вече е  СЕ  Е  СЛУЧИЛО. 

 

         И тогава ... В края на краищата, това е  като да разкажеш  на човек  филма,който той е искал да гледа ,или книгата, която да прочете.След това вече не е интересно да се прави !Това е неговия живот, той  е длъжен да си го изживее (по някаква причина  мислех за себе си в трето лице ), без подсказване от никого, дори и ако  с него сме  един човек, от различни епохи. Разбира се, любопитен съм да узная какво ще се случи в живота ми по- нататък, но аз на негово място не бих направил това. Животът  е даден на човек веднъж, каза един комунистически класик и в това съм съгласен с него. Трябва да се даде веднъж. Но някак си  бях изправен пред уникална възможност отново да преразгледам  живота си. Разбира се, това не бе случайно и все още напълно не   проумявах къде тук е номерът .

 

         Да, събитията се развиха стремително! Но какво още ме чака?! Всемогъществото - нещо, което не  лошо, си помислих аз, гледайки след това стройно красиво момче с ясни наивни,по  детски доверчиви очи (баналност, но по друг начин няма как да го кажа!), не замъглени нито от  злоба нито от презрение към света. И аз почувствах съжаление, че никога няма да ... Никога. Ето каква дума трябва да се напише на портите на ада.

 

         Е, след тази изумителна за мен  среща,най-накрая осъзнах, че всичко МОГА. В началото залитах и се мятах от крайност в  крайност. В училище винаги съм обичал историята и четях много историческата литература, а не само учебници. И когато идваше  комисията от отдела по  Образование на общината или министерството,историчката винаги ме  изпитваше и демонстрираше пред строгите  чичовци и лели отговорите ми на историческите въпроси. Така че за мен, дори и в това хаотично и случайно прескачане във ВРЕМЕТО имаше  много интересни моменти и често се убеждавах, че в същност нещата се случваха съвсем по друг начин ,а не  както е описано по-късно от историците и различните университетски преподаватели 

 

         Скитах в различни времена и на различни места.Някакси се озовах в  Гетсиманската градина.Присъединих се към  група приятели, които бяха заобиколили един доста приятен млад мъж с брада и дълга къдрава коса - изображението, като цяло, бе доста разпознаваемо. Той проповядваше  нещо тихо, слушах го.

 

           - Обичай ближния си ...

 

      Ъ-ъ, позната песен.Изчаках, докато  свърши и го помолих да отиде с мен в страни за поверителен разговор. Аз го попитах - дали  знае какво ще стане   утре? Тогава той ме зашемети. Оказа се, че  ни най-малко не е притеснен и не се страхува да бъде разпнат утре, защото това е чистопробна комедия, а той е един от тези непознати  пришълци-Виртуалните, с които  говорих наскоро , които ми дадоха възможност да се насладя на  всякакви чудеса и безкрайни възможности ...

 

         - Е, толкова по-добре. Тогава аз за теб съм напълно спокоен. Надявам се, нямаш нищо против, ако не участвам в шоуто утре? Имам много обширна програма, все още има какво да се види.

 

         Той каза, че не е обиден, че му е все едно.А в действителност знае какъв резонанс ще има след всичко това следващите две хиляди години! Не на всеки се отдава толкова дълго да задържи  вниманието на човечеството,което да си спомня името му с повод или без повод ,а в допълнение  със същото име на устните много хора да бъдат избити,заради това .че  не са искали да споделят убежденията  на тези, който се опитваха с огън и меч да внушат "истината", че този млад човек с брада е син на Бог, нито повече, нито по-малко ...

 

         В евангелията е написано - молил се е, призовавал  своя Небесен Отец, казвайки: "Защо си Ме оставил?". О,обичат  хората да украсяват ! И само аз знаех, че всичко ще бъде наред и ще се  възнесе в небесата (забравих - мисля, че на третия ден)…

 

         Е, аз се отнесох дълбоко в историята , заведе ме в древността при любимия ми герой. И го намерих в много неприлично (от гледна точка на почтения човек) занимание. На много стълбове бяха  завързани голи позлатени момчета и моя красавец (коварно убил  обичаната си майка и не по-малко любимата си жена) и "великият артист",  император Нерон, се разхождаше със свита мъже в тоги и се развличаше с това, че  обладаваше тях (момчетата, а може би заедно с мъжете,не се взирах особено) ... Аз не  го отвлякох от това непочтено занимание. Защото мога да говоря с него малко по-късно,когато той подпали от зла  скука "Вечния град", и заедно да  се насладим на този спиращ дъха спектакъл.

 

         Сега  е ясно, че и Вечният евреин е нашия човек и много други подобни "вечни" и безсмъртни  виртуални герои са бродили из Вселената,като мен - неспокойни и  никому не нужни... Времето за мен  спря завинаги. Не, вие няма да разберете какви мъки изпитва същество, обречено на вечен живот! Аз  хиляди пъти с горчиво съжаление си спомням прекрасното време, когато бях просто обикновен смъртен .А яволът е успял да убеди тези извънземни , че аз съм образцов обект за изучаване поведението на човека,на когото е било предоставено всемогъщество! От калта, така да се каже към богатството!

 

         Наскоро научих, че по моя образ и подобие ще се изградят същества, трилиони  от което ще обитават една от Галактиките, за да не е  скучно да летят самотни Дух (Галактически демон) над водите ... Ще повторят всичко отначало, но на по-високо ниво, без грешките от миналото ... О, нещо,  силно се съмнявам в успеха на такова начинание, познавайки себе си!

Не разбирам защо е това. Може би, за да извиси робите на плътта и момента? Съмнително. Не случайно никой рледи мене не е написал мнение и даже не е гласувал.
Вие не сте човек от средно равнище. Пожелавам ви да напишете бестселър, но човечен.