Легализация на проституцията е ввъпрос повече  практичен отколкото етичен. По мое мнение да й се противопоставяме е проява на фанатизъм.Не можем да се противопоставим на легализацията на  това,което  е налице обективно.

         Както е известно проституцията е   най-старата професия.С  нея са се опитвали да се борят неведнъж. Но тя винаги е печелила, защото търсенето създава предлагането. Някой може да каже, че не е така.

         Разговорите за неетичността на  легалната проституция обикновено са от полза на престъпните елементи. Те насърчават и  разпространението на болестите, както и развитието на сивия сектор в нашата икономика.

         Легализация на бизнеса означава здравни грижи, такси,данъци и контрол на всички процеси.При това етичните и морални елементи са същите. Разбира се, поведението на тези, които не виждат нещо нередно в потреблението на сексуалните услуги няма промяна. Но риска за  женените мъже значително ще се увеличи. Защото ако е легализирана проституцията,тя ще е и   по-открита. И ако един мъж отива в публичен дом, той има много по-голям шанс да бъде забелязан. Може би там има съседка,която работи като чистачка. Или, ако даден посетител е от институция - публична персона, всеки случаен човек може да му направи  снимка на  мобилния си телефон. Разбира се, таблоидите ще организират засади там. В този смисъл, легализацията на проституцията ще създаде по-благоприятни условия за борбата за морал, отколкото сегашната ситуация, когато официално се отрича съществуването на проституция, а в същото време ние всички знаем, че тя съществува. Това е лицемерие.

         Веднъж говорих с доста сериозен държавник. Няма да споменавам името - би било неетично.Той ми отговори ,че това е лоша идея. Това е мръсна работа. Но нима когато полицията незаконно покрива този бизнес  е добре? Нима когато проституция бе натикана под земята  е  по -правилно?

         Моралът е такова   нещо  което не се афишира.Това е  норма, според което живеят или не живеят. Но напоследък за нея буквално се  крещи.При това толкова силно, колкото за вярата. Например, аз не мисля, че човек, който  публично заявява вярата си в Бога е истински религиозен. Тъй като истинската религиозност, както знаем от Библията ,не може да се демонстрира на публично място. Ако един мъж бие гърдите си, говорейки за своите религиозни чувства които обиждат невярващите, е малко вероятно да е  дълбоко религиозен.Най-вероятно той просто обича да говори за това, защото е модерно, защото вярва, че по този начин подобрява отношението на другите към себе си и   увеличава   политическия си рейтинг. Същото важи и за морала като цяло. Хората, които най-силно от всички заявяват за своя пуризъм  най-вероятно  не  са  така  невинни. 

         Под прикритието на борбата за морал всички болезнени събития се управляват в сянка - това е опасно за обществото.Означава,че обществото не е готово да отвори  раните си и да лекува  болестите си. Разбира се,  невъзможно е да се лекува проституцията  третирана хиляди години, засега без успех. Но  да я натикваме в мрака е още по-лошо. Въпреки това продължава общата тенденция - вместо да решаваме проблема, да предпочитаме да го скрием под килима. Защото, ако се легализира, трябва да се занимаваме  с нея. И най-важното е, че ще бъде по-трудно да се създава образ на пламенен борец срещу социалните пороци.

         В допълнение, тук са забъркани  сериозни бизнес интереси. След легализирането този източник на доходи ще  се изплъзне от ръцете на структурите, които днес покриват  проституцията. Това е техен бизнес и затова   са горещи официални привърженици на "борбата за морал." В това се състои  цинизма на ситуацията. 

          Обществото ни е много консервативно. Често  бърка думите с реалността.На обществото се казва, че проституцията е неморална - възможно ли е да се разреши? Общество казва, че да, разбира се, абсолютно невъзможно. Само ,че да се разреши или да не се допуска проституцията не е по силите ни. Нея  животът сам по себе си я позволява. И не можем да я наречем ​​престъпление. Все пак, проституцията трябва да се разграничава от кражбите  и насилието. Колкото и да е   неморална, за другите тя не е опасна - винаги включва доброволни отношения. Когато те престанат да бъдат доброволни, започва престъплението.

          Докато има мъже, готови да плащат на жените  за тази услуга и докато има жени, които са готови за тези услуги да получават пари-как може да бъде  забранена? По какъв закон може да бъде преследвана. Що се отнася до биологичната връзка между  мъжете  и  жените,тук границата  е твърде сложна. Не един и два случая са известни когато между проститутките и постояните им клиенти са възниквали сериозни романи . Това е една от класическите схеми  откакто свят светува.

         Може да се осъжда проституцията от гледна точка на морала, но  забраната със закон не е възможна.На  забрана подлежи  експлоатацията на жени, или сводничеството. Ето защо, само легализацията може да спаси жените от експлоатация и от евентуални заболявания. Всъщност, докато проституцията е в сянка,без задължителните и редовни медицински грижи, рискът винаги си остава.

         В същото време, говорейки прагматично, биха се увеличили и приходите за държавната хазна. След като са я направили своя професия,значи напред -  получават лиценз,плащат данъци и  спят  спокойно. Що се отнася до реалната борба за морал, то тя в този случай ще бъде много по-лесна. Когато някъде в Брюксел или в Амстердам минаваш оикрай  витрините, зад които седят дамите които се предлагат, става ясно - семеен човек в града си  едва ли ще рискува да отиде там. Тъй като това  е прозрачно в истинския смисъл на думата.