Част  Втора 

                   Историята на резерва е като детективски  роман. Защо правителството на САЩ изведнъж  след  като успешно е  емитирало  долари  близо 150 години  се е отказало от това?

                          Защо е трябвало да се дадат   емисиите в ръцете на частните фирми след  като 121 години американските власти  са си изпълнявали  успешно "семейното" финансово задължение и изведнъж, за една нощ,  най-важното право е  дадено на някой друг?Нима  държавата сама не може да сече монети ? Ако такова елементарно нещо не  й  е по  силите то тогава какво изобщо държавата може да прави?

                "... Беше ни казано да не  споменаваме  фамилиите  си и да не обядваме  заедно в навечерието на нашето заминаване. Ние се ангажирахме да се появим в уреченото време на ж.п. гарата, край брега на река Хъдсън в Ню Джърси, както и да пристигаме един по един и колкото  е  възможно по незабелязано. На гарата трябваше да ни чака  личния автомобил на сенатор Олдрич, паркиран до последния  вагон.Когато отидох до колата, щорите бяха спуснати, а само слаби проблясъци на жълта светлина показваха формата на прозорците.След като влязохме, започнахме да спазваме договорката  да  не  си  казваме  фамилиите и се  обръщахме помежду си  чрез  имената - "Бен", "Пол", "Нелсън" и "Ейб". Ние   решихме да  прибегнем до още по-голяма секретност и се отказахме и  от  личните  си имена. "

                       Какво е това? Описание на среща на шпиони под прикритие? Сбрание на висши членове на мафията? Не, тези думи са на един от участниците, описание на тайната среща, на която се приема окончателното решение за създаването на Системата на Федералния резерв. Тя се провежда през  1910 г. на малък остров в Атлантическия океан -Джекил. Като следват всички правила за секретност  банкерите са  били изпратени на острова  скривайки  имената и фамилиите  си. С пристигането им  маскировката още повече се усилва.

                "През тази седмица или десет дни бяхме напълно изолирани от външния свят, не използвахме  нито  телефона нито телеграфа. Ние се скрихме на един самотен остров. Имаше много цветнокожи работници, но те нямаха идея кои  са  тези Бен или Павел, или Нелсън, да не говорим Вандерлип или Дейвисън, Андрю. Всички тези имена на  тях   нищо   не им говореха."

                    Като крадец в нощта, под прикритието на тъмнината банкерите са си проправили път тайно към отдалечения остров  като са използвали кодови имена и са променили   външния си вид. На тази среща, проведена в една от конферентни зали на хотела, известен днес като Jekyll Island Club Hotel е договорено и по думите Франк  Вандерлип е написан  доклада на сенатор Олдрич за пред Конгреса. Този човек Нелсън Олдрич е предложил създаването на частна централна банка на Съединените щати, наречена Система на Федералния резерв.

                Но  всяко действие се нуждае от причина.За промяната  на финансовия модел на страната  тя също  трябва да  е   само финансова. Предтекстът под който пред Сената на САЩ  се предлага   създаването  на   Федералния  резерв е много благородна. Нужен   е  орган който  професионално  да  се   справи с финансовата нестабилност. Следователно, първо трябва да се създаде тази нестабилност. И тя  е  създадена.Никоя банка на света няма да издържи  ситуация в която всички нейни  вложители незабавно си вземат парите обратно. И ако в същото време вашите колеги  ви  откажат  кредит и още  повече -обратно си поискат незабавно погасяване на задълженията  сривът  е неизбежен.Примерно  по  тази  схема  е била организирана  кризата, наречена финансова паника от 1907  г.Внимателното й проучване  показва болезнено познати образи, рождените белези на всички бъдещи кризи.Всички те си приличат като близнаци, но не защото те са причинени от един и същ икономически проблем, но тъй като те са организирани по същия подобен метод.

 

                За  мишена  е избрана инвестиционната  банка  Knickerbocker Trust. Това е третият по големина играч на пазара. Неочаквано пуснатите  слуховете за неговите сериозни проблеми  са довели до факта, че инвеститорите са отишли ​​за парите  си. Ръководството  на Knickerbocker Trust се е обърнало към водещия  банкер на деня - Джон Пиърпонт Морган (JP Morgan). Но той отказал да помогне, въпреки че е бил в приятелски отношения със собственика на банката изпаднала в затруднено положение. Слухове за отказа на Morgan подхранват паниката. Неин връх е 22 октомври 1907 г. С отварянето на банката от вложителите са били взети преди обяд около $ 8 млн. , което съответства на днешни $ 50 милиона и Knickerbocker Trust са затворили на обяд и са спрели  всички плащания. Да си ​​спасяват парите  се втурват  и  вложителите на други финансови институции. На 23 октомври в паника е Trust Company of America, вторият по големина  и  доверие  тръст в страната -за деня са били изплатени  $ 13 милиона от общо 60 милиона долара  активи.На  24 октомври 1907 г. кризата се пренася на Нюйоркската фондова борса. Един след друг са закрити и в несъстоятелност банки (само на този ден седем банки фалират), брокерски фирми и тръстове - не само в Ню Йорк, но в цялата страна.
И тогава на сцената като спасител излиза ... JP Morgan. Този  който "спасява"  американската икономика, е един от основните организатори на кризата. Morgan отказва  да  плати по  време на  кризата,оставя  я  да  се  развихри  и след това  решително  и бързо я елиминирва. Заедно с други банкери изсипва около 25 милиона долара в американските финансови пазари с които  стабилизирва ситуацията.

                Важно е да се разбере, че всяка финансова криза – това  е липсата на пари. Парите идват и кризата  отминава.

                Да  погаси  пожара  е  най-лесно  са  подпалвача.

                Който е скрил нещо в тъмна стая ще го намери  по-бързо, отколкото тези, които не знаят къде  се намира  то.

                Банките започват  да издават сертификати - "Заместници на парите" - с цел да се увеличи предлагането на пари. Самият   Morgan е  гарантирал  изплащането   на облигациите в Ню Йорк, и по този начин го е спасил от фалит.Авторитетът   на Джон Пиърпонт е бил много висок ",добре е известно, че думата му е по-надеждна от всякави  облигации."

                "Спасителят   на родината", JP  Morgan не е забравял и за  хляба  си насъщен: под  предтекст за спасяване от фалит, той прибира  железопътната компания Tennessee Coal Iron и ЖП (TCI), които са заплашени от фалит вследствие  разоряването  на много фирми и брокерски  къщи притежаващи акциите им.Въпреки че президентът Рузвелт се противопоставя на създаването на монополи, за това присвояване той затваря очи.В резултат на паниката през 1907 г.  спада  икономическото развитие. Фондовият пазар пада с 37%, най-малко 25 банки и 17 тръстове са фалират, цените на суровините са падат с 21%, производството за годината пада с 11%, а безработицата нараства от 2,8% до 8%. Понасят загуби много от структурите. Morgan  излиза от кризата в абсолютно печеливш:  знаейки предварително за предстоящия колапс  който той организира продава акциите си скъпо,след  това ги  изкупува евтино акциите на  други компании които  са  му  нужни, като при  това  и  печели. Но главната печалба за банкера се превръща капитала  на общественото доверие. В крайна сметка, всеки е убеден, че само чрез намесата си в кризата  Морган допринася  тя  да  не се превърне в пълномащабна . През юни 1908 г. икономическите  резултати отново тръгват нагоре. В Принстънския университет, "героят" на банкер  е  поздравен  и от  новия американски президент Удроу Уилсън: "всичките ни проблеми щяха  да  бъдат избегнати, ако ние бяхме  назначили специален комитет, 6-7 държавници, като JP Morgan, за решаване на проблемите на страната ни" .И словото бе последвано от  дело. За да се анализират причините за внезапно възникналата  криза е създадена националната парична Комисията (National Monetary Commission).Нейната рзадача е била  да се изследва състоянието на нещата в банковата система и направят препоръки пред Конгреса. Разбира се, Комисията е до голяма степен е  окомплектована от приятели и колеги на "спасителя" Morgan.За председател е назначен  сенатор Нелсън Олдридж. Комисията започва своята работа - лесно да се отгатне, че основният резултат от работата й е "разбиране" на нуждата от структура за регулиране на финансовата система и за предотвратяване на бъдещи кризи. Следва мистериозната среща на банкерите на Джекил Айлънд, където те решават, че е дошло времето за създаване на Федералния резерв.
който  те   представят  като панацея за всички финансови злини.Създава  се  нов орган, който изглежда само с  това и  ще  се  занимава  да контролира  търговските банки за да се увери, че те не се заиграват на борсата. А за да контролират ефективно  органът трябва да бъде независим. ...
                През декември 1913 г. законопроектът за Системата на Федералния резерв, насърчаван от Нелсън Олдридж  е  представен на членовете на Сената на САЩ.

 

 

                Без да навлизаме в досадни подробности   от  това  гласуване  ще  отбележим,че че се е намерил само един човек, който говори срещу него.Носи  "ужасното"  име  Сенатор Гилбърт М. Хичкок.Съгласявайки се с необходимостта да се създаде финансов регулатор, неочаквано, предлага  изменения в закона, който балансира    причините за съществуване на закона за банкерите. Той предлага да се създаде  на Федералния резерв не като частен, а като държавен монопол. Право да емитира валута би    притежавало отново Министерството на финансите. Въпреки това по неизвестни за  нас  днес причини предложените от Хичкок изменения са отхвърлени, а законопроектът е набързо приет.Президентът на САЩ го е подписал през  същата 1913 г., или по-точно една седмица  до завършването нс  мсндстс  му.
Бързайки за коледната пуйка и коледната  елха  сенаторите не са  се притеснявали особенно дали познават на финансовите истини. Тези които са разбирали  каква  революция яе с е  получи в историята на света при  задействането  на на Федералния резерв са убеждавали колегите  си в правилността на решението. Е, банкерите, разбира  се  са били   във възторг.

               
                "Като цяло това е голям законопроект и той ще направи много за да  стабилизира  банките  и валутите," - каза Едмънд Д. Хулберт, вицепрезидент на Merchants Loan and Trust Company .

 

                Той "ще доведе до гъвкаво  парично  обръщение, което ще ни спаси  паниката  " - пригласаял  колегата  му  ВМ Габлистон- председател на Първата национална банка на Ричмънд.

                "Приемането на финансовия закон ще окаже  положително въздействие върху цялата държава, но също така ще улесни търговията. Изглежда, че започва ерата на общ икономически просперитет "- с блестящи  от оптимизъм очи  е  повтарял Оливър  Дж. Сандс, президент на Американската национална банка.

                Спомнете си думите на Хрушчов, че до 1980 г. съветските хора ще живеят при комунизма?Звучеше добре, но че в действителност не бе реално комунизма в Съветския съюз да се изгради . По същия начин  красивите думи  ,които увещават създаването на федералния  резерв не са имали никакво отношение към действителността.Федералният резерв не е създаден, за да се справи с бъдещите финансови кризи а по-скоро за тяхната организация- в нужното време. Някога  Америка е завладяна от европейците защото са притежавали  огнестрелни оръжия и  броня, които не са могли да пробият индиаските копия и стрели.Аналогично в началото на ХХ век  банкерите са  получили  инструмент с който  биха могли да установят своето господство над  света. Като  имаш контрол над емитирането на доларите тайните собственици на  машината  за  печатане на Федералния резерв биха могли да издигат и свалят президентите и напълно да манипулират политиката на Съединените американски щати…

 
                Най-добрият начин да скриеш нещо – като го  поставиш на най-видно място. Цялата информация за Федералния резерв е абсолютно достъпна. Няма нужда от "конспирация" - в мрежата е на официалният сайт на Системата на Федералния резерв, трябва просто да го посетите, всичко е на английски и е  черно  на  бяло : www.federalreserve.gov

                Като  влезете  в  сайта намерте от лявата страна: «History» и щракнете върху нея. Пред  вас  ще  бъде представена историята на  "сергията  за  пари " и дори портрети на героите й: "Джей Пи Морган и Нелсън Олдридж. След това натиснете бутона с надпис «Structure», ще бъдете помолени да направите «Structure Tour, т.е. малка виртуална разходка из Федералния резерв.Гласът   от говорителя дублиращ  титрите, напомнящ на гласовете на коментаторите от Холивудските  научно фантастични филми  ви потапя в историята .Погледайте,послушайте.   Трудно е да се повярва в съществуването  на Федералния резерв Трудно е да си представим, че светът е устроен по този начин. Но това  е  факт. Просто трябва да умеете  да четете, да виждате  и да анализирате.

                Специално внимание трябва да се обърне на втората част  от изречението «Тне FED is mixture of public and private elements». (Фед е микс  от публични и частни елементи).

                Дори самият  Федерален резерв  не  казва, че това е структурата на държавата! Разбира се, истинската му същност не е оповестена, "микс" и това  е. И какъв процент от микса е в "частния" и какъв процент в "държавния" сектор не е написано никъде ...

                Всичко  е банално и просто въпреки сложната система.Дълго преди създаването на Федералния резерв древния поет Вергилий е говорел  за  същото: "О, на  какво само   тласка алчните душите на хората   проклетата жажда за злато!".

                Нищо оттогава не се е променило.

 

                А сега малко да  се разведрим. Трудно е да се говори за възвишени дела и финансови срещи на високо равнище на нашата планета. Те са далеч, зле разбрани и много приличат на събитията от евтин детектив. Има също така неща, прости, ясни и познати на всички. Такива като на зеления "американски" долар. В началото на този текст  ние го разгледахме  внимателно и се  убедихме, че не всичко е съвсем така както  си го  представяме. Щатският долар не принадлежат на Съединените щати. Но чудеса не спряха до там. Сега ще се  убедите.

                Какви  доларови банкноти познавате ?

                Обикновено се стрещат : 1, 5, 10, 20, 50, 100.По-запознатите потребители ще добавят рядко срещаната  банкнота  от два долара. Смята се че е нумизматична рядкост  и ако попадне в ръцете на човек тя   незабавно се изтегля от обращение.

 

                И все  пак какви доларови банкноти знаете?

               

                На този въпрос ще отговорят много малко хора.Оказва се, че има определен брой банкноти за  преобладаващата част от които дори не се знае. Това са  500, 1000, 5000, 10000 и 100000 долара. 

 

                Никой не ги знае поради една проста причина - те са забранени за изнасяне  извън  пределите  на  САЩ валутното законодателство  на  страната. Банкноти в купюри от 100 000 долара (златен сертификат  емисия 1934 г.) никога не се срещат в  обращение и се използват само за сделки между федералните резервни банки.Виждали сса  ги   единици.

 

                Знаете ли какво, или по-скоро кой е изобразен на най-скъпата доларова банкнота? Чийто портрет украсява банкнотаат от $ 100,000? Отговорът на този въпрос няма да ви  затрудни  ако знаете, че парите на САЩ не се отпечатват от държавата.Федералният резерв има своите герои, свуя собствена скала на ценности, своите "любимци" в тъмната гора на американската история.

                На банкнотата  от сто хиляди долара която има най-висока номинална стойност, се вижда  28  американски  президент Удроу Уилсън.Същият президент, който подписва Закона за Федералния резерв и го  създава. Според   Федералния резерв - това е най-великата фигура в американската история ...