Една от най-интересните теми, която  вълнува   еднакво както  "политически коректните" масови  анализатори и маргинализираните "теоретици на конспирацията" е тази за бенефициента на световния политически процес. С други думи кой е реален и краен бенефициент на историческата интрига, която се разгръща пред очите ни? Ако можем да формулираме по-точно -кой носи "наказателна отговорност" за тласкането  на модерната съвременна цивилизация към крах и следователно кой  се интересува от такава  катастрофа.

            По този въпрос има много митове , по-специално за  еталон на злото в XXI век е считано  семейство Буш и една банда неоконсерватори, разработващи и прилагащи пред очите ни най-впечатляващите политически престъпления, свързани с модерните времена.

            Да караме поред:

-          11 септември, за който само много пристрастни наблюдатели все още имат мотивация да поддържат  официалната версия,

-      нападението на Афганистан, което както се оказа е било планирано преди 11септември във връзка с това,че талибаните отказаха да се изгражда  газопровода на Каспийския регион през тяхна територия,

-        нападението срещу Ирак, придружено от една нагла измама на световната "общност ",

-  безброй престъпления срещу личността, свързани с  отвличания и извънсъдебни задържания в тайни затвори на хиляди хора по целия свят, и неотдавнашната отмяна на гаранциите за личен имунитет за гражданите на САЩ и т.н.

            В името на какво неоконсерваторите, водени от президента (понякога заслужено пораждащ съмнения за психическата си нормалност), направиха всички безспорно престъпни деяния? Целта бе да се поддържа и развива еднополюсен свят, имитиращ  Римската империя в периода на най-висок военен и административен просперитет. Неоконсерваторите са имали като идеал за национална империя  суперсила, която елиминира всички потенциални съперници, премахва и най-малката опозиционна воля във всички региони на света, действа като арбитър от последна инстанция, който взема окончателното решение.

            Подобна цел изисква много "малки" войни и те са били планирани от администрацията на Буш, което е видно от многобройните изтичания на секретни документи, както и станалите  публично достояние аналитични разработки. Републиканския  Бял Дом е планирал да извърши атаки най-малко срещу седем страни, като освен  Ирак и Афганистан са  фигурирали  Венецуела, Северна Корея, Сомалия, Судан и Сирия.Империята не е имала нито  ресурси, нито време, нито подкрепа от съюзниците. Въпреки това, трябва да се признае, че всичко това международно разбойничество не доведе до трета световна война, парадоксално, то бе по-скоро опит да се предотврати световната война по престъпен начин чрез серия от регионални конфликти.

            Световната война – това е промяна на световния ред, промяна на технологичната структура, радикална трансформация на политическата фасада на управлението  на световните дела. Така беше и след Първата световна война, още повече това се случи  след втората ... Но ако неоконсерваторите успяха да постигнат целите си и да създадат един Велик Близък Изток за да елиминират огнищата на съпротива на волята си в Югоизточна Азия и Южна Америка, неутрализиране на анти-американизма в Европа – според идеите на геостратегията  на Буш това е  предотвратило тоталната война, унищожило е   предпоставките за нея.

            Свръхзадачата на американската империя е премахването на потенциалните центрове на власт,които  биха  оспорили  хегемонията на Вашингтон.

            От друга страна, международната общност отбелязва, че противниците на Буш , демократите  не оспорват в действителност  многополюсния  световен ред.Тази картина на многополюсно доверие те изказват на глас към другите, по-специално Русия, Китай, Иран, страни по-малки по  размер като Венецуела и Куба, с мълчаливото съчувствие на национално мислещите европейци. Дори онези европейци, които се кълняха във вярност на Брюксел и евроединство разбират, че ЕС не е просто продължение на САЩ,втори полюс на атлантизма ...

            Но нали многополярността  все още съвсем логично и е в основата на конфликтите в света! Традиционното  условия за големия брой  избухнали  военни конфликти- това е липсата на международни арбитри, неустойчивия баланс между властовите центрове и групи  като  Антантата и Тройния съюз. Припомня се, че Рим в своя разцвет е водил точно политика съответстваща на текущия американски модел, много  колониални войни, например в Галия, Юдея и т.н. Последната   голяма война се е случила  когато Рим и Картаген са  равносилни центрове на властта. Впоследствие с разпадането на моноцентричната античност  историята в продължение на няколко века отново се е определяла от войните между Византия и Иран - в двуполюсна система, напомняща  конфронтацията на капиталистическия и съветския  лагери в XX век.

        Дали Демократическата партия на САЩ е конспиративен "Мениджър" за подготовката на  световната война? В известен смисъл, при цялата острота на проблема формулиран по този начин трябва да се отговори: Да! Но само защото Демократическата партия е просто друг вид външен инструмент  напълно отговорен за бъдещите  военни  действия.

            Сегашният световен ред се характеризира с остра борба между двата вида на бюрокрацията. От едната страна са националните  бюрокрации,които се опитват  да защитят стария класически  принцип на националната държава, принципа на националния суверенитет, традиционното  международно право,главен субект на което се явяванационалното правителство като един независим играч  действащ от името на "избралия" го народ.

            Позицията на такива суверенни бчрократи се влошава бързо защото от другата страна е международната бюрокрация, която към настоящия момент е много по-успешна. Тя не зависи от националния електорат, тя сама измисля международните правила на играта, тя не  трябва да си напъва мозъка  над националния бюджет, тя не е отговорна за изразходването му, тя няма  неприятен противник в лицето на политическия опонент  и публичните политикици, които  постоянно ловят за ръката националните бюрократи за корупция ( националните политически партии не се осмеляват да  повишат гласа си срещу международната бюрокрация). Ние говорим за такива структури като корпоративната бюрокрация на ЕС (прословутия Брюксел), Организацията на обединените нации с всички нейни разклонения, включително и  ЮНЕСКО, и по-нататък  контролираните филиали от регионален мащаб, като Арабската лига ...

            Специфика на САЩ в момента е, че националната бюрокрация там е представена от Републиканската партия ,а интересите на международната бюрокрация защитава Демократическата.

            Бюрокрацията е конструирана така, че като корпорация трябва непременно да има собственик. Тя не може да действа като независима самостоятелна сила. Международната бюрокрация не е изключение. Тя разбира се е свързана с транснационалните корпорации, както и с международната престъпност и глобалните структури на мафията, образувайки по този начин един вид триада-  "Легална" бюрокрация – надзаконови  финансово промишлени структури  - нелегална мрежа от международни организации.Към това си струва да се   добави Четвъртия  спомагателен елемент : неправителствените организации - всички видове международни фондове, където се натрупват и изпират парите от  черните каси на мафията и корпорациите.

            Всички тези компоненти имат един собственик- симбиозата от традиционното духовенство и старата аристокрация (или, както се е говорело по-рано " аристокрацията и църквата"). В началото на ХХ век  чиновническо-монархическия съюз постави началото на Първата световна война, като се използва  либералната пазарна структура и фасадата на електоралната демокрация с политическите партии и други елементи на зараждащото се "общество."Тайната цел на тази война бе колосална мобилизация на човешките ресурси на тогавашните империи с цел създаване на  нова технологична система и преход към  световно  правителство на монарси- роднини  с елиминиране на парламентарните демокрации, политическите партии, както и  политическите амбиции на големия бизнес като извършители на братоубийствената касапницата. Ситуацията излезе от контрол и вместо премахване либералната фасадата на Запада войната сложи край  на няколко империи. Въпреки това независимо от това какво мисли съвременния човек на улицата, измамен от либералните медии, класата която държеше  света под контрол  няколко века не се е разтворила в нищото и не се е превърнала в забавни клоуни от жълтите страници.Именно този супер клуб,опирайки се  на спекулативната финансова система на сегашната икономика, която от своя страна е  подкрепяна от международната бюрокрация, днес превръща в руини и шантажира една държава след друга, включително и далеч не  последните  страни  в  Европа.

            За пълнота трябва да се добави, че собственик на националната бюрокрация по време на последното поколение са класическите либерали, които изглеждаха напълно триумфираха след 1945 г. с пристигането на европейска земя на американските окупатори. Най-малко 20 години са били необходими за традиционните елити  да се възстановят от удара, нанесен от съвместните усилия на Съединените щати и Съветския съюз. И от 1970 г. Традиционалистическият клуб предприема контра-офанзива. Важни събития за възстановяване на "стария режим" (както наричаха якобинците  монархията), е идването на неолибералните политици- лихвари, подема на анти-американизма в Европа, поражението на САЩ във Виетнам, свалянето  на Никсън,началото на края на "републиканския" проект, програмата за образуване на пост-колониална диаспора в Европа , триумфът  на  "зелените" (еклогични) движения и много други неща. Почти всичко в тази колекция към днешна дата вече е отработен материал. Традиционалистическият клуб сега се нуждае от две системни бедствия: световна война в Азия и социална експлозия  преминаваща  в контролирана гражданската война на Запад.

            Това е необходимо условие за преход към постпотребителски свят, в който информационното и компютърното робство и унищожаването на биологичния излишък на човечеството ще се превърнат в основни елементи на системата.