Новата  книга на учения и научен редактор на Financial Times Питър Марш "Новата промишлена революция: Потребителите, Глобализацията и края на масовото производство," казва, че  икономическия модел, в който американците и европейците  купуват китайски стоки за пари взети назаем от света, изгаря пред погледа на цялата планета . На дневен ред е нов модел, който обещава за развитите страни  светло икономическо бъдеще.

Фактът, че Питър Марш пише за нов икономически цикъл е правилно, но в действителност всичко е по-сложно.

Има две  производства с висока възвращаемост в развитите страни. Първо - това са шистовите въглеводороди, т.е.  евтината и достъпна енергия. САЩ имат водеща роля и ще я имат в обозримо бъдеще- те ще се превърнат в енергиен износител. Освен това в САЩ  са  основните потребители на алуминий и неръждаема стомана и тези производства е полезно  да се върнат в там. Между другото, в себестойността на производството на алуминий разходите за труд са много ниски, и тогава какъв е смисълът да се  произвежда  в Китай или Русия?

В САЩ от началото на кризата започва да се разпространява тезата на учени от Харвард, които казват, че теорията за създаването на "икономиката на знанието" чрез преместване на производството в третия свят е безсмислена.Работата е в това,че след производството и инженерите и фундаменталните учени и знанията отиват в третия свят.Администрацията на Обама  почти официално признава това  и правителството финансира връщането на редица индустрии. Например, развитие на производството на литиеви батерии, което е важно за електрическите превозни средства. Те канят корейски експерти и  работници , изпращат американци да се учат в Корея, отделят за това милиарди долари инвестиции. Това е тънка работа, но  Америка има много гъвкава икономика. Икономиката се разкъсва от дългове и дисбаланси, но бизнесът е много здрав и той може да измъкне  Америка, ако не му се пречи.

Сега да  преминем към втория начин. Това е роботиката. Променя се основната идеология на промишленото производство. Преди роботите правеха това, което хората не могат да направят, а сега хората ще правят това, което не може да направи роботът. Когато  се развие масовото производство на роботи в индустрията, евтината работна ръка няма да бъде  нужна. Единственият въпрос е ще стане ли евтино произвеждането нароботът.Да се върнем към примера с шистовия газ.В продължение на 200 години се е смятало, че това е непреодолимо скъпа технология, която никога няма да бъде конкурентна с традиционните.Но малките американски компании, които са създали технологията на шистов газ, или са се превръщали в корпорации от световна класа, или са реализирали скъпо високо  ликвидните си акции. Същото важи и за роботиката. Налице е процес на преход към масивна промишлена база. Това води до бързо намаляване на цените на продукцията.

Между другото, има страна която не се нуждае от повторна индустриализация. Това е Германия, която е пример,че теорията на постиндустриална икономика е пълна глупост. Друго нещо е, че нейния макроикономически  баланс може да бъде подкопан от икономическите й спътници. Значителна част от положителното й салдо е напомпано  от активите на   тези страни.

Както можете да видите, има предизвикателства, но има шансове и най-добрият шанс е  на Съединените щати.

Вярно е, че има "но". Цената  на шансовете  са деглобализацията и отказ  на Америка от настоящата световна финансова система. Тя обективно не е нужна! Но ние трябва да разберем, че операторите на системата са конкретни лица, а в момента те са много необходими на себе си. Това не е просто човек, а много хора, структури, това е машина, която се самовъзпроизвежда.

Някои го наричат ​​борба между финансовия сектор в света и американската икономика. Това  са антагонистични интереси. В допълнение, модерната геополитика - геополитика на петрола, но тя няма да е необходима, когато има евтин източник на енергия, а Съединените щати са страна със свръхпроизводство на енергия способна да експортира ресурси.

Сега, за първи път в новата история, с промяната на икономическата структура, може да се запази хегемонията на  същият доминиращ, но той ще се превърне в местен лидер, защото  технологичното развитие не може да запази сегашните макроикономически дисбаланси.

 

Глобализацията е естествен икономически процес. Високата производителност изисква мащаби, пазари, а конкуренцията води до концентрация и специализация. Малка бара много крокодили. Ефекта на скачените съдове поради свободното движение на стоки и капитали не е благоприятен за развитите икономики, но е изгоден за развиващите се защото води до по-висок растеж там. Проблемите във финансовата сфера са следствие на дисбаланса между натрупване и потребление, поради евтиният труд в развиващите се икономики, между производителност и разпределение на доходите. Капиталът е в изгодни позиции да налага правилата. Светът се глобализира икономически, но е разпокъсан политически и духовно. Нито държавите , нито синдикатите са в състояние да обуздаят подивялата алчност. Това би завършило със дефлация, ако не печатаха пари, но затова пък ще си имаме стагфлация. Нито Европа нито САЩ, нито левите , нито десните , нито някой нобелов лауреат, от която и да е школа може да направи нещо, да не говорим, че си противоречат. Все едно само няколко щата по време на голямата депресия да приложат каквото трябва, а останалите точно обратното. Всички икономики са вече отворени и свързани, което налага общи решения, които елита не може да вземе и няма да вземе.