Едновременно с концентрацията на тъмната енергия в света изпълзяха сатанисти и езичници от различни пукнатини тип "оракули на Шамбала". Прессекретарят на "императора  на Калачакра " (княза на този свят) обеща на 21/12/12 в 10 часа влизане на Земята в галактическата "нулева  зона". Подземното правителство заплашва човечеството четири дни  да седи без светлина и канализация. Ръцете  си, казват, няма да виждаме! В магазина няма да можем да отидем!

            За края на света: характерен  психичен  похват  на всички  теоретици е да намерят причини извън, в обективните физическите условия. В действителност "краят на света" идва в момент, когато колективния човек / човечеството престава да разпознава заобикалящата ни реалност. Трябва да се забрави езика - езикова амнезия. Представете си, че сме в "нулевата зона" - не угасват светлините, не е забравен  езика. Изведнъж всичко изчезва!  Изчезването на езика превръща средата в хаос. Тъй като човекът загубва  предвидената  обратна  връзка  с  еко-нишата  (както лисицата   или  заека) - идва  краят!

            В историята е имало период на "счупване на  езика" - Вавилонската кула (хората престанали  да  се разбират помежду си.) Въпреки това  принципът на езика се запазва. Нов и последен етап в счупването на езика  е да се забрави самия принцип. Съвременният човек е загубил своята телепатия. Краят на езика  означава  край   на  живота .

            Прав е номинализмът. Физическата страна  на езика   е  условен  код, който показва смисъла.Битието не е логос а музика. Логосът е само от Бога. Музиката и словото са във  вражда, въпреки че цялата културна история - това е опит за помирение. Езикът е много крехко нещо: той е откровение. Човекът не създадава езика от себе си, и не го сваля от космоса. Той го получава от Учителите.Попадайки като Маугли на възпитание при животните, човекът безвъзвратно губи способността си  към  езика след първите две години. Хората могат да забравят езика си! Индивидът  губи дар слово от прост удар по главата.Представете си, че  се включва  енергия, което нарушава мозъчната  дейност ...

            Такъв феномен като Sandy също е удар  по езика: от него страдат комуникациите, телефоните, интернет ...Ограничаването на комуникацията между хората в района на бедствието също води до хаос , както в действителност, така  и в психическите изживявания. Със сигурност има много хора без  опит   на  зимна вила или ловна хижа. Две седмици самота води до халюцинации. Липсата на човешки контакт генерира  фобии дори и през деня, и без външни физически заплахи. А  когато  има  буря ...

            Ураганът, дори Sandy - това не е краят на света, може само да намеква за потопа. Но това е удар по доверието на хората в социалния живот. Характерно е, че природните бедствия са били свързани, макар и по различни начини, с темата за религията. Религията извежда  хората от вярата в обществото. Ураганът Санди, между другото, ясно показва, че Америка няма право да бъде континент. Това е само един остров, надут като жаба.

език деня на Страшния съд Sandy САЩ