Около седмица по-късно, членовете на Постоянния комитет на Политбюро ще се строят в линия по йерархичен ред, готови да оглавят развиващата се страна с население от 1,3 милиарда души.

       Лидерите на двете най-големи икономики в света се сменят. Променя се и самият свят. Близкият изток, в частност, е в период на интензивна трансформация. Докато започва реконструкцията - както в буквален така и в преносен смисъл на думата - в някои части на региона, страни като Сирия - са подпалени. Други, като Иран, с  затихващата си революция все  не престава да се забърква  във войни. С разпадаща се икономика, страната продължава да бъде настроена   агресивно, използвайки  своята контролирана  ливанска групировка "Хизбула" да пусне  най-малко един безпилотен самолет над Израел  и да  започне  кибератака.

       В резултат на това регионалните отношения остават напрегнати. След речта си в ООН за използването на "червената линия" към ядрената програма на Иран през пролетта или лятото на 2013 г., израелският министър председател Бенямин Нетаняху призова  към предсрочни парламентарни избори, които биха могли потенциално му дадат достатъчно власт да действа срещу Иран. Египет междувременно  търси баланс в страната за разработването на нова конституция както  и във външната политика.

       След това идва  Турция, колебаеща се между Европа и Близкия Изток.Засилващата се икономика  на Турция е достатъчно стабилна,за да  доминира страната  в региона .Тя  влезе  в престрелка с южната си съседка Сирия и призова своите съюзници от НАТО да   осигурят   безопасността й.

       Това е само част от променящата се среда, с която световните лидери ще трябва да се справят в Близкия изток - регион, в който участието на САЩ е значително. След военния конфликт затихнал  преди около десетилетие, военната мисия на САЩ в Ирак приключи през 2010 г., а  военната мисия в Афганистан ще бъде завършена през 2014.

       Следващият президент на САЩ ще получи страната в бързо променящата се геополитическа ситуация. Технологичният напредък и иновациите започнаха да претворяват в живота една дългогодишна мечта за енергийна независимост. Като се има предвид, че преди разработването на огромните запаси от природен газ в САЩ се считаше за невъзможно, технологии, като например метода за хидравлично разбиване (Fracking), е предвестник на началото на революцията  свързана  с  добива  на  шистов  газ.

       Всъщност, САЩ са на прага на енергийната самодостатъчност. Миналата година за първи път от 15 години по-малко от половината от потреблението на петрол в САЩ е било внесено. Годишният  ръст на производството на шистов газ се е увеличил от 17% през периода 2000-2006 с 48% в периода 2006-2010. До 2035 г. производството на шистов газ се очаква да бъде около половината от общото производство на енергия в Съединените щати.

       Последиците от тази революция ще се отразят не само на икономиката. От гледна точка на политиката  намаляването  на зависимостта от чужд петрол ще позволи на САЩ да се съсредоточи върху преориентиране на външната си политика  към Азия.

       Но не само новият лидер на САЩ ще наследи променен свят. Отвъд Тихия океан дните  на рекорден икономически растеж в Азия - ключов компонент на социалната и политическата стабилност - могат да бъдат преброени.

       Всъщност  събитията от последните месеци в Китай разкриват вътрешен смут.Националистическите настроения срещу външните врагове се стремят  временно да отклонят вниманието от вътрешните сътресения за да бъдат решени основните проблеми на страната. Китайската икономика и политика са идеологически трансформирани  във всичко, освен в  името и скоро ще трябва да се реши проблема с нарастващото социално неравенство.

       Въпреки  насрещния вятър на световната икономика, китайските лидери  със сигурност ще се съсредоточат в поддържане и увеличаване  темпа на растеж за да измъкнат  повече китайски граждани  от бедността и да предотвратят  социалното недоволство. Те  също ще продължат  да наблюдават  богатия на петрол  Близък Изток. Разчитащи дълги години на американското присъствие в региона,  играещи на благоприятно очакване, следващите  китайските лидери може би  ще  заемат по-активна позиция. И тъй като репутацията на Китай в региона не е наследствено  опетнена от империализма, те могат да бъдат в доста добра позиция за да го направят.

       Междувременно Европейският съюз се бори със собствените си проблеми.Въпреки факта, че ЕС трябва да се концентрира върху вътрешните си работи, за да се отърве от последиците от световната икономическа криза,не трябва да  забравя за своите съседи на юг.Изключително важно е да се общува с южната част на Средиземноморския регион като критична точка  - място на политическо, икономическо и енергийно сътрудничество. В тази връзка най-ценното оръжие на ЕС е неговият подпис, моделът  за многостранен диалог и  толерантност,получил   Нобелова награда.

       Съседна Русия, също трябва да отговори на новите уязвимости, възникващи в резултат на променящите се условия. Кремъл продължава да подкрепя режима на сирийския президент Башар ал-Асад, говорейки против военна намеса и се опитва да защити стратегическите си интереси, включително военноморска база в сирийския град Тартус. Тази позиция беше изразена най-ясно в постоянното налагане на вето за резолюциите  на Съвета за сигурност на ООН, насочени към прекратяване на конфликта, което  доведе до десетки хиляди жертви.

       Международното бездействие към Сирия  не е добър знак не само за жителите на страната,а също  подкопава легитимността на една от най-важните международни институции в света. Като се има предвид, че проблемите  на Иран и Сирия са тясно свързани, вътрешното разделение на петте постоянни члена на Съвета  за сигурност  (САЩ, Китай, Великобритания, Франция и Русия) може негативно да повлияе  в търсенето на решения за ограничаване стремежа на Иран към обогатяване на уран. Това е отразено във факта, че преговорите между  тях (заедно с Германия) и Иран достигнаха  до задънена улица.

       Твърде много е заложено на картата,ето  защо трябва да се използват всички възможни средства за продължаване на работата върху договорения резултат. Няма значение дали слуховете за двустранни преговори между Иран и САЩ са верни, тези инициативи трябва да се приветстват. Докато големите играчи са заети със своите вътрешни промени, регионите продължават да тлеят.

          Основният въпрос  днес  е - кои ще бъдат лидерите, които ще излязат  на световната сцена през ноември:
           пожарникари   или  подпалвачи.