Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви миналата седмица в Берлин, че Турция няма да се откаже от стремежа си да се присъедини към ЕС. Той отиде още по-далеч и призова мюсюлманите в Европа към европейската интеграция в техните общности. 

             Не е ясно дали турският лидер преразгледа решението си да се откаже от европейския проект или коментарите бяха направени от желание да се хареса  на немските си домакини.Макар,че  мотивите на Турция остават неопределени, едно нещо е ясно:стратегическото му решение да се намесва в близкоизточната политика  поставя Турция в сериозна опасност. Решението на държава-членка на НАТО да участва в сирийските дела вкарва цялия алиянс в нежелан конфликт, тъй като НАТО по  задължение  трябва да подкрепи Турция в източните й  авантюри.

               Въпреки това, изглежда Турция започна  да осъзнава, че членството й в НАТО и нео-османските  й  амбиции не могат  мирно  съвместно  да съществуват и е дошло  времето  да   реши  част  от какво иска да бъде - от  Европа или  от  Левант.

            Турция, подобно на много ислямски страни от Близкия изток, повече я тегли към халифата, отколкото към  прагматичните интереси.Най-добре  тази тенденция проличава в това , че страната предпочита  "Хамаз" в Газа пред дългогодишния си съюзник Израел.В  бушуващия  Близък  изток  редовните атаки  срещу Израел са за Турция  по-актуални, отколкото когато и да било преди. Завръщането на Ердоган в европейската сфера на влияние трябва да  започне с ремонт на оградата  с Израел..Обаче  в светлината на обявеното намерение на министър-председателя да посети Ивицата Газа, това е малко вероятно.

            Изглежда, че инструкциите за Мюсюлманското братство, въплътени  в "Хамаз" в Газа, са за Ердоган  по-важни от националните интереси на страната му. Призива на Ердоган към  мюсюлманите да се асимилират в Европа в рамките на християнския континент е сигнал за промяна в политиката му. Преди началото на "арабската пролет", когато Турция провеждаше политика на "нулеви проблеми" със съседите, той предупреди Европа срещу ислямофобията и намекна за възможността на Турция да разшири защита си за мюсюлманските малцинства в Европа.Тогава  отношенията на Турция с Иран бяха в своята връхна точка, двете мюсюлмански сили координирана европейската  си      политика.

            Днес турският лидер дава различно послание. Все пак, въпреки реториката, насочена към Европа,истинският тест ще бъде  връщането  към стария съюз с Израел. Липсата на движение на този  фронт, показва, че Ердоган изхождаше от други фактори, когато  направи горното си изявление в Берлин. Министър-председателят беше много разочарован от  настояването на НАТО за  военна ненамеса в Сирия, и усети, че Алиансът е за него повече тежест, отколкото актив. Така че предложението му да помогне на Европа с мюсюлманския  контингент  зависи от западната помощ за политиката му по отношение на Сирия. С други думи, вместо да се завърне в лоното на Запада, Ердоган заплашва да се превърне в по-активен участник на Изток и да завлече Запада със себе си!