Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2012 13:17 - Допустимо ли е въвеждането на единна глобална валута?
Автор: achoachev Категория: Политика   
Прочетен: 1708 Коментари: 1 Гласове:
0




            В последно време  в резултат на световната финансова и икономическа криза често се чуват коментари  относно необходимостта от единна глобална валута. На пръв поглед идеята е правилна. В края на краищата, има единна система за мерките и теглилките, в която килограмът например такъв в Европа, Америка, Азия и Африка. А парите - те също са мярка  само,че не за  тегло и дължина,а за стойността   на стоките.

         Предлагащите  да се въведе единна световна валута  не осъзнават, че такава валута отдавна има  и се  нарича щатски долар.А всички останали: евро, рубла, юан, йена и др. - са само производни на долара валути с надяната върху тях  национална маска на страните - емитенти.

         Следователно  единна световна валута има, но също така съществува световната финансова и икономическа криза. Това означава, че причина за кризата не е липсата на единна световна валута или единната валута на света не е такава, каквото трябва да бъде. Намирането на причината без екскурзия в миналото е невъзможно.            

         До 1933 г. глобалната финансова система бе  изградена върху една-единствена световна валута - щатския долар   обезпечен със съдържание на злато въз основа на златния стандарт, по който всички страни бяха  длъжни да обезпечат своите национални  валути  със златно  съдържание. Щатския долар, например, имаше златно съдържание  1,50463 грама, а  царската  рубла в  дореволюционна Русия - 0,774235 грама. Болшевиките от своя страна не  нарушиха  златния стандарт и запазиха  съдържанието на  злато в съветската рубла точно същото като това, което беше при царската  рубла. Всички международни разплащания се извършваха  само в злато.

         Златният стандарт  даваше на  парите мярка за измерване на стойността в производството на стоки, това необходимо постоянство, която е присъщо на всички други единици за измерване  от Единната система за мерки и теглилки. Постоянството,силата на паричната единица обезпечена със злато даваше на финансовите системи в света тази стабилност, която  създаваше в хората увереност в бъдещето. През периода на златния стандарт не е имало проблеми с изчислението на амортизацията,важна част от производствените разходи. Златният стандарт елиминира нуждата от всякакъв вид международни инспекции за сравняване силата  на националните валути, тъй като тяхните взаимни съотношения на размяна се определят  обикновено от съдържанието  на злато (златен паритет). Освен това  златният стандарт бе силен международен санитарен кордон защитаващ  икономиките на страните от разпространението  на различни видове икономически болести. И накрая,  златният стандарт изключваше възможността за държавно фалшифициране,  защото никой още не е   успял  да направи фалшиво злат

         Независимо от това златният стандарт не  спасяваше  икономиките именно на икономически развитите страни от кризите, влезли  в историята като "кризи на свръхпроизводството". Само съветската икономика - единствената по онова време страна, представяща себе си социалистическа - се оказа неподвластна на "кризите на свръхпроизводството" и продължаваше да показва стабилен и значителен  растеж.            

         "Криза на свръхпроизводството" -това е състояние на нещата в икономиката, когато има пренасищане на магазините, дистрибуторските центрове, складовете,пласментните служби на  предприятията и като следствие пълно или частично спиране  на производството. Разбира се - с пълно или частично намаляване на служителите. Потребителското търсене тогава се намалява допълнително, а икономиката се оказва  в състояние на вцепенение. Гладните  безработни излизат на улицата и искат оставката на правителството. В  обществото нараства престъпността.

         "Кризата на свръхпроизводството" премина през икономиките на всички капиталистически страним,но  най-тежки форми на кризата, достигащи до степен на хуманитарна катастрофа винаги имат място в страната с най-мощна икономика ,най-големият БВП и в тази връзка най- голям обем на стоково-паричен  обмен , най-висока производителност и като следствие, най-къс цикъл на производство и продажба на стоките. През втората половина на 20-те години на миналия век такава страна се оказаха Съединените щати. Кризата ги удари тотално: огромна безработица и като следствие ужасно увеличение на престъпността, бандитизма (организираната престъпност).

         Каква бе разликата между икономиките на САЩ и Съветския съюз? Каква е причината за капиталистическата "криза на свръхпроизводството"?

         СССР забрани частната търговия, която е източник на инфлация с неопределима стойност. Инфлация -това е надуване на разходите за производство на стоките. Процентът на инфлация в страната се  създава  от частните търговци и е числено равна на среднопретеглените маржове за търговия с продукта на частните оператори.Тъй като в либералния икономически модел е легализирана търговската тайна,то държавната власт не може дори да определи  инфлацията, която идва в икономиката от частната търговия. Знаем само, че инфлация от 50% намалява покупателната способност на доходите ( обезценява ги) с една трета, при  100% - наполовина. Спечелваш долар а купуваш стоки само за 50 цента. Разбира се, когато хората са с напълно опустошени портмонета в магазините  остава  част от непродадените стоки, които с течение на времето се натрупват и възниква илюзията за "свръхпроизводство"!Именно с тази инфлация се обяснява  пълнотата на  рафтовете в частните магазини, а не с предполагаемото за частния капитализъм по-ефективно управление в сравнение със социализма.

            За намаляването на потребителското търсене на стоки  способства и присъщата за частната търговия сфера на предлагане на частни платени услуги също  насочена да максимизира печалбите, както и частната търговия. Привличайки значителна част от доходите на населението,сферата на предоставяне на частни услуги внася в  икономиката своята лепта в  инфлацията, сравнима по размер с инфлацията от частната търговия.При държавния капитализъм и социализма частната сфера на платени услуги е забранена.

         Друга отличителна функция на съветската икономика от икономиката на САЩ (и другите капиталистически страни) бе липсата на частна собственост на средствата за производство и в тази връзка,липсата на  голяма армия от независими правни субекти - собственици на фабрики,заводи, и др. - чиито интереси обикновено никога не  съвпадат с интересите на държавата (или народа).Частните собственици на средствата на труда (фабрики, заводи и др.) имат един единствен  интерес, същия като този на частните търговци и доставчици на частни услуги - печалбата. И те включват печалбата в цената на производството на стоките, добавяйки я към себестойността на производството на стоката под формата на  печалба, изразена като процент от себестойността. Тази норма на печалба и определя набъбването в разходите за производството на стоки,т.е. - инфлацията. Но, за разлика от частната търговия, където девалвацията (обезценяването) на курса на лева числено изостава от ръста на инфлацията ,девалвацията на лева в производството числено изпреварва покачването на инфлацията, Това се обяснява с факта, че инфлацията се определя по отношение на общата себестойност на производството, а обезценяването - само по отношение на заплатите, защото печалба може да се реализира  само от експлоатацията на живия труд на работниците и служителите .

         Пример: ако делът на заплатите в себестойността на производството е 40%, тогава при норма на печалба  от 25% и  числено равна на нея инфлация от 25% ,девалвацията на лева за работната заплата на служителите е 38,7%.Тези 38,7% чист продукт капиталистът  прибира  от наемния работник. Но този продукт трябва още да се продаде за да се получи печалбата.

         В социалистическата икономика нямаше такъв проблем. И не защото тогава във формулата за  стойността на продукта на труда отсъстваше чисто капиталистическата на слух норма на печалба. Тя бе заменена от  данъка върху оборота. Същността не се  промени от названието. Както имаше експлоатацията на работниците и служителите в царство България,така тя си мостана и в НРБ, където по дефиниция не трябваше да я има. Но сега не  говорим за това , а защо в САЩ при наличие на експлоатация   икономическите кризи са настъпили, а в Съветския съюз - не. Сталин бе индустриализирал  страната и бе даден приоритет на разширеното възпроизводство на средтсва за производство, което означава, че се изграждаха  нови фабрики, заводи за стомана, мини и др. В същото време се създадаваше  изцяло нова, различна от частно-капиталистическата сфера на стоково-паричен обмен, която включваше в себе си всички видове товарен транспорт, държавни магазини за търговия, складове, депа, зърнохранилища, а също  нова мрежа за банкиране със съвсем различни задачи, отколкото в САЩ. Тази нова област на стоково-паричен обмен се издържаше  от държавния бюджет, но тя елиминираше всички други видове  инфлация (от частната търговия, от платените частни услуги ,от търговските банки и др.), с изключение на държавната. Така да ограбва хората бе разрешено само на държавата като капиталист в едно лице. Оттам идва и името на системата, която  съществуваше в СССР  и  у нас  - държавен капитализъм.

         Разбира се, че в хода на индустриализацията преобладаващата част от икономически активното население  е участвало в създаването на такъв продукт на труда, който не се продава в магазините. В Съветският съюз и у нас, за ​​разлика от САЩ ,имаше друг проблем - липсата на потребителски стоки. За никакви  "кризи на свръхпроизводството" и за никаква безработицата в тези условия не можеше да се говори. Съветската икономика можеше да поеме и осигури работни места за десетки милиони мигриращи работници (гастарбайтери), ако имаше такива по това време .

         Така че, обобщавайки по-горе казаното,правим следното  заключение: причината за "криза на свръхпроизводството" в капиталистическите страни е инфлацията като инструмент на печалба от частните собственици:фабрикантите, частните търговци, частните банкери и др. За да се сложи край на кризи от подобен рода е необходимо да се смени обществения строй. Държавният  капитализъм беше в Съветския съюз и у нас,но се   срина.Необходим е  социализъм освободен от пороците както на частния  капитализъм така и на държавния .

         Няма съмнение, че Франклин Рузвелт който стана през 1933 г. на президент на САЩ, заедно с неговия  съветник Джон Кейнс внимателно са анализирали  причините за Голямата депресия. Но можеше ли президент на Съединените щати от горе да  постигне социалистическата революция в страната си, дори и ако  искаше? Не,  щяха  да го убият на място, веднага след като  споменеше идеята за него. Но Рузвелт не е бил комунист,макар,че   внимателно е анализирал ситуацията в съветската икономика. За разработването на "Нов курс в икономиката" на  Рузвелт е повлияло не само моментното състояние на нещата в страната, но също така и оценка на политическата ситуация в света като цяло. Той дойде на власт в същото време с Адолф Хитлер в Германия. И единия  и другия си поставиха една и съща задача: да се постигне световно господство, за да създадат за своите хора привилегитовани  условия на живот чрез намаляване на нивото на народите в другите страни. Разликата между немския и американския  нацизъм (нацизма е егоизма на нацията, издигнат в ранг на държавна политика) е само в средствата за постигане на целите. Хитлер планираше да постигне целта си чрез война и започна да се подготвя за нея. Рузвелт е действал по-умно. С помощта  на икономиста Джон Мейнард Кейнс той планира да направи  оръжие  в борбата си за световно господство хартиения щатския долар, не обезпечен със съдържание на злато.За  да се превърнеш в господар на света не е необходимо да се насочиш към териториални придобивки. Достатъчно е  да се превърнеш в господар на световната пари.

         Да се реализира замисленото  допринесе вече  установения в света и в американското общество  американски начин на живот, лукс, нашироко  както се казва,. Гарант за такъв живот  в преставите на жителите по света отдавна бе хартиения долар. Основното нещо, което бе важно да имаш  повече от тези хартийки в портфейла си.

         Рузвелт започна да прилага активно своя "Нов курс в икономиката." Вече на 5 Април 1933 г. е издадена заповедта му да  предадат  собствениците  златото си  в банките. От 31 януари 1934 г. до 19 април 1933 г. щатския долар не е имал твърдо съдържание на злато, износът  на злато е забранен. От 31 януари 1934 официалната цена е била повишена   от 20,67 до 35 долара за унция  чисто злато,т.е. златното съдържание на долара е било намалено  от 1.50463 грама чисто злато на 0.888671 г или  с 40,94%. Всичкото злато, което се е намирало в обращение и в притежание на частни физически и юридически лица е обявено за държавна собственост и е подлежало на предаване в Министерството на финансите по официалната цена. Златните монети са били изтеглени от обращение и заменени с банкноти.

         Увеличавайки при обмяната  на златото за хартиени банкноти количеството им в ръцете на населението Рузвелт по този начин повишава платежеспособното търсене и извежда американската икономика от стагнацията. Продуктите залежали в магазините са започнали да се разпродават. Излишъкът в магазините намалява и се изпразват складовете на производствените предприятия. Отново заработват фабриките. Намалява  безработицата, а заедно с нея  се намалява престъпността и като следствие се намалява социалното напрежение в американското общество.

         "Новият курс" на Рузвелт едновременно решава два проблема: настоящи и бъдещи.Настоящите - да се сложи край на Голямата депресия. Перспективните - практически неограничено финансиране на мащабни национални проекти (жилища, пътища, железопътни линии, мостове, въздушни и водни гари, социални програми, надпревара във въоръжаването, ядрен проект, космически проекти, и т.н., както и  "студената война" с комунизма).

         Държавната инфлация, причинена от увеличаването на издаването на книжни пари е трябвало да бъде изнесена към външния свят чрез предоставяне на митнически кредити, внос на стоки срещу хартиени долари и т.н. А  за да не удари по икономиката на САЩ собственият фалшив долар от чужбина, за този случай е ембаргото - забрана на износа на стоки и за своите и за   чуждестранните бизнесмени. Е, ако на някой не му харесва такава ситуация "Пустинната буря" му е сигурна 

         Рузвелт тайно прокарвал своя "Нов курс в икономиката" до смъртта си. Но все пак   е било необходимо да се поддържа видимост за приличност- на международно равнище да се узакони новото статукво на хартиения долар. След смъртта на Рузвелт неговите наследници продължават започнатото от него. Под натиска от страна на правителството на САЩ и другите държави поемат  ангажимент от март 1968 г., да се въздържат от предявяване на претенции за обмен в големи размери на доларовите си вложения в злато.От 15 август 1971 г. е прекратена конвертируемостта на долара в злато по официалната цена за централните банки.В последствие златното съдържание на долара става просто условно. Но и условното съдържание на злато правителството на САЩ продължава да намалява- дори три пъти и на 21 септември 1973 г. го доведежда до 0,736662 гр.

         Даването окончателен статут на хартиения долар  като доминираща валута в света  е направено под натиска на САЩ в Устава  на МВФ. В съответствие с тази промяна  златното съдържание на долара и официалната цена на златото са отстранени от сделките на МВФ през април 1978 г.. Това е подкопаване на основите на световната финансова система. Фалшифицирането на пари  престъпление изразяващо се в производство и продажба на фалшиви пари е издигнато  от САЩ в ранг на държавна политика.

         Така че, за да се сложи край на глобалното фалшифициране, започнато от САЩ и подхванато от останалата част на света под техния натиск,е необходимо да се върне  световната финансова система в лоното на златния стандарт,запазвайки при това  национална идентичност на валутите в света. Всяка страна трябва да си носи тежкия кръст на отговорността за собствената си валута -да развива  индустрия за добив на злато, а при липса на такава възможност да купува злато срещу стоки,необходими  на страните - негови  доставчици. Препоръчително е само да се започне с еднакво  златно съдържание на валутите за всички страни в света при връщането към златния стандарт за по-лесно изчисление.

         Златният стандарт не е панацея за кризата. Хроничната за капиталистическата икономика инфлация е всеядна. Тя може да схруска всякакви  пари, дори ако те са направени от най-трудния минерал на земята - диаманта. Девалвирайки парите, инфлацията задължава златодобивната  промишленост да работи с все по-голям стрес. През 1900 г., когато той е бил емитиран   златния долар, една унция злато е струвала 20,67 долара. Сега цената на една унция злато е  около $ 900 , което е около 43 пъти повече, отколкото през 1900 г. И ако златния стандарт бе останал в сила, САЩ  трябваше да имат днес  43 пъти повече производство на злато, отколкото през 1900. Такова натоварване не може да понесе дори силна икономика като американската .А и запасите от злато в земната кора не са безкрайни.

         Ако  сега нулираме финансовата система в света и отново приемем  златния стандарт ,то в тези страни, чиито народи не са разбрали всичките  злини на либералния модел на икономиката и продължат да се спъват в същите препятствия, инфлацията  отново ще  продължи да върши черното си дело и ще създава рецидиви като "криза на свръхпроизводството" с всички произтичащи от това "екстри". Но със златния стандарт техния избор ще бъде само личен . Блажени ще са тези народи ,които проумеят  естествената аномалия на пазарната икономика и тръгват по социалистическия  път  на  развитие.

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. evgeniev - ЕДУАРД
11.05.2014 02:06
http://www.vestnikataka.bg/2014/05/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D1%80/
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031