Натъкнах се на   интересен сериал - "Синовете на Анархията" (2008). На пръв поглед - боклук. Дори не исках да го погледна. Темата: мотористи-рокери и контрабанда на оръжие! В малък град съществува клуб основан  на железни правила. Той е свързан с ИРА и ... с "Хамас! От Ирландия и Палестина (!) пристига нелегално оръжие,което  белият клуб продава предимно на черни банди (срещу мексиканците.)

        Разбира се, за Палестина е силно послание! В Газа мечтят  някой да доставинещо там а да не вземат от там! Но това е на съвестта на американските създателите на поредицата.Очевидно са искали да подчертаят  необуздаността на героите. Но не в това  е смисълът ...

        Започнах да гледам и  установих, че сериалът повдига интересни въпроси и като цяло не без определена дълбочина.По същество се дискутира за  наличието на мъжки съюзи днес.Предлага  се  тезата, че мъжкият съюз неизбежно се изправя срещу обществото основаващо се  на закона, манипулирано от умни адвокати и политици. Съюзът на въоръжените мъже се основава на свободата и справедливостта.Но именно  тук е интригата. "Обществото"по контрабанден път прониква в съюза във вид на  конформизъм и алчност за пари на всяка цена.Клубът продава оръжия, но му пробутват "светлата" перспектива на наркотрафика и покровителство на порно студията , последното  - легално!

        Клубът е създаден в името на някои слабо маркирани, но ясно  четящи се супер идеи: свободата и независимостта на братството при мъжете,способни да се защитават сами.Но с включването на повече и по-сложни интриги, включително ИРА, ФБР и ЦРУ, клубът получава все по-малко гъвкавост и пространство за маневриране. Освен това   като с червена  нишка се проследява противоречието между семейството и клуба. Съпругите са главоболието  за мъжете в съюза. Децата - още повече!

        Проблемът на клуба е, че той няма религиозно измерение,членовете му вярват в семейните ценности. Семейство за тях е всичко. Но и мъжкото братство за тях е всичко. Това създава ефект на шизофренична двойственост. Разбира се, че съпругите не могат огънат такива джигити,но ги правят нещастни.Отношенията със семействата на тези момчета са основани на понятията,морала а не на шериата. Те не знаят стиха от Корана:

        "Знайте, че вашите вещи и вашите деца са изкушение и че Аллах е голямата награда" (8:28).

        Мъжки съюзи винаги е имало. Сред тях са и на викингите.Сред тях са и германските мъже победили Рим и  превърнали се в основа на бъдещите  рицарски ордени. ... Всички тези съюзи са били основани на базата на религиозни супер идеи.

        Сериалът ясно показва колко безперспективен е мъжки  съюз  без такива супер идеи в съвременното общество.Клубът на мотористите-рокери не е Джамаат! Мисля, че тези които се интересуват от въпросите на правото и правосъдието (както е посочено по-горе?) си струва да гледат "Синовете на анархията" - пет сезона по 13 епизода.

 

"Свободата", в нашият материален свят,е фикция.Както всичко друго,тя е продукт
на "ума",т.е, на самовнушението,предизвикано от желанието.Колкото е "по-умен"
един индивид,толкова по-определено и силно чувства влечение към свободата.Но,
"свободата" може да съществува само в средата на...ограничението.На осъзнатото ограничение.Извън осъзнатото ограничение,не съществува осъзнатата
свобода.Вземете един клошар - животът му е ограничен в тъсенето на храна и някакво облекло.В тези параметри е неговото ограничение и дотам се простират
вижданията му за свобода.Всичко останало не съществува като ограничение и за-
това там не се търси свобода.
Вземете,един средностатистически индивид със семейство и вижте,колко ограни-
чения го съпътстват: освен храната и облеклото още жената,децата,необходимостта от жилище за тях...може да спрем само до тук.
Колко ограничения го съпътстват...и към колко свободи се стреми.И още нещо.Моят собствен опит( а аз съм на 70 г.)ме е научил,че "Свободата",голямата,
всеобща свобода,не съществува.Тя винаги е конкретна.Един пример и приключвам: Преди 89-та година,болшинството от нас виждаха свободата във
възможността да говорят свободно и въобще не я виждаха в това да не си гладен.А,сега...по дяволите плямпането,когато стомахът ти е празен.Колко от нас биха приели неговоренето,пред пълния стомах...

"Свободата", в нашият материален свят,е фикция.Както всичко друго,тя е продукт
на "ума",т.е, на самовнушението,предизвикано от желанието.Колкото е "по-умен"
един индивид,толкова по-определено и силно чувства влечение към свободата.Но,
"свободата" може да съществува само в средата на...ограничението.На осъзнатото ограничение.Извън осъзнатото ограничение,не съществува осъзнатата
свобода.Вземете един клошар - животът му е ограничен в тъсенето на храна и някакво облекло.В тези параметри е неговото ограничение и дотам се простират
вижданията му за свобода.Всичко останало не съществува като ограничение и за-
това там не се търси свобода.
Вземете,един средностатистически индивид със семейство и вижте,колко ограни-
чения го съпътстват: освен храната и облеклото още жената,децата,необходимостта от жилище за тях...може да спрем само до тук.
Колко ограничения го съпътстват...и към колко свободи се стреми.И още нещо.Моят собствен опит( а аз съм на 70 г.)ме е научил,че "Свободата",голямата,
всеобща свобода,не съществува.Тя винаги е конкретна.Един пример и приключвам: Преди 89-та година,болшинството от нас виждаха свободата във
възможността да говорят свободно и въобще не я виждаха в това да не си гладен.А,сега...по дяволите плямпането,когато стомахът ти е празен.Колко от нас биха приели неговоренето,пред пълния стомах...