Турските лидери са в задънена улица. Те отново тръгнаха по  атлантическия сценарий,т.е. продължиха да общуват със Съединените щати, далеч от Русия и Иран, блока Евразия. И стигнаха до анти-сирийския конфликт.

       Турската геополитика през последните 20 - 30 години преживя мощна еволюция.

       Но ако вземем малко по-ранен период,ще трябва да се припомни, че Османската империя е била противник на Руската империя. В същото време, всеки път когато Русия се е опитвала да сключи съюз с Османската империя,Западът в лицето на   Англия и Франция силно се е противопоставял на това.

       Руският философ Константин Леонтиев някога е казал, че приликите между двете империи - Османската и Руската подтикват развитие в противоположната посока,към логичното им сближаване,към взаимна защита  пред  лицето на Запада,който винаги е искал да унищожи и едната и другата.Така и се е случило.

       Когато Османската империя се разпада, Ленин създава  Съветска Русия едновременно с Кемал Ататюрк, който създава Национална Турция и двете страни са били съюзници. Конфронтацията е отсабнала ,имали са обща солидарно граница в Кавказ.От това, разбира се,губят арменците , защото Карабах отива към азербайджанците .

       Имало е  още много други спорни въпроси, но въпреки това руско-турските отношения са навлизали в положителна фаза.

       След Втората световна война Турция, която е ориентирана до края на войната към Германия, на страната на "Оста" ,е изправена пред избора: или да се присъедини към  Източния блок, или към Запада.

       Под заплаха (реална или въображаема) от сталинистка инвазия турците избират Запада, стават част от НАТО, и от тогава ,от 50-те години на ХХ век Турция е в атлантическия лагер.

       Оттук идва проекта на пантуранизма.

       Много хора си мислят, че турците са етнически расистки националисти, които са го  измислили (пантуранизма). В действителност, това е  проект на ЦРУ, който предлага на турците и турските служби за сигурност  да увеличат своето влияние над тюркските народи от Централна Азия,които бяха част от Съветския съюз и по-късно, след разпадането му, се отделиха като републики,независими държави от Централна Азия,а също над тюркските народи от Поволжието, Кавказ и чак до Якутия.

       Т.е. пантуранизма беше идеята на привържениците на атлантизма, западняците, представителите на стратегическото геополитическо планиране на САЩ за Турция.На самите турци това  не бе особено необходимо. И  опитите да се направи нещо реално в политическия проект чрез разпространението  на тюркски училища за преориентиране към Турция на новите независими държави - ​​всичко се провали, защото   турците не  инвестираха в това. Те поддържаха тази тенденция, но доста пасивно.

       Защо? Защото реалните интереси на Турция са да се запазят националните й граници, които сами по себе си са много проблематични поради големия кюрдски фактор. Налице са  проблеми, свързани със Северен Кипър, както и много други .

       И тогава, особено след 1991 г., когато се разбра, че конфронтацията с Русия и Съветския съюз вече не е ефективна, започна евразийския крен на Турция. Тук отново, както в епохата на Ленин и Ататюрк,се достигна до идеята за преразглеждане връзките  с Русия, която вече не бе заплаха за турските интереси.

       А Америка продължаваше своята експанзия в Близкия Изток, преработвайки  границите. Особено след инвазията в Ирак, Америка "размрази" кюрдския фактор ,а политиката на САЩ и Израел в Близкия Изток вече заплашва националните интереси на Турция.Вчерашният враг в лицето на Русия и Иран и съюзници  като САЩ си смениха местата. Турското правителство трябва да мисли за проекта Евразия. Това е особено забележимо в турското военно командване, което преосмисли ситуацията и интересите на Турция в кемалийския аспект и започна да се движи в посока на евразийския съюз, т.е. по-близо до Русия, Иран и да се отдалечава от Съединените щати, дори се появявиха идеи за оттегляне на Турция от НАТО.

       Тези процеси настъпиха през 2000 г., когато започна бързо нарастващо сближаване между Русия и Турция, включително и икономическо.В пъти  се увеличи търговския оборот. Руските туристи  се превърнаха в неразделна част от турската икономика и всичко това бе израз  на политическо евразийство.

       Американците осъзнаха, че нещо не е наред, че губят Турция и разхерметизираха кюрдския фактор , повдигнаха въпроса за признаването на арменския геноцид в Конгреса на САЩ и в Европа. Това бе много болезнено за Анкара.САЩ измислиха случая "Ергенекон", когато обвиниха турските лидери, че  се включват в Евроазийския заговор,уж насочен  към държавен  преврат.

       Е, турското командване многократно е извършвало в историята преврати и е създавало своя военен контрол, когато политиката е излизала извън рамките ,съответстващи на  кемаловите завети.

       Така че това беше правдоподобна история. А този път това е антиевроазийско, монтирано от американците дело, което доведе до това,че военните  в Турция бяха отстранени от длъжност и вкарани по фалшиви обвинения в затвора. Това е  "Ергенекон".

       Така американците отново овладяха лостовете за въздействие върху Турция и Ердоган и с това е свързан още един нов обрат, който донякъде прилича на пантуранистската политика, но придобива името "паносманска политика" или "неоосманска  политика".

       И тази неоосманска политика  на Турция се  изразява в момента от сближаването с про-САЩ арабските режими като Саудитска Арабия и Катар. Позицията на Турция е твърдо насочена срещу Асад и рязко влошава отношенията с Иран и Русия.

       В действителност това Османска геополитика е фантастика, както пантуранизма. Турция в днешното си състояние, като цяло, при никакви обстоятелства, по какъвто и да е начин,никога няма да бъде в състояние да възстанови дори подобие на Османската империя.

       Настоявайки за засилване на влиянието си в Близкия изток, особено в съюз със Саудитска Арабия, Катар и такива ултрасалафитски радикални ислямски държави, може да достигне само до едно нещо: разпадането на Турската република, гражданска война между светските националисти , кемалистите и републиканците,които са около  половината от населението, и религиозните фанатици ,които са малцинство и разпадането на Турция по етнически признак.

       Единственият начин да се запази Турция в кемалийските границите   е движение в посока Евразия. Но той е заключен за текущото турско ръководство от делото "Ергенекон", защото дори ако военните евроазийци бъдат освободени от затвора, те едва ли ще простят така лесно  на екзекуторите си.

       Турските лидери са в задънена улица. Те отново поеха по атлантическия сценарий. Те ще продължат да се сближават със Съединените щати и да  се отдалечават от Русия и Иран, от блока Евразия.Турция   влезе в действителност активно в анти-сирийския конфликт, в подкрепа на радикалните екстремисти, заедно със Саудитска Арабия.

       Разбира се, арабският ислям днес не е в състояние да приеме Турция в какъвто и да е вид  водеща позиция- това е абсолютно нереално. Турция не може да постигне нищо ефективно с тази политика. Отношенията си с Русия  тя наистина може да обърка, въпреки неотдавнашното посещение на Путин там.Вместо  реално сближаване с Русия сега има охлаждане на отношенията.

       Така че в действителност, Турция все повече и повече се засмуква от  разрушителни проекти. И затова  смятам, че геополитиката на Турция преживява критично състояние.Неоосманизмът  е фикция, илюзия. И никакви положителни резултати той не ще  допринесе, а отрицателни може да даде още в близко бъдеще.

       Затова смятам, че сега  не са най-добрите дни в руско-турските отношения. Турция  не е на прав път. Сега тя се движи в тази  посока, която ще отслаби турската държава ,а за  турците ще донесе нещастия и в действителност може да бъде елиминирано  наследството на Ататюрк. То ще бъде ликвидирано, а  реална, особено радикална ислямска перспектива в това свикнало вече със светските    държавни стандарти общество няма да вирее.

       Разпад, колапс, конфликти, разрушения, кръвопролития  и хаос заплашват Турция, ако тя не се откаже от неоосманския си фиктивен, подвеждащ,водещ до  задънена улица път.

       Накрая няколко думи за това -а къде сме ние?

       От една страна атлантическата ориентация на Турция на пръв поглед е в унисон и с нашите цели-НАТО,сътрудничество  със САЩ и т.н.

       От друга-перспективата за деструктивни процеси в  най-голямата ни съседка не са никак безобидни.Никакъв пророк не може да предскаже какво ще се случи, ако Турция се конфронтира с Русия и ние като партньори на Турция по НАТО  се окажем по средата  .Да не говорим,че нито с Русия нито с Турция двустранните ни отношения не са перфектни.