Бащата на актьора щеше  бъде разочарован от сина си, детето си, вместо по пътя на борбата за щастието на трудещите се,той стана уважаван, богат буржоа, и дори и такъв, който плаща данъците си в буржоазната държава:ако може да му се  вярва, че през целия си живот  е  изплатил 145 000 000 . евро. Всъщност, не само той се разви  по този начин. Ярък пример за ляв бунт на младите хора от края на 60-те години на миналия век са "The Beatles" Те обаче също станаха истински буржоа.

    И новоизбрания френски президент Франсоа социалиса Оланд реши, ако не и изцяло да приложи, то най-малко да доближи страната до въплъщение на комунистическите идеи, които са вълнували  бащата Депардийо. Конкретно,да се щипят богатите и да се дава на  бедните.В  страната е установен 75% данък за тези, които печелят повече от определена сума.

    Разбира се, аналогията с българските олигарси, новобогаташите, които в повечето случаи  си присвоиха печеливши дейности и ги подстригват здраво, а извлечените  печалби все още отиват в офшорните зони. Вероятно за такива няма да съжаляваме ако ги поощипят . Но във Франция, разбира се,ситуацията далеч не е такава  за бизнесмените, които  печелят от предприемаческия си талант.

    Така след решението на сина на френския президент комунистът Жерар Депардийо, вместо горещо да го приветства, изведнъж се възмути. Той в знак на протест реши да се премести в съседна Белгия. След това  написа отворено писмо до министър-председателя Жан-Марк Еро, който нарече решението му нищожно. Той също така заяви за отказа на Франция да го освободи от гражданство.От това веднага се възползва руският президент Владимир Путин, казвайки, че актьорът ще получи  руско гражданство.

    Депардийо се отзова и след получаването на руското гражданство се развихри в  комплименти за Русия и  нейния президент. "Той (президентът на Франция) знае, че аз ви обичам Вашия президент Владимир Путин, и това е взаимно. И аз му казах, че Русия е  страна на великата демокрация,това   не е онази страна, в която министър-председателят може да  нарече гражданин на страната си жалък човек". Диктатурите и полу-диктатурите винаги са се грижели за външния PR. Съветските комунисти наричаха  западните поддръжници на системата "полезни идиоти".

    По това време много известни европейски граждани, по-специално,французинът Ромен Ролан благосклонно се отнасяха към сталинисткия Съветски съюз,разказваха на хората по света какъв  велик и справедлив живот съществува там. Тогава информацията се е цензурирала и не се е разпространявала толкова бързо, както е сега. Ето защо авторитетните писатели са били приемани с  доверие.

    Днес можем само да гадаем - Депардийо хвали Путинския режим поради липсата на знания или заради лична изгода. Но аз не вярвам, че в ерата на интернет хората не могат да знаят нищо за другата страна. Например, ситуацията в Русия с правата на човека и експлоатация от богатите на бедните, което се е превърнало почти основната същност на всички пост-комунистически режими.

    Очевидно е, че когато става въпрос за лични милиони евро, които се иска да бъдат споделени с гражданите, лозунгите за свобода, равенство и братство не изглеждат толкова привлекателни. И това чувство сближава децата на комунистите на Франция и Русия.