Мислехме, че Карл Маркс е мъртъв и погребан. С разпадането на Съветския съюз и големия скок на Китай в развитието на капитализма, комунизмът стана  нещо като странен фон на събитията, които се разиграват във филмите за Джеймс Бонд и девиантната  мантра на Ким Чен-Ун. Изглежда, че класовият конфликт, който  според Маркс трябва да определи хода на историята, просто изчезна в ерата на свободната търговия и просперитета на бизнеса.

            Мощната глобализация, която свързва най-отдалечените кътчета на света които носят печалба  , аутсорсингът, и "неограниченото" производство дава на  всички - от технологичните гении на Силиконовата долина до момичетата от китайски ферми добър шанс да забогатеят. През последните десетилетия на 20-ти век в Азия преживяват най-значимото в историята на човечеството  намаляване на бедността - и всичко това благодарение на капиталистическите инструменти за търговия, бизнес и чуждестранните инвестиции. Очевидно капитализмът изпълнява обещанието си да повиши стандарта на живот на всеки от нас до нови висоти на богатство и просперитет.

            Така си мислехме. Като се има предвид продължителната криза в световната икономика, както и  факта, че работещите хора по целия свят страдат от безработица, дългове и липса на приходи , силната критика на Маркс срещу капитализма - по-специално на факта, че на системата е присъща несправедливост и саморазрушителност -  не може  напълно да се отпише . Маркс пише, че капиталистическата система неизбежно ще доведе до обедняването на масите, защото богатството на света ще бъде съсредоточено в ръцете на алчно малцинство, което ще предизвика икономическа криза и увеличаване на конфликта между богатите и работническата класа. "Натрупването на богатство в единия полюс е в същото време натрупване на мизерия, агония на труда, робство, невежество и загрубяване на моралната  деградация на противоположния полюс" -писа Маркс.

            Все повече доказателства сочат, че може би той е бил прав. За съжаление, ние все по-често се сблъскваме със статистически данни, доказващи, че богатите стават още по-богати, а средната класа и бедните - не. Докладът от септември 2012 , публикуван във Вашингтон от Института за икономическа политика казва, че в САЩ през 2011 г. средният годишен доход на мъжете, които работят на пълно работно време е 48 202 долара - по-малко, отколкото през 1978 г.. Според експертите на института,в периода  1983-2010 в САЩ 74% от увеличението на богатството се пада на  5% от най-богатите хора в страната, а 60% от доходите на най-бедните хора в страната са спаднали. Не е изненадващо, че някои от тях са решили да преразгледат произведенията на великия немски философ от 19-ти век. В Китай-  държава, която отново се обърна към Маркс,  Юй Жунцзюн (Yu Rongjun), вдъхновен от световните събития, пише мюзикъл, базиран на "Капитала" от Карл Маркс. "Сега е точно както е описано в тази книга," - казва драматургът.

            Това не означава, че Маркс е бил абсолютно прав. "Диктатурата на пролетариата" не заработи, както бе планирано. Но последствията от това нарастващото неравенство - това е основното, което Маркс прогнозира: класовата борба се завърна. Работните хора по света все повече и повече се ядосват и искат полагащия им се дял от световната икономика. От Конгреса на САЩ до улиците на Атина и китайските поточни линии политическите и икономическите събития са все по-зависими от нарастващото напрежение между капитала и труда, които  достигна ниво, което не е виждано от времето на комунистическите революции от 20-ти век. От това,до какво ще доведе  тази голяма борба ще зависи  посоката на световната икономическа политика, бъдещето на социалната държава,политическа стабилност в Китай, както и това кой ще ръководи  в бъдеще държави като  Италия и Съединените щати  например.Какво би казал Маркс  днес? Нещо като "Аз нали ви казах !", както счита Ричард Волф (Richard Wolff)), икономист в New School в Ню Йорк."Разликата в нивата на доходите води до напрежение, което не бях виждал през в живота си."

            Напрежението между различните икономически класи в САЩ, разбира се,расте. Смята се, че е налице обществено разделение на "99%" (обикновени хора, с последни сили опитващи се да оцелеят), и "1%" (привилегировани супербогати хора, които стават все по-богати от ден на ден). Според проучване, проведено от Pew Research Center през 2012 г., две трети от анкетираните смятат, че в САЩ вече има "тежък" или "много сериозен" конфликт между бедни и богати - това е с 19% повече отколкото през 2009 г..

            Конфликтите са характерни и за американската политика. Партизанската война около въпроса как да се справят с бюджетния дефицит в по-голямата си част е класова борба. Веднага след като президентът Барак Обама заговори за това, как да се увеличат данъците за най-богатите за да се приключи с бюджетния дефицит, консерваторите започнаха да крещят, че той иска да започне "класова борба" срещу богатите американци. Въпреки това, самите републиканци са по някакъв начин в класова борба.Тяхният  план за  оздравяване на бюджета ефективно премества тежестта към средната класа и бедните, чрез намаляване на социалните разходи . В предизборната си кампания  Обама подчерта факта, че републиканците не искат да слушат за нуждите на работническата класа. Кандидатът в изборите от Републиканската партия Мит Ромни (Mitt Romney), по думите на Обама, имаше в плана си за икономиката на САЩ  само една точка: "да се гарантира, че богатите ще играят по различни правила."

            Сред всички приказки има признаци, че новият американски classism е оказал влияние върху съдържанието на дебата за икономическите политики на нацията. Икономиката за стичане на благата отгоре надолу ,която ни   учи, че от успеха на 1% ще се възползват останалите 99%, сега се ревизира най-внимателно. Дейвид Медланд (David Madland), директор на Центъра за американски прогрес на научно -изследователската организация във Вашингтон каза, че по време на изборната кампания през 2012 г. във фокуса на вниманието е било възстановяването на средата класа и търсенето на нова икономическа програма, които може да помогне изпълнението на тази задача. "Цялата философия на икономиката се обърна с главата надолу, - казва той. - Виждам,че сега   се случва  фундаментална промяна ".

            Свирепостта на новата класова борба сега е много по-изразена във Франция. През май 2012 г., когато финансовата криза и бюджетните съкращения увеличиха пропастта между бедни и богати, французите гласуваха за кандидата на социалистите Франсоа Оланд, който веднъж каза: "Богатите на нас не ни харесват." Той остана верен на думата си. Ключов фактор, който му помогна да спечели бе обещанието да се вземат повече пари от богатите, за да се запази френската социална държава и да се избегнат резки съкращения на разходите, които направиха  политиците в други европейски страни. Оланд планираше  повишаване на данъка върху общия доход за богатите да нарастне до 75%. Въпреки че Конституционният съвет не му позволи да реализира плана си, Оланд все още продължава да търси начини за въвеждане на такава мярка. В същото време, Оланд започна да прилага политики, насочени към решаването на проблемите на обикновените хора. Той премахна непопулярното сред хората  решение на предшественика си да увеличи пенсионната възраст, като я направи като  предишната- 60 години - за някои категории работници. Много хора във Франция искат Оланд да отиде още по-далеч. "Законът за увеличение на данъка трябва да бъде първата стъпка на правителството да признае, че съществуващата форма на капитализма е станала толкова несправедлива и неефективна, че той може да се срути, ако не се предприемат фундаментални реформи," - казва Шарлот Буланже (Charlotte Bulanger), която е ангажирана в разработването на НПО стратегии.

            Въпреки това, неговата тактика предизвика капиталистическата класа да отвърне на удара. Мао Цзедун, може би, би бил за това , че "политическата власт израства от бурето с барут", но в един свят, където капиталът е все по-мобилен, оръжието на класовата борба се променя. Вместо да плащат на Оланд някои богати французи просто напускат страната,вземайки със себе си така необходимите работни места и инвестиции. Жан-Емил Розенблум (Jean-Emile Rosenblum)), основател на Pixmania.com,сега си организира живота и бизнеса  в САЩ, където, по негово мнение, икономическият климатът е много по-благоприятен."Задълбочаването на класовия конфликт  е нормално следствие от всяка икономическа криза, но политическата експлоатация на този конфликт е демагогска и дискриминационна - казва той. - Вместо да се разчита на предприемачите да създават предприятия и работни места, които са липсвали, Франция ги изхвърля ".

            Пропастта между бедни и богати е може би най-очевидна в Китай. Иронията е, че Обама и новият президент на Китай Си Цзин Пин са принудени да   решават един и  същи проблеми. Нарастващата класова борба - това явление е не само за постепенно развиващия се и оплетен в  дългове индустриален свят. Дори и в бързо развиващите се пазарни икономики търканията  между бедните и богатите се превръщат в основно предизвикателство за политиците. Противно на убеждението на много ядосани американци и европейци, Китай не е рай за работниците. "Желязната купичка ориз  " - гарантирана от Мао и пожизнена  работа за всички е вече в  миналото заедно с маоизма, а по време на реформата  работниците имаха много малко права. Дори въпреки факта, че заплатите на работниците в градовете на Китай нарастват бързо, пропастта между богати и бедни е огромна. Друго проучване на Pew установи, че почти половината от китайските анкетирани изтъкват  пропастта между богати и бедни за сериозен проблем, а 8 от 10 китайци са съгласни с твърдението, че "в Китай богатите стават все по-богати, а бедните -все  по-бедни"

            Недоволството  почти е достигнало  точката на кипене в индустриалните градове на Китай. "Чужденците си мислят, че имаме добър живот, но реалността във фабриката е много различна от идеала" - казва Пенг Минг, един от фабричните работници в южния промишлен анклав на Шенжен. Дългият работен ден, нарастващите разходи, безразличните мениджъри, просрочените  заплати правят работниците много да приличат на  пролетариата за който пише Маркс . "Богатите правят пари чрез използване на работниците - казва Гуан Гохау  (Guan Guohau), друг служител на завода в Шенжен. - Комунизмът - това е, което ние с нетърпение очакваме  ". Според тях, ако правителството не предприеме никакви стъпки за да подобри качеството  на живота , той ще бъде готов да действа . "Работниците ще бъдат организирани, - прогнозира Пан. - Работниците трябва да се обединят ".

            Може би това вече се случва.Да се проследи  растежа на недоволството на китайските работници е трудно, но експертите казват, че то се разраства. Новото поколение  фабрични работници, които  знаят за опита на родителите си, благодарение на интернет все по-открито  изразят своите искания за увеличаване на заплащането  и подобрявнето  условията на труд. За сега отговорът на правителството е противоречив. Законодателите повишиха минималната работна заплата, трудовото законодателство се затегна за да се  защитят  правата на работниците ,а в някои случаи дори  им се позволи да организират стачки.Правителството обаче все още не одобрява индивидуалната активност и често се бори с нея чрез сила. Тази тактика  лиши пролетариата от вяра в диктатурата на пролетариата. "Правителството  повече мисли за компаниите, отколкото за нас" - казва Гуан. Ако Президентът не реформира икономиката,така че  обикновените китайци да са  в състояние да се възползват от ръста на националната икономика, той рискува да провокира социално недоволство.

            Маркс прогнозира точно такъв ефект. Когато пролетариатът осъзнание  своите общи класови  интереси, той сваля несправедливата капиталистическа система за да я замени с нов социалистически рай. Комунистите открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез унищожаването на всички съществуващи социални условия, - Маркс. - Пролетариите нямат какво да губят, освен  веригите си ". В момента има признаци, че работниците по целия свят са подложени на все по-голямо негодувание за  окаяните си  перспективи. Десетки хиляди хора излязоха по улиците на Мадрид и Атина, за да протестират срещу ширещата се безработица и мерките за строги икономии, който само изострят ситуацията.

            Засега революцията на Маркс не се е материализирала. Възможно е, че работниците от цял ​​свят споделят едни и същи проблеми, но те не са се обединили все още за да ги решат. Броят на членовете на американските профсъюзи, например, продължава да намалява през целия период на кризата, а движението Occupy Wall Street набра скорост. Според Жак Рансиер  (Jacques Ranciere)), експерт по марксизъм от Университета на Париж, протестиращите не са имали за цел да заменят капитализма с нещо друго,както Маркс прогнозираше, те искат да го реформират. "Ние не виждаме демонстрираща класа, която ще призове за събаряне или унищожаване на съществуващата социално-икономическа система, - обяснява той. - Класовите конфликти днес се превръщат в призиви да се коригира системата, така че тя да стане по-жизнеспособна чрез преразпределение на благата ".

            Въпреки тези призиви, сегашната икономическа система продължава да подхранва класовите разногласия. В Китай високопоставени служители се опитват да решат проблема с разликата в доходите  само на думи, избягвайки  реални реформи, които могат да  помогнат да се направи това. Обременените с дългове  европейски правителства рязко съкращават социалните програми на фона на  нарастващата безработицата и липсата на икономически растеж. В повечето случаи решението за реформиране на капитализма се свежда само до неговото укрепване. Законодателите в Рим, Мадрид и Атина под натиска на облигационерите са принудени да лишават работниците от социална защита и още повече  отслабват контрола над вътрешните пазари. Оуен Джоунс (Owen  Jones), автор на «Chavs: the Demonisation of the Working Class » («Чави: демонизацията на работническата класа"), го нарича "класова борба от горе".

            Малко неща   може да  спрат това. Появата на световния пазар на труда лишава профсъюзите  от съгласувано влияние във всички  развити страни. Левите политици,преместитли се  надясно  под натиска  на свободния пазар в ерата на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, не можаха да предложат алтернативен начин, достоен за внимание. "Почти всички  леви и прогресивни партии в някакъв момент са допринесли за възхода и разширяването на финансовите пазари, както и спирането в развитието на системата за социално осигуряване, за да докажат, че са способни на реформи - казва Рансиер  - Вярвам, че лейбъристките  и социалистическите правителства и партии имат малко шансове значително да реформират системата - да не говорим  да  я  сменят с друга. "

            Нашата перспектива е доста мрачна: Маркс не само  диагностицира недостатъците на капитализма, но също така определи  последиците. Ако депутатите не намерят начини да  осигурят справедливи икономически възможности, работниците по света могат да се обединят.Маркс  има все  още възможност за отмъщение.

Всичко му е точно на Маркс с едно изключение. Класата на пролетариата не само обеднява, но губи и научет, културен и социален потенциал. Просто защото това не е класа. Всеки неин по-способен представител с кеф би сменил класовата си принадлежност, вместо да воюва за имагинерна справедливост. Ако днес подарим високо технологичен завод на лемпен пролетариата, той няма да съумее да произведе и да продаде дори един лев. Властта отдавна се крепи на икономически, а не на политически лостове. За да просъществува, пролетариатът има две възможности - мотиката даваща независимост, или емиграция в паралелно измерение. Благата вече не се творят със сърпа и тежкия чук, а с наука и търговия с интереси. Така че лумпен пролетариата ще го отнесе еволюцията преди да доживее революцията. Аз очаквам появата на нова класа - интелигент пролетариата. Но за нея е твърде рано.

Не е достатъчно просто да се критикува, да се посочват недостатъците на обществото или да се настоява хора с висок морал да се назначават в правителството; тези неща не биха помогнали много за напредъка на цивилизацията. Това, което е необходимо, е интелигентното управление на ресурсите на планетата и цялостен, работещ модел на организиране на човешките дела, отнасящи се до околната среда и обществото, в тясно съответствие със съществуващите ресурси и капацитета на Земята. Дори и да се назначат безпогрешни мъже и жени в правителството, без достатъчно ресурси и развити технологии войните, бедността и безнравствеността ще продължат да съществуват, независимо колко нови закона се приемат или колко международни договора се подпишат. Не демокрацията е повишила стандарта ни на живот, а ресурсите, водата, обработваемата земя и новите технологии. Законите на хартия и реториката не са от значение при управлението на човешките и обществените дейности.
Ако властимащите са съхранили инстинкта си за самосъхранение сами рано или късно трябва да превключат на задна.
Проектът „Венера“ е организация, която предлага осъществим план за социална промяна, насочен към постигането на мирна и устойчива глобална цивилизация. Той очертава една алтернатива, към която да се стремим и в която човешките права вече не са само на хартия, а са начин на живот.
Имайки предвид огромните изпитания, пред които е изправено обществото днес, можем да заключим, че отдавна е трябвало да преразгледаме ценностите си и да преосмислим и преоценим някои от фундаменталните проблеми и предпоставки, които имаме като общество. Този самоанализ поставя под въпрос самото естество на това какво означава да си човек, какво означава да си член на една „цивилизация“ и какви избори можем да направим днес, за да осигурим проспериращо бъдеще за всички хора на света.
http://www.thevenusproject.com/bg
А Маркс е прав в това,че когато на пролетариата му "писне" той тъпче и мачка наред.На ход са политиците и бизнеса.