През втората половина на февруари и началото на март в България се пронесе  вълна от протести, които доведоха до оставката на министър-председателя  Бойко Борисов  и ред общински администрации. Непосредствената причина бе увеличението на цените на електроенергията (официално 14%) и отоплението (7%). В действителност става  въпрос за много по-голямо увеличение .Действителната причина обаче е по-дълбока - България демонстрира типичните симптоми на пост-съветските републики превърнали сближението си със Запада в самоцел. Страната реализира мечтата на голяма част от пост-съветското население да се присъедини към ЕС, но резултатите бяха малко ... двусмислени. Очевидно е, че последните протести  са  само начален етап на политическата криза.

         Нека започнем с енергетиката. От 1970 г. България бе нетен износител на електроенергия от атомната електроцентрала  "Козлодуй", построена от Съветския съюз.Обаче  през 2003 г. и 2006 г., тя стана кандидат-член на ЕС и бе принудена да затвори четири блока от  шестте (според американците това  е  струвало на  малката българската икономика $ 1.7 млрд.). Паралелно е в ход частичната приватизация на енергетиката, в която оператори на разпределителните мрежи стават европейски фирми. След това, през 2011 г., американската AES (по едно и също време доста безуспешно контролирала електрическите мрежи в Грузия) и Contour Global , получават два ТЕЦ-а ... "Марица изток 1" и "Марица-изток 3".

         По този начин икономическите връзки с ЕС и САЩ са стабилно укрепени. Проблемът е, че печалбите на енергийните компании в ЕС постоянно намаляват, а падащите цени в Централна Европа трябва да се компенсират. "Енергичното" приятелството със САЩ е доста скъпо - правителството подписа договор за изкупуване на електрическата енергия от "американизираните" електроцентрали на цена пет пъти по-голяма от тази на атомните електроцентрали. ЕС струваше още  по-скъпо: в съответствие с директивата на ЕС 16% от производствените мощности да бъдат превключени на  "зелен" режим - трябваше да се заменят традиционните централи с генератори на вятърна  и слънчева енергия. Тъй като  "ерзаците" са  далеч по-скъпи в експлоатация от ядрената мощност ,необичана от Европейската Комисия,  Националната енергийна компания (НЕК) на България до юли 2013 заплащаше на производителите на "зелена" енергия  250 евро за мегават час- в сравнение с 21 в атомната централа. Разликата ще бъде намалена до  120 евро/мвт.ч., но е лесно да се види, че и тогава тя ще е почти шест пъти. Накрая, през февруари тази година Европейската комисия започна атака срещу НЕК с "обременителни" договори в  които са предвидени преференциални доставки на електроенергия вътре в  България. Междувременно  свободният пазар на електроенергия автоматично  предполага  довеждане на цените до средноевропейските.

         Алтернативата беше да се изгради АЕЦ "Белене", започната  още през съветския период. През 2011 г. "Атоменергострой"-експортното подразделение  на "Росатом", предложи на  България хиперкомфортни условия  - напълно изплатени от Русия строителни разходи, като същевременно се запази 51% от собствеността за София. Сделката е печеливша - дори 49% предвиждаха  доста  нетривиална печалба.

         Въпреки това по-нататъшната верига от събития изглеждаше така. САЩ, които наистина не  искат конкуренцията на българския енергиен пазар (макар по мащаба на икономиката си  тя е на десети от процента спрямо тяхната), подложиха на натиск  българското правителство  и в крайна сметка оператор на ядрения проект в много по-ограничен обхват стана  Westinghouse Electric. Русия бе готова да опрости  дълга за сглобения и изплатен почти половина  реактор в замяна на споразумение за петролопровода Бургас-Александруполис, но правителството и българския парламент  отказаха  да подпишат договора.

         Резултатът беше предвидим.Антиправителствените  протести пометоха Борисов (бивш пожарникар и охрана на последния генерален секретар на социалистическа България и на един от предишните министър-председатели ,бившия монарх на страната Симеон Сакскоборготски ,фигура повече от сменяема), но на негово място дойде екип  с  точно  същите намерения. Най-малко едно от трите електроразпределителните дружества, австрийската компания EVN, възнамерява да настоява за по-нататъшно увеличение на цените и за тази цел е завела дело в Международния арбитражен съд. "Обиденият"  "Атоменергострой "възнамерява да предяви на  НЕК иск за 1 млрд. евро. Междувременно НЕК,който и без това е  вече  на ръба на фалита спешно се нуждае от  половин милиард евро заем. В резултат на ход е  третият енергиен пакет на ЕС,за който настоява   сегашният президент на България  Росен Плевнелиев . Пакетът предвижда либерализация на пазара на електроенергия, която навсякъде и винаги води до по-високи цени.

         С други думи, българите могат да свалят правителството, но бизнеса си върви както обикновено и те трябва по някакъв начин да преживеят още  увеличения в цените на електроенергията.Енергийната криза в съвременна България е много специален случай на проявление на страничните ефекти вследствие желанието на  българите да се движат по "европейския начин" на всяка цена.

         До началото на 1990 г. България бе  индустриална страна - промишлеността произвеждаше 59% от БВП. Съществуваше автомобилна индустрия, страната бе износител на стомана. България  преживя  трудно "пост-съветската" криза, но се появиха първите признаци на икономическо възстановяване  достатъчно рано - през 1993-94 г.г.. През 1996-97 г.г., страната премина през още една криза, но след това икономиката нарастваше постоянно. Паралелно започна  интеграцията  в "световната" общност. През 1994 г. бе подписано споразумение за асоцииране с ЕС, което предвиждаше създаването на зона за свободна търговия след 2004г.. През 1996 г. България се присъедини към СТО. През 2005 г. бе споразумението за присъединяване на България и Румъния към ЕС, и през 2007 г., в атмосфера на еуфория и най-розови очаквания, страната стана член на "клуба на избраните". За оптимизъм имаше фундаментални  причини - средният темп на икономически растеж в в периода 2000 -2007 г. бе 5,7%.

         Въпреки това, както обикновено, този просперитет имаше и един недостатък. Производството на свои автомобили умря в годината на присъединяването  към СТО и няма да се съживи, защото страната има най-голямата колекция от употребявани автомобили в Европа. В стоманодобивната промишленост, която даваше до 20% от българския износ, се случиха не много радостни процеси. Продаден на Global Steel Holdings (контролиран от един от братята основни акционери в Arcelor Mittal- Лакшми Митал) и преструктуриран под стриктното ръководство на Европейската комисия, най-големият стоманодобивен завод на страната "Кремиковци" някак си "не се почувства" по-добре.Преструктурирането му  приключи през 2008 г. с несъстоятелност , с милиарди долари дълг и превръщането му в пост-апокалиптични руини .

         Преките чуждестранни инвестиции след встъпването в  ЕС по някаква причина не се увеличиха мълниеносно - а доста  активния им приток  до 2007г. се насочи предимно към пазара на недвижими имоти и създаде там съвсем очевиден  "балон".

         Най-тревожен фактор е външнотърговския дисбаланс. Още в началото на века в България бързо растеше търговският дефицит и отрицателният баланс на плащанията. След влизането  "пълноправно" в зоната за свободна търговия през 2004 г., процесът придоби съкрушителен характер - между 2004 и 2008 г., търговският дефицит в доларово изражение се  удвои.

         Страната  в действителност живееше на заем, вносът почти  четири пъти превишаваше  износа.

         Добре е известно, че икономика с голям отрицателен баланс на търговията и на платежния баланс е най-уязвима по време на криза. 2008г.  блестящо потвърди това - така, през 2009 г., индустриалното производство в България  намаля с 14%.

         В резултат на това в момента резултатите на европейската интеграция изглеждат така. Средната работна заплата в страната е наполовина от например руската. Безработицата е 12,4%, според официални данни. (Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара дава цифрата 18%). Смъртността надвишава раждаемостта  1,5 пъти. Емиграцията е масова и доста   странна за българските гастарбайтери - докато латвийците отиват да работят във Великобритания, българите отиват в Латвия, тъй като Лондон не е търпелив към българите и румънците. Обещава се  премахване на ограниченията от 2014-та, но засега  Западна Европа в хор припява апокалиптичната рапсодия за  нашествието на Балканите, така че е вероятно действителният срок да бъде удължен.Достъпът на  България до Шенгенското пространство не е разрешен, като от там се позовават на високите нива на престъпност и корупция в страната.

         Това е реалността. Какви са перспективите? През 2012 г. темпът на растеж на българската икономика нарастна с 0.8%, промишленото производство намаля с 4.2% (трети резултат в ЕС). Тази година МВФ прогнозира растеж за  България от 1,5%, но това изглежда почти невероятно. Страната балансира   на ръба на пълноправна дългова криза , макар и своеобразно завуалирана. Държавният дълг на България е много нисък - по-малко от 15% от БВП, валутните резерви са сериозни, правителството на Борисов "спестяваше".Кавичките са необходими защото държавните и общински структури намаляваха  разходите като просто не  заплащаха на бизнеса договорираното. В резултат на това страната почти нищо технически не дължи, но под лустрото на валутните резерви и бюджета  е скрит чудовищен корпоративен дълг в размер на  227% от БВП,просрочен с 80% и половината от него е създаден от държавата. Резултатът е предвидим - през 2011 г., България  поведе с огромен марж в ЕС по отношение на темповете в растежа на фалитие (114%, повече от два пъти), съобщиха за технически фалит например "българските държавни железници."Размерът на "лошите" кредити към банките  е 26%.

         Шанс да се измъкне от дълговата дупка страната няма. Търговският дефицит  намалял благодарение на кризата и спада в търсенето на потребителите, нараства отново, ако износът се е увеличил с 2,3%, вносът е надолу с 10.8%. Разликата достигна 7,8% от БВП - почти същото е било преди азиатската криза за най-засегнатия  от нея Тайланд. Очевидно е, че в дългосрочен план България все повече ще импортира успешно разгръщащата се криза в Европа. С притока на пари е много по-зле - например, по-голямата част от присъстващите в страната  германски инвеститори не планират нови вложения.Единствени като оптимисти все още изглеждат китайците съживяващи местната автомобилна индустрия - но като се имат предвид кризисните тенденции в еврозоната и слабото вътрешно търсене ,съдбата на проекта може  да не е брилянтна. Отхвърлянето на проекта "Белене" и "Бургас-Александруполис" в тази ситуация изглежда почти фатална грешка, но София  избра  мълчаливото изпълнение на инструкциите от   Брюксел и Вашингтон.
         С други думи, в България могат да свалят правителството ежеседмично, но от спада на жизнения стандарт не ще се спаси страната( не трябва да се изключва, че именно осъзнаването на този факт от правителството  на Борисов го накара  "демократично" да подаде оставка - сега за последиците от натвореното от  бодигарда може да  отговарят  социалистите.) Също така е ясно, че икономическата криза ще доведе до нов кръг от политическо радикализиране.

         Това е крайната точка на "европейския път" на относително проспериращата страна.За България той бе  постлан за 8 милиарда евро.

Написаното в постинга е професионален анализ, който разкрива част от истината за състоянието на българската икономика (и политика). Това което липсва е философското обобщение, което и като методологическа предпоставка, и като резултат, единствено е способно да разкрие цялата истина, както и да преодолее песимизма на читателя, запознал се с неблаговидното положение на Страната.