Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2013 12:54 - Христианофобията: тежък кръст за християните по света
Автор: achoachev Категория: Политика   
Прочетен: 1537 Коментари: 0 Гласове:
1




         Какво може да се каже  за диалога между християнския и мюсюлманския свят?Представителите на исляма, които присъстваха на коронацията на папа Франциск изглежда предпочитат новия папа (той изми краката на един мюсюлманин в римски затвор и поиска да "изгради мостове между религиите", връщайки се към "тих диалог с ислямския свят") пред предшественика му Бенедикт XVI, който се осмели да призове мюсюлманите да  понесат отговорността си за  религиозното насилие.

         Ръководителят на Организацията за ислямско сътрудничество (включваща 57 мюсюлмански държави) Екмеледин Ихсаноглу  изрази надежда, че "връзката между исляма и християнството отново ще бъде сърдечно, искрено приятелство." В допълнение, университета в Кайро Ал-Азхар (има най-голям авторитет в сунитския ислям) обяви, че може да възобнови прекъснатия диалог при  Бенедикт XVI. За първи път това "прекъсване" се случи през 2006 г., след речта на Рацингер в Регенсбург: папата цитира византийски император, който се оплаква от "безчовечността" на идеите на пророка Мохамед и казва: "те разпространяват насилие." Вторият епизод се случи през 2011 г., когато папата призова мюсюлманските страни да опазват  заплашваните християнски малцинства ... Този призив идва след атаките срещу Александрийската църква на Двамата Светци (убити са 23-коптски християни) в нощта на 31 декември 2010 г. срещу  1 януари 2011.

         Във всеки случай нищо от това не подбуди ислямските държави да осъдят агресията срещу "неверниците", докато тя намира  отражение в Корана и законите на шериата.Именно от това бе толкова недоволен  Рацингер.Вместо да се опита да   погледне по новому на ситуацията, Ал-Азхар,  ОИК и  Мека,които постоянно поддържат концепцията за тоталитарен ислям, решиха да спрат всички срещи с представителите на Ватикана под претекст "атаките" на Бенедикт XVI срещу мюсюлманската вяра. Те отричат ​​фактите, реалността на които е призната от всички, без изключение, умерено и реформистки мюсюлмани и в един глас разкритикуваха "твърдението, че мюсюлманите преследват другите  не изповядващи исляма,живеещи с тях в Близкия изток" ...

         57-те страни  от ОИК, водени от Саудитска Арабия, Турция, Пакистан и Египет започнаха глобална кампания за демонизиране на християнската църква и "Кръстоносеца" Запад, докосвайки най-болезнения акорд на Европейската съвест  в опит да  представят мюсюлманите като жертви. Кулминация на кампанията, която доведе до смъртта на не  един християнин,станаха карикатурите на пророка Мохамед и "антиислямските филми", призвани да накарат всички да забравят за христианофобията в света на мюсюлманите. 

          Двойните стандарти и липсата на критика

         По този начин много от обезпокоените (а това само подклажда избухването на агресия насочена срещу християнството и  Запада) християни са щастливи да отбележат, че Папа Франциск  по-добре от Рацингер оценява "податливостта на мюсюлманските страни." В допълнение, те се надяват, че политиката на помирение ще подобри тъжната съдба на християните на Изток. Съветникът на великия Имам Ал-Азхар по междурелигиозените работи Махмуд Aзаб, от своя страна направи следното изявление: "Ние се надяваме, че новият Папа ще бъде в състояние да построи солидни мостове за балансиран и ефективен диалог между ислямския свят и Ватикана, както и че този диалог ще помогне за изграждане на консенсус по ключовите ценностни въпроси, които запазват достойнството на исляма и  му дават конкретно потвърждение. (...) Ще се върнем към диалога с Ватикана след появата на новата политика. " Готовност за помирение при определени условия ... от която става ясно, че църквата носи отговорност за прекратяването на диалога и че ислямските страни не са длъжни да зачитат свободата на религията на техните собствени малцинства, чиито права се нарушават непрекъснато от законите на шериата. Освен това в някои страни, като Саудитска Арабия, Иран и Судан за отричане от исляма и проповядване на християнството има смъртно наказание!

         Във връзка с това е невъзможно  да не се втрещим от такова едностранно търсене на толерантност и пълната липса на самокритичност от официалните ислямски власти, които  постоянно оказват натиск върху ООН и правителствата да приемат закони срещу "богохулството", чиято цел в действителност е да ограничат свободата на словото под претекст за борба с "охулването на исляма." В същото време християните в мюсюлманските страни по принцип не могат да изповядват своята религия (Саудитска Арабия), или са жертви на терористични атаки (Пакистан, Судан, Магреб, Турция, Египет и т.н.) ... Докато страните от ОИК в един глас тръбят за "ислямофобията" на Запада, последователите на Христос са втора класа граждани в мюсюлманския свят -унижавани са от всички малцинства.

      Неравнопоставеност в диалога: ислямофобия срещу християнофобия

         Мюсюлманските страни  изискват от европейците да се извинят за кръстоносните походи и колонизирането, но не горят от желание да се покаят за варварското пиратство, поробването на африканците и славяните, последната ислямска колонизация (Африка, Андалусия, Сицилия и Балканите), а дори и за геноцида над 1,5 млн. арменци в Турция (1896-1915) и 2 милиона християни и анимисти в Южен Судан (убити от ислямисткия режим в Судан между 1970 и 2007 г.). Геноцидът в Южен Судан все още не е официално признат като такъв в Организацията на обединените нации, която все още продължава да е под моралния диктат и дипломатическия натиск на ОИК ...

         Разбира се, ще трябва да се премине през миналото и християнско-ислямския диалог, както изглежда, се основава на искрени намерения. Но това е възможно само при условие, че мюсюлманските страни ще се борят с ислямската християнофобия, точно както на Запад се борят срещу ислямофобията. Този диалог, който е започнала Ватикана безусловно през 1960 г., няма да доведе до нищо, докато мюсюлманските държави  считат протегнатата ръка на християните и тяхната едностранна толерантност като знак за слабост (което, между другото, не е толкова далеч от истината. ..)Защото слабостта дава нови сили на мъчителите .

         Предложеният  от  Йоан-Павел  II диалог между християнството и исляма не е пречка за масовото изтребване на християните в Судан и Ирак, както и за убийството на католическите свещеници в Турция: Андреа Санторо (Andrea Santoro) през 2006 г. и Луиджи Падовезе (Luigi Padovese) през 2010 година. По същия начин, мълчанието на Папа Франциск за новата христианофобия и неговите "ислямокоректни" изявления няма да спрат осъждането на  отстъпниците и другите преследвания на християните в Пакистан, Сирия, Северна Африка и други региони ...

         Истинската "Арабска пролет" ще се случи само когато в законодателството на ислямските страни се фиксира ясно равенство на мюсюлманите и немюсюлманите (както  мъжете и жените), което  вероятно в близко бъдеще не е реално да се случи. ... Междувременно, ООН, САЩ, ЕС и европейските правителства трябва да  изискват  равенство и взаимни стъпки или дори да определят условия за предоставяне на икономическа помощ и подписване на дипломатически споразумения, ...За  западните демокрации отдавна е време да спрат да слушат  обвиненията в ислямофобия от открито християнофобски страни!







Гласувай:
1


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031