Под инфлация повечето икономисти разбират покачване на общото ценово равнище в една страна. Съществуват обаче, различни теории и обяснения за това какво предизвиква ръста на цените в една икономика. Така например според така наречената количествена теория на парите, покачването на ценовото равнище се дължи изцяло на увеличаване (разбирай печатане) на количество пари в икономиката. Представителите на Австрийската школа даже стигат още по-далече като твърдят, че инфлацията всъщност е самото увеличение на парите в икономиката. Последователите на британския икономист Кейнс, от своя страна акцентират върху търсенето и предлагането на стоки и услуги – когато търсенето превишава предлагането, тогава и общото ценово равнище расте.

                Въпреки, че теориите се фокусират върху едно или друго обяснение за инфлацията, на практика икономическите модели търсят причините за инфлацията в много фактори, като лихвените равнища (тоест цената на парите) силата на местната валута, нарастването на доходите и потреблението, липсата на конкуренция на определени пазари, регулирането на цените на определени стоки и услуги. Всеки от тези фактори би могъл да има своето въздействие върху инфлацията в зависимост от икономиката и периода от време, които се изследват.

                Като се има предвид, всичко по-горе, би било интересно да се разгледа кои фактори са основните “виновници” за инфлацията в България през последните години и кои най-вероятно ще продължат да оказват влияние и за в бъдеще. Тук е мястото да отбележим, че съществуват редица показатели за измерване на инфлацията – цени на производител, износни цени, дефлатор на БВП, единица разход за труд и т.н., но най-разпространеният остава индексът на потребителските цени. Тук също ще използваме и него.

                През последните 15 години България се отличава с по-голяма инфлация спрямо  тази в еврозоната. Единственото изключение е 2012г., когато средногодишната инфлация в България е (незначително) по-ниска от тази в зоната на единната валута. При въвеждането на валутния борд у нас през 1997г. се шириха прогнози за постепенното приближаване на българските лихвени равнища и инфлация до тези в еврозоната – зоната на валута — котва, към която е привързан левът. Какви биха могли да са обясненията зад тези “разминавания” между теория и реалност и защо нашата инфлация остава по-висока?

                Откъде идва и обратът през 2012г., когато за първи път българската инфлация е, макар и минимално, по-ниска от тази в еврозоната? Обясненията зад традиционно по-високата инфлация в България през последните години се крият в няколко проинфлационни фактора.

                1. Кредитен бум до 2008г.

                Достъпът до евтини ипотечни и потребителски кредити наду “имотният балон” в България и увеличи търсенето на редица потребителски стоки, което пък оказа натиск за вдигане на техните цени. В същото време ръстът на цените на имотите създаде и т.н. ефект на богатството. Най-просто този факт може да се илюстрира със следния пример: изведнъж старият панелен апартамент на обикновено семейство в краен квартал, струва много повече и позволява да се вземе значителен кредит – бил той за текущо потребление, за започване на бизнес, за ремонт или за друга цел. Ефектът на богатството комбиниран с бързия ръст на заплатите в годините преди кризата, провокира по-високо потребление и оттам – покачване на общото ценово равнище, без това реално да е имало някакъв осезаем ефект върху повишението на производителността на българската икономика.

                2. Печатане на пари от страна на чужди централни банки

                Увеличеното предлагане на евтини пари по света, с цел стимулиране на икономиките от началото на кризата насам, представлява инфлационна “бомба” със закъснител, както за тези страни, така и за такива като нашата. Механизмите, по които това печатане на пари влияе върху цените в чужди страни са следните:

                а) Част от тези пари се насочват (обикновено спекулативно) към международните пазари на суровини, като създават търсене на такива стоки и съответно вдигат цената им за всички, включително и за българските производители.

                б) Ново напечатените пари, ако излязат от банките, биха могли да се насочат към България под формата на заемен капитал или инвестиции. Това от своя страна, ще увеличи паричното предлагане в страната и би могло да увеличи инфлационният натиск. Към момента този канал за внос на инфлация в България остава затворен, понеже банките в Западна Европа “седят” върху по-голямата част от ново напечатаните пари (тоест държат ги като резерви) или ги използват за покупка на държавен дълг. Въпреки това, този факт не бива да бъде подценяван, понеже представлява потенциална инфлационна “бомба”, която може да се задейства в бъдеще.

                3. Положителен платежен баланс

                Тоест повечето пари влизат в българската икономика от чужбина, отколкото да излизат. Това води до повечето пари в обръщение и съответно оказва натиск върху цените. Заради механизма на валутен борд, парите в нашата икономика зависят до известна степен от размера на валутните ни резерви. Когато валутните резерви растат, това позволява и нарастване на паричното предлагане вътре в страната. Последното пък би могло да повиши инфлационния натиск, ако срещу повечето пари в икономиката не стои по-голямо производство на стоки и услуги.

                4. Вносна инфлация

Под вносна инфлация се разбира отражението върху общото ценово равнище, което имат по-високите цени на вносни стоки и услуги. Ръстът на международните цени на петрола са типичен пример за вносна инфлация, понеже България внася 100% от горивата, които ползваме.

                5. Липсата на конкуренция в редица отрасли

                Бавното либерализиране на тези отрасли и определянето на техните крайни цени от държавен регулатор (ДКЕВР) в крайна сметка води до периодична скокообразна промяна на тези цени – обикновено в посока нагоре, което има директен проинфлационен ефект.

                Постъпено вдигане на акцизите до минималните им нива в ЕС, което продължава и до днес. Този процес започна още преди присъединяването на България в ЕС и продължава и до днес. По-стъпеното покачване на акцизите върху горивата има най-силно въздействие върху общото повишаване на цените. Освен първичния ефект върху цените на бензин, дизел и други горива, които сами по себе си представляват потребителски стоки, те имат и така нареченият вторичен ефект върху цените на редица стоки и услуги, понеже участват като “суровини” в тяхното производство или дистрибуция.

                7. Все още относително големият дял на храните в потребителската кошница (35%), което води до силно въздействие на техните цени върху инфлацията. При неблагоприятни климатични условия (било то в България или по света) реколтите намаляват, което води до скок на цените на ключови храни. Предвид това, че храните все още имат значителна тежест в индекса на потребителските цени за България, тяхната промяна има по-силно въздействие върху общия индекс, отколкото в по-развитите страни от еврозоната, където те заемат по-малък дял.

                8. Догонването или по-бърз ръст на икономиката

                По-високата инфлация в развиващите се страни спрямо тази в развитите обикновено се обяснява с по-високия ръст на производителността в така нареченият търгуем сектор (тоест секторът, чиито стоки и услуги се търгуват международно) на тези страни. Най-просто този ефект може да се обясни по следния начин: работници в цех за матраци, който изнася част от стоката си, стават все по-производителни поради специализация, подобрение на технологиите, капиталови инвестиции или други фактори, като започват да произвеждат повече продукция за същото време, при което заплатите им се увеличават. В същото време фризьорите (те са от не търгуемият сектор) са привлечени от по-високите заплати в търгуемия сектор и започват да се преквалифицират и напускат фризьорството. За да бъдат задържани , техните заплати като фризьори се вдигат, което на практика вдига цената на фризьорските услуги. В крайна сметка общото ценово равнище в една развиваща се страна се увеличава.