bgvestnik.co.uk/your-publications/

                Покаянието е в нашето решение да се откажем от своята гледна точка и да приемем Божията истина по всеки въпрос. То задължително се измерва с делата на покаяние, които всеки каещ се трябва да принесе. Това са делата на любовта и милостта към себе си и ближния. Покаянието трябва да се изживява всеки ден и всяка минута. Не е достатъчно да се кръстим, изповядаме и да вземем причастие. Това е важно, без тези тайнства въобще не може да говорим за християнство. Но по-важно е какво се случва в живота ни след като излезем от храма. Дали събличаме бялата дреха на любовта, за да не се изцапа и да я облечем отново следващата неделя или ще намерим сили да се усмихнем да бездомния и да протегнем ръка към просещия.                          

                Грехът е неспособност на душата да общува с Бога и с човека, като човекът остава изолиран в себе си, в своите интереси, права, помисли и желания. Християнската етика не дели света на „добър” или „зъл”, а на разбойника, който се кае и другия, който не се кае.  Понякога живеем с убеждението, че сами можем да намерим радостта – независимо от другия; уверени сме, че сами можем да завоюваме своето спасение. Да се  съпротивим на този дух на самодостатъчност и да се обърнем към Бога и към другия човек. Духовния смисъл на покаянието е в съпротивата срещу пренебрежението, презрението и безразличието към другия; съпротивата срещу индивидуалната употреба на благата и вещите (както ги е употребявал безумния богаташ). Такава употреба е блудство, тя е грях. Блудството не е само телесно падение, но е и начинът, по който употребяваме материалните блага на принципа ”Те са мои и аз ще си ги изям. Аз и моето семейство!”…

                Тази индивидуална употреба на благата е падение. А човекът, който се кае ще усети и най-малката нужда на другия, няма да го използва, а ще строи мостовете на общуване и приятелство в Христа.  Тогава нашите думи и дела ще станат утеха за другия. Когато даваме радост и утеха на другия, ние даваме радост и утеха на Бога.  Хубави думи и пожелания, но не са лесни за изпълнение. Доказателство затова намираме в евангелието от Марк в десета глава.

                Примерът не са обикновени последователи или хора от тълпата. Най-близките ученици и апостоли, които са видяли Божията слава на Преображението са се вълнували единствено от бъдещото им позициониране във властта. Кажете, нормално ли е някой твой близък или дори познат да ти говори, че му предстоят жестоки мъки и смърт, а ти да  мислиш за себе си и да не обърнеш никакво внимание на думите му.

                “Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;  и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

                Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.  Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. ” Отговорът на Господа е:”Не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

                Виждате колко далече са нашите мисли и интереси от Божиите. Бог мисли за небесното, а ние за земното. Той иска да обърнем внимание на някой беден и самотен човек, а ние се бутаме да си уредим среща с най-големия шеф или да изкараме пари, за  още едно забавление и скъпо развлечение. Целта и смисълът от покаянието е да настроим радиото на умовете си на Божията честота, за да чуем и приемем неговите мисли и интереси. Ще ги чуем от прочитането на светото евангелие, а ще ги приемем, когато му предадем своите и се откажем от тях. Това е смисълът на покаянието, което може да изглежда така. Небесни Отче, покайвам се за греховете си и те моля да ми простиш всеки грях, осъзнат и неосъзнат. Аз вярвам, че Исус Христос е Божият син, който умря за моите грехове и възкръсна за мое оправдание. Предавам ти всички мои мисли и дела и те моля да станеш Господар, или Господ на моя живот. Изпълни ме с Духа си и ме води по прави пътеки заради името си.