Скъпи сънародници, докато ни промиваха и продължават да ни промиват мозъците, че трябва да затягаме коланите докато преминем през ПРЕХОДА (ей, че хубаво име му измислиха) от комунизъм към капитализъм и докато ни убеждаваха, че Европа нехае за тази част от съюза, да разгледаме какво се случи с част от първите субсидии, които бяха усвоени по одобрени проекти за безвъзмездна помощ. И тогава да се сърдим на западняците, че ни третират, като “втора ръка” племе.

Да пропуснем годините от 1989г. когато комунизма си отиде и всички (някои) българи стартираха от едно място и попаднаха във водовъртежа на “пазарната” икономика, която на практика липсваше до присъединяването ни към ЕС през 2007г. За което нашите политици мило и драго даваха, защото изкрадоха това, което можеше, оглозгаха България, не остана нищо за присвояване и драпаха за членство в ЕС, защото знаеха, че там лапането е много по-голямо. А, то наистина тръгна отначало, като по вода, от което се облажихме всички ние и си затваряхме “очите” и си траехме.

Да, погледнем истината такава, каквато е и да си признаем, че това в което се превърна собствената ни родина сме виновни всички нейни поданици. И само година след падането на комунизма България вече категорично не е сателит на съветската империя, а няколко години след това стана част от Европейския съюз. По селските пътища доскоро където минаваха Лади и Москвичи вече хвърчаха чисто нови джипове, а редом до полуразрушените къщи на селяните се кипреха нови луксозни вили.

Сред местните жители отпивайки ракия в селските кръчми, няма съмнение коя е най-изгодната печалба след “приватизирането” на всички предприятия и заводи. Тази ракия, която пият вече не идва от почвата или от лозята, които са посадили те или техните деди, а от купищата формуляри за кандидатстване за безвъзмездна помощ, отбелязани с гриф “Сапард”.

Официално това е: “Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и развитие на селските райони”. Накратко САПАРД е много милиарден Брюкселски фонд, създаден да помогне на страните от бившия Източен блок да вкарат изостаналия си аграрен сектор в съвременния свят. Но, в България и в съседна Румъния селскостопанските работници вече бързо схващат това, което колегите им от Франция, Италия и Испания откриха преди 30 години, че щедри субсидии, администрирани отдалеч, са идеалния вариант за големи измами.

Всички от тези, които кандидатстваха, одобриха проектите им, отпуснаха им пари, до техните счетоводители, касиери в държавни учреждения в подразделения на НАП, та се стигне чак до редовия селяк беше ясно, че кражбата е голяма, но всички участваха в нея и си мълчаха. Според извършени проверки и доклади на ОЛАФ ние сме отличници, като сме поставили рекорд за корупциони схеми от всичките 27 страни членки на ЕС.

Всички ние гледахме, как преминават покрай нас скъпите джипове. И това не беше случайно, че тези хора изведнъж забогатяха и това не е само в един град и не бяха един или двама. Това беше и е навсякъде в цяла България.

Плячкосването по схемата, която даде повече от 2 млрд. паунда на България между 2000 и 2006 г., е само една от многото тъмни истории около действителната съдба на огромните суми пари откраднати от данъкоплатците, налети от бюрократите от Брюксел в най-бедната страна в Европа. За тази 2013г. се очакват нови 7 млрд. паунда да влязат у нас.

Средствата отпуснати по плана за разширяването на ЕС, първоначално са били предназначени да привлекат осем милионното българско население, да отвоюва своята свобода от прегръдките и влиянието на Москва. Средствата са били отпуснати, да се ремонтират рушащи се пътища и железопътни линии и да се замени мрачния съветски стил на всички административни сгради.

Но, кампанията на ЕС пренебрегна факта, че в България е възможно да изгрее и шири, такава голяма корупция, командвана от гангстери поставяйки си политическа партия, която ще им подсигури политически “чадър”. Бандитите се появяват във вакуума на комунистическия крах, което по-скоро копират от Русия много повече, отколкото от Европа.

През 1990-те години, на върха на българското правителство се възкачват все бивши комунисти, бивши агенти от секретните служби и мутри, известни още като “дебелите вратове”, които и до ден днешен кръстосват булевардите на София, придружавани от бодигардовете си и да уреждат бизнес споровете си с поръчкови убийства, вместо по цивилизован начин. За много от тях, субсидиите от ЕС са възможност появила се веднъж в живота им, за да си напълнят “джобовете”.

В Европа се говори, че бившите български комунисти, са любители на европейските пари, но не и на европейските правила.

Само през юли Европейската комисия спира плащания за Ј 350 милиона за България, обвинявайки я, че управлява лошо проектите от европейските фондове чрез корупция и неефективност, както и липса на съдебно преследване на виновните, защото са защитени чрез политически протекции.

И все пак, въпреки че голяма част от корупцията остава “незабелязана” от всички нас, то се вижда по всичко заобикалящо ни, а за западналите села да не говорим. Сами опропастихме и съсипахме всичко, обвинявайки държавата за всичко, а нима държавата не сме ние, които се наричаме българи. И, все чакаме някои “да ни оправи”, вместо да вземем пример дори от наши съседни държави. С толкова малко население, колкото един голям мегаполис в развита голяма държава ние позволяваме да има 36 партии да цоцат от нашите данъци. Списъка е дълъг и всички ние го знаем, докато не въстанем срещу нередностите и да си наложим волята, да спазваме правила, няма да мръднем с 1% напред и ще затрием това парче земя, защото не можем да я опазим.

Ето какво има в докладите на следователите на ОЛАФ за направените измами и престъпната мрежа от компании, съставена от над 50 български предприятия, но така и няма осъдени по доказаните обвинения по измами в САПАРД. За 4 Ј милиона български “предприемачи” са извършили измами от отпуснатите безвъзмездни средства за подмяна на стари съоръжения и машини, като са закупени “втора ръка”, но фактурите са фалшифицирани и там се мъдрят цифри за чисто ново оборудване.

В цялата схема има и участие на “предприемачи” от Германия, но те са осъдени и излежават своите присъди, а нашите са оправдани и са чисти, като “момина сълза”. Врътката е, станала лесно. Стари, негодни ръждясали и износени машини са “понапудрени”, пакетирани, с подменени номера и дата на производство влизат у нас от бившата Източна Германия, вместо да бъдат изхвърлени на боклука. Оборудването е заплатено на много ниска стойност, след което се усвояват субсидиите от САПАРД и се отчитат фактури с 24 пъти по-големи суми.

Българските власти са били уведомени веднага след лъсването на измамата, като подробно описват и начина на извършването им. Исмет Шабан, синът на митичния Фатик, през 1991г. тегли огромен кредит от Ямболска търговска банка, в размер на 50 млн $, чрез своя фирма “Сунимекс”, като парите са предвидени за машини и оборудване. Той така и не връща парите, защото знаем как се действа в тези случаи. Управител на фирма тегли крупен заем, докарва дружеството до фалит и премества “чистите” активи в нова сметка на нова фирма. По закон щом фирмата е ЕООД, ООД, АД нейният управител, дори и да има съдружник не носят наказателна отговорност. Направо закона си е изкован за легално крадене и лапане. Така синът на Фатик докарва до фалит тази банка, но все пак купува машини с тези пари, но стари. Тези /стари/ машини по-късно влизат в престъпна схема, чрез която започва точенето на програма САПАРД. Сигналът и доклада дошли от немските служби е париран от нашето родно съдопроизводство.

Германците настояват да се разследва и огромна измама за износ на заешко месо за Европа, предлагано за аржентинско, като от разликата в цените и митата на измамниците им носи печалба над 20 € млн. Как пък да пропуснем сделката на века с купуването на на 9000 вагона от БДЖ без търг и всички знаем кой е търговеца и си мълчим, защото той е “недосегаем”. Вагоните са изкупени на цена за около 2-3хил. лв/парчето при положение, че цената им е тройна.

Но, не само Брюксел трябва да иска българските съдилища да започнат да прилагат законите ефективно, а и ние трябва да се борим за това. Сами трябва да го искаме, за да процъфтява нашата държава, да градим и да творим, а не да унищожаваме. Това, което построиха нашите предци, ние го съсипахме и никои от нас не иска да даде и един час безвъзмезден труд, за да живее в цивилизован свят.

От лични контакти с мои колеги от Южна Корея с които още през 1990г. разговаряхме по повод промените у нас, те бяха категорични, че ние никога няма да се “оправим”. И дадоха пример, как те след 10 годишна война със Северна Корея, когато градовете им са били разрушени и сринати със земята са изградили икономика за кратък срок. Корейците се активизират и дават безвъзмезден труд, докато във всеки един град не изградят инфраструктура, болници, училища, административни сгради и всичко, онова от което се нуждаят. Строителните материали са били осигурени от правителството, но забележете – те не крадат! Защото, ако откраднат, болниците им, училищата им или заводите им няма да се построят, а всички благинки ще ползват те и техните семейства.

Примери има много, много от нас пътуват и се възхищават на чуждите нации. Дори една съседна Румъния с територия два пъти по-голяма от нашата няма педя земя необработена. Там съборени, неизмазани и не боядисани сгради няма да видите. Цяла Румъния е “изблизана” и чиста. Можете да видите румънци вървейки, като видят боклук на улицата, да се наведат и да го вземат нищо, че не е техен. Съзнанието на другите нации е различно, дори и на румънците, които се отличават с голям национализъм и себеотдаване.

Още през 18 век румънското население е било призовано от техния крал Крал IV от най-бедния до най-богатия да дадат по 1 лея, за да се построи Филхармония в Букурещ. И всички румънци са дали своята лепта и Филхармонията е факт с която много се гордеят. Ние можем ли да се похвалим с подобна солидарност и национализъм? Някои ще кажат, какво е това – яде ли се, пие ли се? Интересното е едно, че имаме огромно самочувствие, за себе си, а не виждаме по надалеч от носа си. Предимно критерии за поведението на всеки е, неговия съсед. Всички наши съседи са националисти и милеят за своите сънародници, а ние – не.