Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2012 14:02 - НЯКОЛКО ДОБРИ ДУМИ ЗА ИЗРАЕЛ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 4087 Коментари: 0 Гласове:
3




В последните месеци образът на Израел в света се промени – не много, но се промени. Израел загуби тоталната и безусловна подкрепа на Европа и дори – на САЩ. Непосредствената причина е развитието на палестинския проблем и избирането на Палестина за наблюдател на ООН. Основните световни процеси към днешна дата : „арабската пролет” в Северна Африка, сирийския възел и ставащото около Иран е, пряко или косвено, свързано с Израел и тази връзка от хилядолетия определя противоречията между държавите от Близкия Изток и Северна Африка.

Винаги и във всички времена посягането към еврейския проблем е било неблагодарна и деликатна работа. Тук той се обсъжда изключително от геополитическа и историко-стратегическа гледна точка, съобразно сложните следвоенни проблеми.

Съгласно съвремените научни виждания древните евреи са се появили в 2000 г. пр.н.е на територията на древния Ханаан като резултат от асимилиране на семитските скотовъдни племена от средното течение на Ефрат от оседналите земеделски пламена живеещи в оазиса Ханаан.

         Според еврейската традиция, еврейския народ се е формирал от робите-бегълци от Египет, които след дълго скитане по пустинята са се добрали до Ханаан.

         Така или иначе, първите евреи настина са населявали Ханаан, като са изтикали по-раншното несемитско население дошло от Шумерия и Вавилон.

         Палестина – това е древния Ханаан– област от Близкия изток, охващаща територията на днешен Израел, сектора Газа, Западния бряг на река Йордан, Голанските възвишения и част от Йордания. Най-северните части на Ханаан опират до древна Финикия (днешен Ливан).

        Територията на Палестина от векове е преминавала от едни  към други завоеватели. Започвайки от Асирия, тук идват римляните (4 век), след тях –византийците (до 638 г.) и ето, че се появяват арабите. С малки изключение, около европейските кръстоносни походи, арабите господстват до 1517 г. когато се идват османските турци под предводителството на султан Селим І и Палестина остава турска за 400 години.

        Новата „ера” започва след края на Първата световна война при подялбата на турското наследство.

        От края на 19-я век е мащабното заселване на Палестина от евреите, увлечени от идеята за обединяване и възраждане на еврейския народ на неговата историческа родина. Първата емиграционна вълна е от 1882 г. поради еврейските погроми в Източна Европа. Втората вълна от 1903 г. е породена от Кишиневските погроми. Общо в Палестина емигрират 40 000 евреи, което е доста по-малко от живеещите там араби – около 500 000. На Версайската мирна конференция през 1919 г. Хаим Вайцман, бъдещия първи президент на Израел,  оправдава желанието на евреите да имат  държава в Палестина по следния начин : „Нашият мандат за своя държава в Палестина е Библията”.

Така, за първи път официално се легитимират и легализират претенции върху някаква територия, като  се обосновават чрез Историята.

В историята никъде няма дори намек за подобна обосновка. Нещо повече. Геополитиката недвусмислено твърди, че няма „наши” и „ваши” земи. Има завоювани и отвоювани земи.

Евреите-емигранти в Палестина много бързо разбират и освояват този геополитически принци.

          През април 1920 г. Великобритания получава мандат за управление на Палестина и министърът на вяншните работи Артур Далфур заявява, че Британия „гледа положително на създаването в Палестина на национален дом за еврейския народ”. След тази декларация следва нова емигрантска вълна от 40 000 души, още една през 1924-1929 от 80 000 души и в последната предвоенна емиграционна вълна в Палестина пристигат 250 000 евреи.
След Втората световна война, Трансйордания излиза от британския протекторат (1946 г.), а на следващата година британското правителство се отказва доброволно от мандата над Палестина. На 29.11.1947 г. ООН решава да се раздели Палестина между евреи и араби в пропорция 56% : 44 % в полза на евреите. В отговор арабските ръководители протестират, че е нарушено правилото на мнозинството и отказват да признаят разделението на ООН. От тогава води началото си арабо-израелския конфликт, който продължава и до днес.

          Какво всъщност представлява географското понятие „Палестина” ? С какво е толкова привлекателно това късче земя ?

         Израел заема територия от 20 770 км.І. Общата територия под израелска юрисдикция включва още Източен Йерусалим и Голанските възвишения и е с площ 22 072 kmІ.С включване на зоните на Западния бряг, които са част от Палестинската автономия, но на практика са под военен и частичен граждански контрол на Израел, територията на страната е 27 799 kmІ. Най-толямата „дължина” на Израел е 400 км., а най-голямата „ширина” – 170 км.          

В географско отношение Палестина е оазис край Средиземно море сред пустинно море, където може да се живее сравнително сносно. Благодатният Нил е далече на Запад, животворната Месопотамия – далече на Изток. Палестинският излаз на море е вратата на Мала Азия към Европа и към света. И обратното – всеки завоевател, преди да тръгне към богатствата на Изтока, трябва да отседне някъде и това са две места : Палестина и Месопотамия. Към Египет и от Египет – пак е същото. В древните времена това направи Александър Македонски, в новите – се опитаха да направят Наполеон и Хитлер. С други думи, Палестина е удобен сухоземен плацдарм към Индия и Юго-Източна Азия. Затова беше толкова важна за Великобритания, затова е толкова важна за евроатлантизма (преди Индия е Афганистан !).

От цивилизационна гледна точка нещата са по-ясни. Палестина е „родното” място на две световни религии : юдаизма и християнството. Но има и нещо специфично, за което малко се говори – протестантизмът, тази религиозна опора и стълб на евротлантизма, също претендира, че води началото си оттам, като синтез на юдаизма и християнството.

       Съществува особено протестантско есхатологично учение – диспенсациализъм, от латинската дума «despensatio», което може да се преведе като „замисъл”. Съгласно тази теория, Бог има един замисъл спрямо християните- англосакси, друг – спрямо евреите и трети –спрямо останалите народи.Англосаксите се смятат за потомци на десетте израелски „колена”, които не се връщат в Палестина от Вавилонския плен.
image

Същността на протестанския замисъл е такъв : преди края на света ще настъпи периода на размирното време («мъка велика», tribulation). В този момент силите на злото (когато Рейгън нарече Съветския съюз „империя на злото” и имал предвид точно този есхатологичен смисъл, като най-разбираем за американците) ще нападнат англосаксонските протестанти и останалите „родени отново” (born again) и за кратко време ще настъпи „пълно разорение”. Отрицателният герой на размирното време е „цар Гог”, настойчиво отъждествяван с Русия. Начоло на тази интерпретация поставя американският евангелист Джон Каминг, нарекъл през 1855 г. руския император Николай ІІ „цар Гог”. Темата беше продължена в 1917 г. и стана официална позиция на „моралното мнозинство” на религиозна Америка по време на Студената война.

            Замисълът относно евреите предполага възстановяване на еврейската държава, която през размирното време ще бъде нападната от евразийските сили на злото. В момента на „великата мъка” протестантите ще бъдат „евакуирани” на небето (rapture), където ще преживеят войната на Гога с евреите и след тяхната победа отново ще слязат на Земята, ще се обединят с евреите в световно протестанско общество господстващо над света в единната парадигма на Глобалния свят.

            Бихме подминали подобни религиозни фантазии, ако те не се насаждаха в американския народ от над сто години. В пропагандната основа на тази манипулация лежи англоезичната Библия на Сайрус Скофилд— «Scofield Reference Bible», издадена в милионен тираж и смятана за основен стълб на американското патриотично възпитание  («Manifest Destiny»). Това, наред с факта, че САЩ са най – еврейската държава в света, предопределя неизмената подръжка на Израел от САЩ (евреите в САЩ са 5 275 000, в Израел – 5 309 000).

Евразийската есхатологична индоктринация (безкритично налагане, насаждане и дори втълпяване на идеи и обществени нагласи) и акцентирания ционизъм правят от този съюз мощно политическо оръжие.

            Напоследък се наблюдава предпазливо отстраняване на американската политика от прекалената подкрепа на Израел. Вероятно, причината е, че политиката на Израел започва да пречи на американските геополитически интереси. От друга страна, ролята на Русия в близкоизточната проблематика съществено е намаляла – Русия няма ефикасни инструменти и ресурси, за да отстоява своите интереси. По времето на Съветския съюз и на социалистическия лагер, нещата изглеждаха по друг начин.

            СССР не е против образуването на държавата Израел, но решително възразява срещу разширяването на новата държава за сметка на арабските страни. Далечна стратегическа цел е превръщането на еврейската държава в  съветски форт-пост на Близкия изток, блокиращ западното влияние – преди всичко  на Великобритания и на САЩ – в богатия на енергийни суровини район. Надеждите са свързани с големия авторитет на СССР сред еврейството и с евентуалния приток в новата държава на много съветски евреи. Така и става, и много от „основателите” на еврейската държава са съветски хора ( един от министър-председателите -  Голда Мейр, един от най-известните министри на отбраната – Моше Даян, награден със съветски орден за участие във Великата отечествена война и много др.). Първите еврейски терористични отряди в Палестина се снабдяват с оръжие от Съветския съюз чрез Чехословакия. Както показа историята, тези надеждите не се оправдаха.

             Диференцираният подход към еврейския етнос е отдавнашна болшевишка практика. Още на 7.05.1934 г. в Хабаровския край на РСФСР, на левия бряг на река Амур, е образувана еврейска автономна област на площ от 36 000 км.І (колкото държавата Израел при образуването й). Дори в моменти на най-голямо противопоставяне между СССР и Израел Москва никога не е желаела ликвидиране на държавата Израел по същия начин, по който Руската империя никога не е предполагала пълното разгромяване на Турция и изтласкването й от Балканския полуостров Всички съветски ръководители са разглеждали Израел като главен фактор за баланс в Близкия изток. Разгромяването на Израел от мюсюлманите би довело до непредвидим геополитически земетръс с много тежки последици за Европа и света.

            Може ли Израел да бъде пренесен в жертва на олтара на ясната американска геополитическа цел да овладее мюсюлманските страни, да ги „опитоми” и да ги подчини ? Има се предвид, че тази цел има като неизбежен резонанс подкопаването на Европейския съюз отвътре, чрез така наречения мултикултуризъм, характерен за американското общество. Европейските страни категорично отхвърлиха тази идеологема, много добре разбирайки, че нейното пълно реализиране означава цивилизационна гибел на Съюза – вътре в европейската цивилизация има достатъчно невралгични точки, за да се прибавя такъв мощен цивилизационен натиск, като ислямския цивилизационен религиозен код. За разлика от САЩ Европа притежава огромен исторически пласт от миналото и този пласт не може да бъде пренебрегнат. Между християнството и мюсюлманството е възможно да има поносимост до момента на пресичането на двата начина на живот, след което неминуемо настъпва момент за търсене и налагане на доминация.Класическият изход е в прилагането на принципите на политическата държава, нещо, което за днешния ден ислямизма отказва да приеме.Дори временното затихване на ислямската духовна агресия и преминаването й в латентно състояние съдържа огромен възстановителен потенциал и това е доказано от процесите след разпадането на Социалистическия лагер. Окончателното решение лежи в силовото пространство и то в неговото подържане в достачно дълго време, както не един път е било и с християнството и с исляма. Дали ще дочакаме  раждането на нова световна религия или нейното пълно ликвидиране, ще реши историческитя процес, но ислямът в сегашната му религиозно-политическа и военна форма няма бъдеще и рано или късно ще бъде ликвидиран..

            Да се предполага, че САЩ ще предадат Израел означава голямо вътрешно разтърсване на страната с непредвидими последици. Извесно дистанциране е неизбежно и това го чувства американския истеблишмънт. Как ще бъдат пренаредени американските геополитически приоритети не може да се предвиди със сигурност, но главните направления няма да бъдат изоставени. Най-главното от тях е руското направление и крайно решение ще се взема по преценката кой геополитически инструмент е по ефикасен : световния ционизъм или световния радикален ислямизъм. Изполването едновременно и на двата е рискована работа.

           В заключение трябва да се каже нещо много важно и за нас, българите. Изчезването на Израел ще влоши драматично и непоправимо цивилизационното положение на България и ще я изправи пред окончателна национална катастрофа. Всички политически действия приближаващи тази катастрофа трябва да се квалифицират катонационално предателство и да се наказват с най-висшата наказателна мярка без всякакво снисхождение. Или американизъм или европеизъм – такава е геополитическата дилема пред България днес.


image




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950656
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031