Днес отидохме до училището  по обичайния начин,учуди ме само,че имаше доста места за спиране,но след това съобразих ,че сме подранили  с около 10 минути.Забелязал съм,че  ако човек става от сън с около  15-20 минути по-рано  ,животът  му в много отмношения  ще се облегчи.Например да вземем трафика.През изминалите  няколко години  почти редовно возех внука си до детската   градина  ,която   за разлика от училището  бе  на около 5  км. от дома ни и  автомобилът  беше  почти без алтернатива-казвам почти защото  с автобус  се пътуваше  доста мъчително (по-бавно,тъй като в час пик той буквално пълзеше  по маршрута си  ,беше   винаги претъпкан,а и ако  изпуснехме  единия  със  следващия  се закъснявахме).Освен това раходите бяха  съизмерими .Но автомобилът  въпреки очевидните си предимства  не решаваше всичко от само себе си.Трафикът тормози  всички.Опитах да си потърся  алтернативни маршрути-с  всякакви  short cut ,преминаване по улици с по-лоша настилка ,но по-малко оживени,с по-малко светофари и т.н.   Не след дълго открих,че каквото и да правех,най- важното  беше  кога  тръгвам.До 6,30  ч. практически  нямаше трафик.Между  6,30  и 7,00  часа  трафикът  се увеличаваше плавно ,след 7,00- по експонента,а след 7,30  часа  -лавинообразно.Чувстваше  се буквално  всяка  минута  закъснение.

Както и да е ,темата е безкрайна.

Сега ми се иска да поразсъждавам  за  ставащото  днес около нас (в най-общия  смисъл).Отвсякъде ни затрупват с информации  за протести,сблъсъци  с полицията,спорове,бунтове,петиции,блокади,стачки  и т.н.Всички те са   обединени от  едно и също  нещо-борба за пари и власт.В зората  на демокрацията   след всичките лозунги за свобода ,права на  човека и т.н.  започна да се прокрадва срамежливо  схващането,че за каквото и да се говори -става въпрос за пари.Това е то-ЛАКОМИЯ.В преносен смисъл т означава  АЛЧНОСТ,НЕНАСИТНОСТ.Синоинимите са  гладен, жаден, чревоугодник, гастроном, ящен,ненаситен, неутолим, неудовлетворен, алчен, гладник,хищен,груб, неприятен, егоистичен.Според  мен всички те са справедливи.

Спомням си през 90-те години  ми попаднаха две книжлета с автор Тодор Живков.Няма значение кой ги е писал.Там имаше  случка,за която също няма значение дали е достоверна,но е интересна сама по  себе си.Тодор Живков  разказва как  когато е бил в САЩ   някакъв  то ли  голям бизнесмен,то ли конгресмен,то ли и двете , го поканил в ранчото си и започнал да се хвали,че накъдето и да погледнете наоколо всичко,което се вижда е негово-огромни площи  земя,гори,сгради и т.н.Бай Тошо  се усмихнал и го попитал  знае ли, че когато си отиде от този свят ще му са нужни 1х2х2  метра (т.е.  толкова,колкото е нужно за един гроб) ,а останалото няма да му трябва.Американецът дълго премигвал и не могъл да проумее какво му е казал нашият бивш първи.

Без да искам докарах  работата  пак до колите  и градския транспорт.Дали  ако всеки,който има повече от един автомобил и (което е още по-странно) кара само единия  от тях  ,си задава въпроса защо му са? Едва ли.Просто защото  така се е случило,паднали са му на гюме и ги е   взел.

Преди време разговарях по темата с близък роднина,който се скъсва от работа,печели добре за стандартите на страната ни,редовно води семейството си в чужбина (по няколко пъти в годината и вече започна да си повтаря маршрутите),нищо материално  не му липсва,но неотдавна почувствал ,че нещо му „щракнало” в главата.Спомням си ,че на друг мой познат след подобно „щракване „му казаха,че е получил микроинсулт.Поитах роднината си защо не поспре за малко,да си почине ,не му ли стига това,което има.Той ми отговори”Какво да сторя като съм още гладен?”

В постингите си писах за Проекта „Венера”  http://achoachev.blog.bg/politika/2012/11/25/koi-e-jak-fresko.1024392.

И сега както през Великата  Депресия много хора не могат да разберат защо милиони  гладуват и водят мизерно съществуване, а в света в действителност нищо не се е променило, всички фабрики са си на мястото, материалите  и консумативите - също са си на мястото , но хората просто не разполагат с пари и в резултат цялото общество е парализирано. Може би правилата, по които е организирано обществото са остарели и неминуемо ще доведат до унищожаването му? 

Сега все по тревожно се задава въпроса какво е бъдещето на    въглеводородната цивилизация  (т.е. базираща се на петрола и природния газ ).Прогнозите са песимистични.Предлагат се алтернативи.Дай боже да се озапти лакомията.