На 28 юни в Брюксел започна срещата на върха, от която се очакват важни решение. Държавните и правителствени ръководители не само трябва да се обсъдят мерки за спестяване на еврото, но също така и да се определи един нов курс на развитие на ЕС.

            Срещите на върха са една безкрайна поредица. Един от проблемите- еврото и еврозоната остават. Финансовите пазари са в треска. Испания и Кипър също са поискали помощ от Европейския фонд за стабилизиране.Така броят на страните - бенефициенти на спасителните фондове скоро ще нарасне до пет.

            Испания и Италия са принудени да заемат пари при невероятно високи лихвени проценти. В Гърция новото правителство  по принцип е готово да изпълнява задълженията си, но министър-председателят Андонис Самарас се опитва да договори по-благоприятни условия, въпреки че Гърция вече е далеч назад в изпълнението на реформите и изпълнението на тези по-ранни обещания за намаляване на разходите. "Това ще бъде трудна седмица" предрича германският външен министър Гидо Вестервеле . Но той е уверен, че европейците ще могат да се справят с проблемите.

              С реформите бързай бавно

            Позицията на германското правителство е проста: всяка страна да консолидира бюджета си и да увеличи  конкурентоспособността на икономиката си. Тази позиция се поддържа предимно от Холандия, Финландия и Австрия, и нечленката на еврозоната Швеция.

            Но съюзниците им стават все по-малко. Дори Франция с новия президент Франсоа Оланд забавя реформиране на пенсионната система и пазара на труда.И в Италия Марио Монти загуби технократното си реформаторско усърдие. Защо ? "Рано или късно, фискалната дисциплина и структурните реформи ще предизвикат съпротива" - обяснява италианският премиер и призовава страните направили много за постигане на стабилност в ЕС, особено  Германия, да  вземат предвид това предупреждение.

            Един призрак броди из Европа - призракът на социализацията на дълга

            Монти, Оланд и други вярват, че страните от ЕС спестяват твърде много и твърде малко инвестират в растежа и борбата с безработицата. От особено значение е равнището на безработица сред младите хора - в Гърция и Испания, тя достига 50%. Сега на срещата на върха трявва да бъде подписан пакт за икономически растеж.

            Германският канцлер Ангела Меркел  по принцип не  възразява. Но при едно условие: да се мине без допълнителни дългове. Тя е убедена, че икономическият растеж се постига чрез упорита работа.А в богатството от идеи, които идват от Италия, Съединените щати или от офисите на Европейската комисия, Ангела Меркел вижда като опити да се прехвърляне тежестта на раменете на други. Банковата асоциация, Фондацията за погасяване на дълга, паневропейските облигации - всичко това са опити за обобществяване на дълга за сметка на Германия.

            Ангела Меркел е уверена, че това ще подкопае дисциплината ,а освен това не е по силите на Германия. Но ще бъде ли в състояние да се съпротивлява, като се има предвид нарастващия натиск?Евродепутатът  Херберт Royle (Herbert Reul) вярва, че канцлерът ще издържи. Дори и най-жестокия натиск не  може да принуди политика да се приеме   мерките, които смята, че са фундаментално погрешни.Социализацията на Европейския дълг е от тези мерки .

            Криза в опиите  да се преодолее кризата

            Имаме патова ситуация. Безизходица от която да се търси изход. Ангела Меркел е убедена, че еврозоната, или още по-добре целият Европейският съюз трябва да предприемат решителни стъпки към интеграция.Именно такъв проект е подготвила  "бандата на четиримата" - така са наречени от журналистите в Брюксел, председателя на Европейската комисия Барозу, председателя на Европейския съвет Ван Ромпуй, шефа на  Еврогрупата Юнкер и Европейската централна банка главата Драги. Този документ ще бъде официално представен на срещата на върха на ЕС.

            Но още във  вторник г-н Барозу сформулира  фундаменталния принцип на плана на "Бандата на четиримата"- "от централно значение е  идеята, че по голямата  солидарност трябва да бъде неразривно свързана с по-голяма отговорност. Всяка стъпка в укрепване на солидарността трябва да бъде придружена от стъпки към подобряване на отчетността."

            А може би  е  дошло  време  да  се  попитат  хората?

            Ангела Меркел поддържа този принцип . Тя  често повтаря ,че  не е съгласна с допълнителните гаранции от Германия, ако не е засилено наблюдението и намесата на ЕС във фискалните политики на страните  длъжници. Но дали правителствата от ЕС  са готови  да прехвърлят  част от суверенните си правомощия на Брюксел?

            И втория въпрос: дали Конституцията позволява на страните  доброволно ограничение на суверенитета? Германският министър на финансите Волфганг Шойбле (Wolfgang Schдuble )се изказва в списание Der Spiegel в полза на провеждането на референдум в Германия по въпроса за европейската интеграция. Ангела Меркел засега не е открито ентусиазирана от тази идея. Но изглежда всички в Европа трябва да осъзнаят, че ако не се направи нищо еврозоната рано или късно ще се разпадне. А за да я спасят волю-неволю трябва да  ускорят интеграцията.