Днес всеки знае, че за да печелим  много и живем добре трябва да се  родим  в  бедно  еврейско семейство,да  учим прилежно,да  работим  усърдно,да спестяваме  всяко  пени ... А след това да участваме  в търг,като  тайно се споразумеем с длъжностните лица и спечелим  10 млрд. долара. Това ние добре знаем и даже посред  нощ да ни  събудят ще кажем каква е схемата да станем успешни хора . Но това е  така  днес.

                Как е било преди? Ако човек е искал да  работи като този беден евреин за който беше казано по-горе, и да не  краде, както правят   някои съвременни диваци, той се е нуждаел от ресурс-средства и инструменти за производство. Земя, кон, семена, хамут  за коня, брана, плуг, коса. Може би нещо пропускам. Ако той не е притежавал  това, усилията са били безполезни. Той е нямало да  забогатее и нямало  да заживее по-добре. А с този прост  инструментариум  той е бил в състояние да събере от всеки 10 декара по тон пшеница, което е достатъчно да се изхранят 4 души. Ако той е разполагал с 20 декара е можело да се хранят прасета, кон, да се сее овес и др. Имало е излишък който е можело да продава ... Изобщо пътят е бил отворен за по-добър живот. Но това е било само ако той е имал някакъв набор от ресурси.

                А ако не е разполагал с такива средства? Той е можел да се глави като  ратай при на собственика на голям участък  земя, но никога е нямало да стане богат, нямало  да заживее по-добре. В този случай е имало друг начин в древността. Земята се е раздавала на всички  и ако не е притежавал  нужния инвентар  ,човек  винаги е можел  да се обърне към съседа си за помощ. След това му се е  отблагодарявал по подобаващ начин, разбира се. Ако в  общността  всеки е имал най-малко 10 декара обработваема земя, ливади и пасища, това е било богато обществото в което всеки е живеел добре. 

                Така например ако допуснем,че в някаква област има 50000 декара земя при реколта   100 кг.  от декар,   ще могат  се хранят от нея  и да бъдат  богати и щастливи около 20,000  души. Те ще  съберат 5000  тона пшеница, 2,000  оставят за себе си, а 3,000 ще бъдат продадени за 150,000 лева  при покупна цена  500 лв/тон. Това означава, че след 100 години те ще могат да спечелят $ 10 млрд. за трудолюбивия евреин. Ако се направи тази сметка за цялата страна с около 35 млн. декара земеделска земя ще се получи,че ще можем да създаваме по няколко така добре живеещи евреи всяка година.

                Сега ние приблизително си представяме каква е работоспособността на  човек, който усърдно учи и работи . Само 100 такива  души  няма  да  позволят  на страната да стане  богата  и щастлива. А 1000? А 100 000?

                Тъкмо там е работата, ние и да се скъсаме няма да можем  да направим  щастлива такава  тълпа от трудолюбиви хора по цялата планета. Това е основният проблем.Човечеството е родило твърде много , добре образовани, с феноменални способности  трудолюбиви хора. Толкова много хора просто не могат да се изхранят. Поради това се развиваме едновременно по  две направления - влошаване на образованието и намаляване броя на непродуктивните потребители.Образованието може да се влоши с помощта на недадърни управници  но намаляването на потребителите е по-трудно, за това работят  екипи от специалисти. Списъкът е  дълъг . Някой ваксинира   децата с токсични медикаменти, без проверка на качеството на някой пои с вода  хората, някой разпалва международни конфликти ... Всички не могат да бъдат изброени. Сега има нов артист - СТО . Това е глобален процес, в целиоя  свят има много мозъци  които работят за решаването на тези проблеми.

                Сега за целите  държави. Това е  малко по-сложно. Проблемът е, че за да се роди в държавата най-малко един трудолюбив евреин се  изискват редица условия за развитието на това явление. Например, Северна и Южна Корея. Същите хора, същите климатични условия, а е огромна разликата в развитието на производството и качеството на живот. Възниква фантастичен парадокс. Изглежда, че ако на жителите на Севера не е нужно да щамповат  богатит евреи , те трябва да живеят по-добре ... А се получава точно обратното.

                Обясняването на парадокса е просто. Има страни на които осигуряват първоначален ресурс като обработваема земя и кон с плуг  и други на които правят икономическа блокада,ембарго. Ако една страна е с малко ресурси и е в условия на блокада никога няма да  стане богата. Ресурсът се разпределя чрез осигуряване на пазари за произведения или извлечения от недрата на земята продукт. Съвсем неотдавна  все още най-богатата страна  САЩ, чрез предоставяне на пазари вдигна веднъж Германия и Япония, а по-късно Китай и Южна Корея и много по-малки страни. Има друг  начин – да помагаш на всички , но има  и трети  начин – да помагаш  на първия етап в създаването на производството , а след това да източваш от страната  всяка капка като цена за  по-рано предоставените услуги. Третият начин е  интересен. Това е  да  дадеш на съседа  кон да си изоре нивата и през останалата част от живота си да претендираш за процент от реколтата. Ти вече притежаваш друг кон ,но   съседът все  още  оре за да ти се отплати и  никога  няма да  забогатее  .

                Това  са в същност  всички рецепти как да станем  богати и да живеем добре. Друго  е невъзможно да се направи . Е, може би да се ограби друг богат и добре живеещ човек. Лимитът е изчерпан.