Е, по-точно на гражданите на Съединените щати. Много се пише за това, че в САЩ спада частното търсене, обаче  според мен това търсене е много по-високо от доходите на американците. Теоретично спада в търсенето може да се дължи на намаляването на механизмите за субсидиране,на първо място - потребителските и ипотечните  кредити.

            По отношение на  търсенето  спорове не може да има - достатъчно е да си спомним как Обама  увеличи федералния дефицит- всички пари като цяло отидоха за социални програми, коeто   като цяло  увеличи търсенето в най-малко заможните сегменти от населението.Някои  икономисти обясняват този факт с това,че държавата в трудни времена трябва да  компенсира населението,а в "богати" – да увеличава данъците.           

            Но ако търсенето пада някой губи приходи  и  това поне теоретично  може да се отрази върху доходите на домакинствата. Разбира се, сегашната ситуация не можем да знаем,  статистическите данни изостават много във времето, но  ситуацията за 2010 г., в доклада на Федералният резерв на САЩ може да се намери.

            Резултатът се получава съвсем мрачен. През 2010 г. богатството на средното американско семейство е 77,3 хиляди долара, което е минималното ниво от 1992 г. насам. За сравнение  през 2007 г., последната от преди кризата  година , индексът е по-голям от 126 хиляди долара. Падна и средният семеен доход: от 49,6 хиляди долара през 2007 до 45 800 долара през 2010 година. Според американски експерти най-много финансовата криза навреди на средната класа, чиито доходи за трите години, са намалели с 12,1%. Състоянието на  богатите семейства е намаляло с едва 1,4%, а на бедните - от 7,7%.

        Въпреки че тези цифри са коригирани спрямо инфлацията, в действителност положението е още по-лошо, тъй като инфлацията в САЩ е доста занижена. И ако вземем под внимание факта, че промените в цените по сектори на икономиката са доста по-различни (типична ситуация за структурна криза), може да се окаже, че богатите изобщо не са пострадали,а най уязвима е била  средната класа. Въпреки това, цялостната картина на явлението почти не се променя.

            Средната класа ще се превърне в основна жертва на кризата - с почти пълно изчезване. В допълнение тези данни показват, че основният "бенефициент" на продажбите на средната класа е самата средна класа - това  намалява  нейната консумация  и засяга нейните  собствени приходи. Бюджетът на страната очевидно не помага много на средната класа.

            Едни и същи американски експерти (от вестник "Ню Йорк Таймс") отбелязват, че потребителските разходи в САЩ остават на доста високо ниво. Това се обяснява  с високите нива на кредитиране които досега не са се намалили. По-точно, потребителското кредитиране, тъй като ипотечното кредитиране  доста е намалено. Може да се отбележи още един факт,през  2007-2010 г.г., делът на домакинствата които не спестяват пари е намалял от 56,4 до 52 на сто - най-ниското  ниво от 1992 г. насам. Това обаче би могло да се очаква - половината от превишаваето на търсенето над реалния разполагаем доход на домакинствата е свързано със значителен спад на спестяванията, спрямо средноисторическите им   стойности преди началото на кризата през 2008 г..

            Търсенето доста трудно премина  10-15% от пътя   си от максимума  към едно равновесно състояние с доходите и ефектът върху последните се вижда много добре . И сравнение с 1992, разбира се е възможно, но в действителност може да се направи сравнение с по-стари времена - и тогава  се получава, че  доходите на домакинствата в САЩ (като се вземе предвид реалната инфлация) съответстват на тези от началото на 60-те години. И накъде се отива тогава? По-специално какво  трябва да бъде  нивото на фондовия пазар, кога икономиката ще стигне до едно равновесно състояние  с доходи на домакинствата  от  началото на 60-те години?

            Като цяло, може да се отбележи, че кризисните процеси в икономиката на САЩ се  развиват и в момента  нямат  намерение да   спират.За сега това има малък ефект върху финансовия сектор, главно поради безкрайния поток от емисии на долари, но рано или късно тази ситуация трябва да приключи. Има два варианта: или  тотален колапс на финансовия сектор, което съответства на дефлационен сценарий, или - едно постоянно увеличение на инфлационните разходи, свързани с проникването на емитираните  пари  на спекулативните пазари. Разбира се, хипер-инфлация не може да има, но възникването на една спирала от спадащо търсене е доста ясна като перспектива: поради разходите за инфлация ще падне  търсенето, то ще причинява спад в корпоративните печалби, намаляване доходите на работниците,  намаляване на потреблението поради влошаващото се състояние на финансовите институции, правителството ще продължава да издава нови емисии ... И всичко отива на ново равнище.

            Няма изход – докато  търсенето и доходите са в силно неравновесно  състояние  е необходим  механизъм за компенсиране на търсенето . И ако не се намери такъв- неизбежно търсенето ще започне  да пада.Всички резултати на статистиката потвърждават тези изводи. Единственият въпрос е кога във времето   те ще се проявят. Но този въпрос с чисто икономически методи да се  изясни е невъзможното - твърде висок е процентът  на субективните  фактори.