Победата на парламентарните избори на дясно- центристите в Гърция донесе въздишка на облекчение, което е поразително.

         Първо, формирането на ново правителство, което да представлява интересите на кредиторите а не на масите не е гарантирано.Радикалната левица изостана от своите опоненти  само с три процента  и си  остава огромна сила. Десните  центристи трябва да си сътрудничат  със силите ляво-център, който не могат или не  искат да предадат интересите на  избирателите си и по този начин изпълнението на претенциите на кредиторите от новото правителство не може да бъде пълно и безусловно.

         Но дори ако  проевропейското правителство  заработи-нима това ще спре гръцката криза?В условията на  плъзгане на света към  глобална депресия  политиката на тотални икономии е точно толкова опасна, колкото и строгата диета за дистрофиците.

            Време е да признаем, че европейската интеграция е до голяма степен неоколониална по природа. Новите страни-членки на ЕС плащат за влизането си чрез рязко ограничаване на конкуренцията със "старите" членове - и, съответно търпят значителни ограничения в развитието си. В първата фаза тези ограничения са  компенсирани от  развитието на инфраструктурата им, но когато се възстанови тази инфраструктура, развитието се препъва.

         Южна Европа  изпитва най-големи трудности днес, защото по време на влизането й  в Европейския съюз ръководството на последния все още имаше илюзии относно  възможностите на новите членове да достигнат нивото на Германия и Франция и  не  осъзнаваха неоколониалната  природа на европейската интеграция. В резултат на това новите членове получаваха  социални и финансови гаранции "в аванс", на базата на бъдещо развитие, което в основата си бе невъзможно. При присъединянето на страните от Източна Европа са отстранени тези грешки (например в първата си година от членството в ЕС Румъния бе негов донор)  предимно поради ограничените европейски ресурси, но Южна Европа не се оказа в състояние да оправдае предоставените й  "предварително" гаранции.

         За гръцката криза няма никакъв изход  не само заради пословичната неадекватност, некадърност и идологизиране на бюрокрацията в Брюксел. Много се говори за излизането на Гърция от еврозоната като се игнорира чудовищната цена която ще плати не само  Гърция (БВП ще се намали по изчисления на експерти  почти наполовина за  година), но и останалите  страни в еврозоната. Финансовите системи ще загубят последните си плащания по дълга на страната и гръцкия финансов пазар .

         Ето защо доброволно  излизане (или изключване) на Гърция от еврозоната е малко вероятно.

         Отчаяната ситуация е само пасивно проявление на пан-европейската и световната икономическа криза. Глобалният недостиг в търсенето удари по най-слабите и претоварени със задължения брънки  на глобалната икономическа система и светът просто не разполага с пазари, които биха могли да преориентират Гърция. Това е другата причина за невъзможността за разрешаване на  гръцката криза чрез съзнателни икономически мерки.

         Ето защо, най-вероятно, тя ще бъде разрешена от стихийни и поради това най-унищожителни социални и политически процеси, и може би дори бедствия. Те всъщност може да причинят излизане на Гърция не само от еврозоната, но също така и от Европейския съюз, но не сега, но след няколко години, и не "по добрия ", а по трудния начин.

         Този разрушителен начин ще  превърне руините на гръцката икономика в много атрактивна награда за активни страни извън Европа, способни на глобалната експанзия. Малко вероятно е, че това ще бъдат  САЩ имащи проблеми сравними с европейските. Най-вероятните  купувачи на Гърция днес са Китай и Турция, като културната разликата с първия и  историческите проблеми с втория   не ги правят най-желаните партньори за Гърция.

         Това ще накара следкризисна Гърция  да търси стратегически партньори, който могат да балансират влиянието на тези купувачи - и партньор може да се окаже Русия, тя може да се превърне в нова, неочаквана посока на външната интеграция  на страната. Съюз с Гърция, освободена от ограниченията на ЕС може  качествено да подобри  стратегическата тежест и влияние на Русия в регионален и глобален мащаб и да се отворят нови и неочаквани възможности за руския бизнес. В края на краищата първата форма на гръцка държавност в модерните времена - Република на Йонийските острови (1800-1807) - е, всъщност един руски протекторат под защитата на руското оръжие и тъй като икономическа сила  все повече заменя  военната , след няколко години едрия руски капитал  може да стане  аналог на ескадрилата на адмирал  Ушаков.