Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2012 21:30 - Неумолимата правота на духовете
Автор: achoachev Категория: Политика   
Прочетен: 1266 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.08.2012 18:03


        

image

Снимка Getty Images / Fotobank.ru

            Ревизионистката  книга на Тери Игълтън "Защо Маркс е бил прав" е публикувана в Лондон през пролетта на 2011 г. и е интелектуален бестселър. Авторът - философ и професор по английска литература - отрича всички конвенционални/погрешни схващания за това какво е марксизмът и остроумно доказва, че марксистката доктрина все още е актуална, особено сега по време на  икономическата криза. Бил ли е Маркс утопист?Прави ли са  критиците на Маркс ?

     Странен парадокс - един британец реанимира DAS "KAPITAL" и обявява философията на Маркс за  хит не на XIX, а на XXI век. 

 image

            Тери Игълтън е английски литературен критик и философ (между другото сценарист на филма "Витгенщайн" от Дерек Джарман). Последната му книга е "Защо Маркс е бил прав" -  въпросителен знак в заглавието отсъства.

            "Само след няколко века  капиталистическата средна класа ... е натрупала културни и материални богатства, изобретила е човешките права, освободила  е робите, детронирала  е автократите, демонтирала  е империите, воювала и умирала  е за човешката свобода и основите на истинската глобална цивилизация ... Капитализмът е разработил човешките сили  и възможности, издигнал ги е  до безпрецедентно ниво. "

            Познайте от три пъти кой е авторът на този цитат, на тази неприкрита апология на капитализма? Да, това е Карл Маркс в представянето на известния литературен критик и професор по литература в Ланкастърския университет Терънс (Тери) Игълтън. След като дава историческа почит на капитализма  професорът доказва, че Маркс е напълно прав в ожесточената  критика на социалния ред.

            Книгата на Игълтън има огромен успех сред интелигенцията. Пристигайки на посещение в Лондон бе неприлично да се признае, че не е четена книгата. Това определено бе  модният  писък  на сезона.

            Ясно е защо: духът на Карл Маркс броди из Европа. И не само в Европа но и в Америка,в света. Така в действителност се случва при всяка криза.Колкото по-трудна за преодоляване и силно разклаща  пазарната икономика е тя,толкова по-жив е призракът. А сега ни разклаща из основи и следователно  марксизмът  отново мощно присъства в интелектуалната мода. Във вестниците и списанията четем същите думи които ще чуем по време на парти дори и от банкерите на Уол Стрийт,  да се произнася с необяснима  убеденост"Нашият свят не е наред", "последната криза разтърси корените на капитализма", "става все по-ясно, че капитализмът няма бъдеще." Е, ако капитализмът  няма бъдеще  след това вероятно ще дойде нещо, което трябва да го замени. Какво ще е това? Марксистки социализъм ли отново?

            Пристигащите преди почти двадесет години в Англия от  отказалата се от комунизма Източна Европа  свободолюбиви люде биваха поразени от факта, че "вечно живото  учение" в същност е наистина живо - в университетите на Запад и дори в някои салони на Лондон,в домовете на  интелигентните англичани. Те  лесно  са се съгласявали с тезата, че "съветският експеримент" не успя, но също са подчертавали че не са отблъснати от своите марксистки мечти.Източноевропейците   развълнувано са  спорили позовавайки се на Енгелс: "критерий за истината  е практиката".На практика, марксизмът достига  до това, което се  случи-СССР се оказа за него друга планета,а на Марс не цъфтят ябълки.

            Маркс,  казвали  тогава англичаните ,"е до голяма степен прав."В какво?-не са се предавали гостите. В критиката на капитализма на ХIХ век?Ние сме готови да критикуваме и капитализма на двадесети век. В действителност това е ужасен социален ред! Просто отвратителен! Но всичко останало е  още по-лошо. Но домакините са поклащали тъжно глава: приятелят не разбира ... тези,които живяха при т.н.”реален социализъм” не ги разбираха. Това бяха хора от различни планети и говореха на различни езици. Но това бяха само цветовете : плодовете дойдоха когато избухна световната криза в пазарната икономика.Тогава стана невъзможно да се избегнат  разговорите по  политическа икономика , защото всички други теми някъде се разтвориха.Всички  обсъждат книгата на Игълтън.

            Професорът не предлага конкретен модел на трансформация на капитализма в некапитализъм. Той поставя друга задача: да се разбият "десетте най-често срещани митове" за марксизма. Например, че когато се  правят практически опити за  прилагане марксизма със сигурност се преминава през терор, Гулаг, стъпкано човешко достойнство и пълна липса на свобода. Маркс, твърди той,  не е по-отговорен за ексцесиите на комунистическите режими, отколкото Христос - за жестокостта на Инквизицията.

 

 image

Снимка:  Patricia  Lecomte / Picturetank

          Би могло да се приеме, но една мисъл пречи да го направим- Христос не е завещал на своите последователи да  организират църковен съд над  еретиците и да ги изгорят на кладата, а напротив. А идеята за създаване на диктатура на пролетариата принадлежи на Маркс.  Ленин и Сталин са намерили само практическото й  въплъщение.

            Но ние трябва да бъдем честни – Маркс  е бил много притеснен от перспективата за комунистическа революция в Русия . Той ясно е разбирал, че тази полу-феодална система на живот  търси нова идеология която  да циментира силната централизирана власт оправдаваща намесата си в икономиката,запазвайки  крепостното право като форма на земеделие в селските райони. За  такава организация има обективни причини - прекомерно голямата територия,тежкия климат,не много плодородната почва ... Но в началото на двайсети век с одържавена религия и абсолютна монархия формулата "православие, самодържавие, народност"  вече не  работи.Нужно е било нещо  по-директно, по-„шаячно”, нещо с което масите да могат да се идентифицират.Вулгарно опростената  версия на марксизма е паснала, идеята за "отнемане и  подялба" винаги е била близка и ясна за руските маси. Както  пише  един разочарован марксист Петър Струве, "идеята за социализма като организация на икономическия живот - без значение правилна или погрешна е тя ,не се е възприемала от руските маси- социализмът (или комунизмът), се е приемал само като част от процеса на подялба на богатствата, или като начин да се получат  достатъчно и равни дажби с най-малко разходи на труд, с минимален ангажимент. "

            В същност тази аграрна страна е била грубо измамена в края на краищата от декларацията,че революцията ще раздаде земя на селяните. Без тази измама болшевиките нямаше нищо да постигнат. Но целта според тях   оправдава  средствата ...

            Маркс и Енгелс много точно са описали  естеството  на т.н.  "азиатски начин на производство." Недостига на природни ресурси изисква държавно насилие, колективистична, директно изпращана от държавния апарат намеса, особено в селскостопанското производство. В ролята на колективен експлоататор на работниците влиза държавната бюрокрация, а частна собственост не съществува. Какво не достига за да се каже,че това е съветската реалност?

            Разбира се, съветската власт прекалява , етатизмът довежда икономиката до абсурдно екстремни форми не  продиктувани от никаква необходимост. Но това е разбираемо - Русия, руснаците  никога не са имали  чувство за мярка.

            Как е можело такава държава да се счита за марксистка? Около този въпрос са разбити доста „копия”. Има силни аргументи за тези които казват, че съветският експеримент разкрива вътрешните от съществено значение и фатални недостатъци на учението на Маркс, доказал  е практическата му безперспективност. (Не е чудно защо Маркс се е притеснявал,че Русия ще "развали всичко.") Техните идеологически опоненти казват, че няма нищо подобно, в Русия е имало извратен марксизъм, че там изобщо го е нямало, просто е съществувал държавен феодализъм,истински "азиатски режим на производство" и да се преценяват предимствата  и недостатъците на теорията на базата на този  опит е невъзможно.

 

 image

Снимка: Guillaume Pazat / Kameraphoto / Picturetank.

 

            Една от централните идеи на Игълтън - ако марксизмът е бил тестван на практика не в  Русия, а в развитите западни страни резултатът би бил различен. Но трябва да се възрази,че опитаха в Германия и Чешката република ,но с неубедителни резултати. Южна Корея се превърна в една от най-високо развитите страни. Населението там е свободно да не се съгласява със своето правителство. А на север - глад, ширеща се бедност и терор на държавата. Но преди разделянето на Корея на капиталистическа и марксистка  се случвало точно обратното-Северът е бил индустриализиран,а на Юг е  била аграрната и изостанала  бедна част от страната. Експериментът не е чист, казват западните марксисти, твърде много  в Корея са влияли външните фактори. И най-важното,  се ядосват  те, не ни баламосвайте, нека поговорим за настоящата криза в западния капитализъм. Той се разклати до основи, не е ли така?

            Стана модерно да се сравнява  случващото се  днес с Голямата депресия, кризата от края на двадесетте години и началото на тридесетте години на ХХ век. Но ако погледнем на историческите картини от онова време, и по телевизията снимките на деня днес се получава  странно сравнение ...

            Вижте снимката от хрониката на онези времена - безкрайните опашки по трудовите борси,за безплатен бульон който не е достигал за всички. Погледнете посърналите, мрачни, изтощени мъже с черни лица. И ги сравнете с настоящите снимки: дебелички с розови лица и дебели вратове  дангалаци  хвърлящи бутилки по полицията . Особено помня сладичката, но твърде добре охранена мома в обувки от елегантна кожа на висок ток,която риташе охраната на реда по време на анти-капиталистическа демонстрация . И  изведнъж става ясно колко промени са настъпили от Голямата депресия  до сега.

            Отдавайки в средата на XIX век историческа почит към капитализма, Маркс смята, че буржоазията вече е изчерпала своя творчески потенциал. И  в това той точно не е бил прав: цялата работа  все още е предстояла.

            От тогава огромното мнозинство от хората е започнало да живее  не просто по-добре,а много по-добре (хранене, обличане, отопление, като цяло - потребление.) Много по-малко  стана  тежката физическа работа ,намаля бруталната експлоатация на деца и жени.

            Несравнимо по–голямо човешко достойнство се разлива  във въздуха на планетата. Някои биха казали, твърде голямо.Достойнството преминава в самоувереност, дори самодоволство, в невежи претенции на публиката че тя знае и разбира  всичко.

            Формално нивото на грамотност, образование се е увеличило значително. (Дали това означава практически и духовно - е друг въпрос.)

            Най-обективният показател - хората започнаха да живеят по-дълго! Много по-дълго. Освен това-на всички континенти.

            Това означава, че по марксистките критерии  пазарната икономика работи ефективно: добре се развиват и забогатяват  почти всички. Друго нещо  е,че  това става много неравномерно. Разликата се е увеличила и „жабата” на завистта души  homo sapiens.

            И ако получихме криза за първи път от десетилетия насам, наистина ще трябва да затегнем коланите, но мисълта, че някой друг е натрупал много повече "тлъстини" и няма нужда да затяга колана е просто непоносима!

            Но също така е вярно, че алчността на банкерите не познава граници. И  самият капитализъм като системата е объркан, започна да се заиграва  с дълговете. (Икономически това се  отразява във факта, че растежа на капитализацията на фондовата борса и по-специално на размера на деривативните договори изпреварва ръста на реалната икономика и производителността на труда.)

            Много истина има в думите на критиците на капитализма, не е неясно само защо те не  виждат, че тези 99 процента от населението на Запада,което те   искат да представляват са участвали в същата тази вакханалия - дълго и с удоволствие.Потреблявали  са  повече отколкото са произвеждали,натрупвали са с нищо необезпечени дългове по кредитните си карти за да си купят нов автомобил, още допълнителни и ненужни дрехи, нов мобилен телефон (когато старият все още работи), или просто са се шляели по нощните клубове. Дори   бездомните и безработните са за завиждане: много от тях не само не спират да пушат  скъпи цигари и марихуана,но се тъпчат   и с нещо по-сериозно  и  по-скъпо.

            Но защо да питаме   малкия човек! Да попитаме  големците! Смяна на системата! Но с какво?

          Може ли да ни помогне да  разберем всичко това днес Карл Маркс? Практическата препоръка на класика е една - диктатура на пролетариата. Но индустриалните работници вече не са мнозинство в развитите страни. (Най-големият мечтател не е схванал очевидната социална тенденция, не я е очаквал!)

            Защо сега трябва да налагаме диктатура на малцинството, да потискаме и унищожаваме по-голямата част (средната класа). Къде тук  е моралът? И ако ние продължаваме да вярваме в теорията на Маркс- кой днес, в епохата на информационните технологии произвежда основната добавена стойност – шлосерът или компютърният специалист? Кой кого експлоатира?

            Тери Игълтън твърди, че обяснението на всичко което се случва в света от гледна точка на класовата борба и на метода на производство е голямото постижение и основна същност на марксизма по всяко време.Същите тези компютърни учени, да не говорим за адвокатите, журналистите, писателите и другите са само агенти на реакционната капиталистическа система,буржоазния режим . Но отдавна - в началото на ХХ век - вече споменахме, Петър Струве,  далеч по-голям експерт по марксизма и марксист в миналото , пише: "Когато аз бях помолен да посоча класовите интереси във философията на Фихте почувствах, че от този въпрос  оглупявам ". Какво трябва да направим сега с мозъка си за да виждаме в много сложните процеси на съвременния свят само интересите на класите и техните борби една срещу друга?

            Какъв е критерият за "ние" и "те"? Кой е сега класовият враг, собственик на средствата за производство? Не,не става. Основните собственици на средствата за производство днес са пенсионните фондове и застрахователните компании. Почти цялата средна класа  има инвестиции на фондовата борса, преки или непреки. Сред най-провокативните, неморални, отвратителни богаташи са  банкерите.Служителите на банките обикновено не говорят за това. Те са наемни работници,които не са собствениците на банката.Следователно определяща е завистта към по-богатите и по-успешните от нас и тях трябва да разкулачим. Да им отнемем богатството и да си го поделим. Но  марксизмът  няма нищо общо с това.

            Точно както няма никаква връзка с предложенията за увеличаване на контрола на държавата върху дейността на същите банки.В тези предложения  разбира се има голяма част истина. Но това не е комунизъм, марксизъм. И дори по-високите данъци за богатите - много спорна мярка, не са марксистка  политика .

            Дебатът за допустимата степен на държавна намеса в икономиката  е в центъра на съвременните западни икономисти. Два са полюсите - поддръжниците на Джон Мейнард Кейнс от една страна, и Фридрих Хайек - от друга. Първият – предлага гъвкав подход,позволяващ много активна роля на държавата, особено в моменти на криза, когато спасението е в изкуственото създаване на работни места, заливане на икономиката с евтини пари. Вторият е за свободата на пазарните механизми, които сами по себе си трябва да се грижат за себе си. Първите казват - погледнете как кейнсианския модел позволи на президента Франклин Рузвелт да се справи с Голямата депресия. Вторите възразяват,че ако не беше масивната намеса на правителството, кризата щеше да бъде преодоляна по- бързо и  САЩ биха излязали от нея в коренно различна, много по-силна икономическа форма.

          Този спор е безкраен, всяка от страните  има отлични аргументи, но окончателният отговор не е очевиден. Повечето подозират, че истината е някъде по  средата ,но къде?

 

 image

Снимка: Cedric Faimali / Аргос / Picturetank.

 

            Във всеки случай, спорът е за това как да се подобри капитализма. Марксизмът също е извън тази дискусия. Неговата основна теза е унищожаване, общо тотално заличаване на принципите на организация на капиталистическата икономика и живота като цяло. Ленин е бил прав: дори Плеханов и меншевиките всъщност не са истински марксисти тъй като са готови да се откажат от диктатурата. И днес има подмяна на понятията, когато някой се опитва да  ожени  марксизма и кейнсианството.

            Огънят не може да придобие ново качество от връзката си с водата, той просто ще угасне. Или това не е огън. Защо да се нарича с друго име?

            Самият Кейнс е считал марксизма  изцяло за ненаучен.

            И все пак ... страхотно е, че духът на Карл Маркс не може да се успокои, все броди из Европа. Защото без него ще бъде много тъжно. Банкери, спекуланти, брокери, хедж-фондове, направили  лудо състояние от алчността на наивните лаици съвсем щяха да се разпищолят. (Те и така предизвикват отвращение със своята арогантност и уверенността си в  това,че са избрани - пропорционално на  размера на активите). Той, марксизмът  до голяма степен помогна на човечеството принуждавайки държавата да се грижи за сираците по света, хвърляйки огризки на същия този пролетариат (като резултат от тези огризки се свари не  лоша супа - пролетариатът стана финансово много проспериращ социален слой).

            И днес  дразнейки ни  с лявата си утопия, с нереалистичната перспектива за царството на справедливостта на земята, той не забравя колко несъвършен (по много начини, дори отвратителен) и нелоялен е реалният свят в който живеем. Тази тревожност и вечното безпокойство са едни от богоспасителните функции на човека. Благодарение на духа на Маркс заедно с пророците на другите религии  това безпокойство не изчезва.

           Маркс, без съмнение е бил прав , че рано или късно всяка социално-икономическа система идва към своя край. Днес тя се нарича "промяна на парадигмата".Много е вероятно, че ние се приближаваме към точката в която ще се  изчерпят ресурсите на Земята. Продължава да се счита за основен критерий на прогреса прекия икономически ръст, подобряването на  качеството на живот скоро ще бъде вече невъзможно. В идеалния случай, би било чудесно да се започне да се променя парадигмата  организирано, за да не се наложи след това да се измъкват изпод руините тези, които оцелеят.

            С такава постановка на  въпроса е трудно да се спори, но в какво е проблемът: доброволно да се съгласи на рязък спад в жизнения си стандарт  никой не иска. Това означава, че нас трябва да ни принудят със сила? Кой ще поеме тази функция? Новият централен комитет, КГБ, КПК или ГУЛАГ? Разглезените, охранени хора трябва да бъдат заставени за това. Подозирам, че именно това е целта  на  някои от най-ревностните "нео-марксисти". Въпреки че е ясно предварително, че нищо добро отново  няма да се случи. Новото в строго съответствие с принципите на диалектиката трябва да израстне органично от старото. Никакви бюрократи и служителите по сигурността няма да бъдат в състояние да го изградят.

            Но това в което Маркс е точно прав е,че кризите са основна черта на капитализма, те са били, са и ще бъдат. Освен това според същата марксистка логика кризата  е пътят към подновяването. Може би нещастието на човечеството е, че кризите са много редки. Това обаче е малка утеха за нас: в края на краищата в сегашната криза ние все още трябва  по някакъв начин да оцелеем.



Тагове:   криза,   Маркс,   финанси,   икономика,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930