Преди няколко десетилетия по света се носеше  следната легенда: през 1939 г., сред кандидатите за Нобелова награда за мир са били  Едуар  Даладие, Артър Невил Чембърлейн и Адолф  Хитлер, - за приемането в Мюнхен на 30 септември 1938 г., споразумение за  избягване  на военен сблъсък  при  кризата в Судетите (а четвърта страна на споразумението  Бенито  Мусолини   не е бил номиниран само защото съгласно завещанието на Алфред  Нобел  наградата  може да бъде разделена само на  две, а едната половинка още на две,т.е не може да се присъди на повече от трима кандидати едновременно). Но сраженията в Европа вече са започнали на 1 септември 1939 -  повече от  месец преди Нобеловата седмица. Репутацията на норвежкия парламент (през 1814-1905,  страна е управлявана по съвместителство от краля на Швеция , така че при присъждането на наградата във всички  номинации страната на Нобел е присъствала формално) е останала неопетнена.

 
            Наскоро са разсекретени архивите на Нобеловите комисии във всички категории. Легендата  като че ли не е била подтвърдена. Но популярността й показва доколко съмнителна е наградата за мир. В края на краищата, някои от номинациите не са много по-достойни от легендата.

 
            През 1994 г., Нобелова награда за мир получи ръководителя на терористичната групировка  ФАТАХ  разработчик на технология за отвличане на самолети  Ясер Арафат, израелският министър председател Ицхак Рабин, министърът на външните работи Шимон Перес - за подписването в Осло на тринайсети септември 1993 г. споразумение за: временно самоуправление  на териториите, определени с решение  № A/RES/181 (II) на Общото събрание на Организацията на обединените нации/  29 ноември 1947 год.  в рамките на независимата арабска държава (тези  земи през 1947 г. - веднага след влизане на  резолюцията в сила- са завладени   от съседните британски и френски колонии,  през 1967 г. Израел  ги отблъсква  и   оставя земите със  статут на обект за допълнително изясняване) ;признаване на Организацията за освобождение на Палестина като легитимен (в момента на споразумението)  представител на арабите живеещи на териториите, признаване от самата  ООП правото на Израел на мир и сигурност, както и отказа от терора и насилието на Организацията за освобождение на Палестина. Както можеше да се очаква, Израел изпълни задълженията си в основни линии, и терористите си останаха   терористи.

            През 2007 г.,  Нобелова награда за мир получи бившия вицепрезидент на САЩ  Ал Гор и Междуправителствената експертна група по изменението на климата "за изучаване на последствията  от глобалните климатични  промени, причинени от човешката дейност и изработване на мерки за тяхното възможно предотвратяване." Парниковата  теорията за глобалното затопляне, пропагандирана от лауреатите,бе опровергана чрез пряк експеримент в подходящо проектирани оранжерии от големия  американски физик Робърт  Уилямс  Вуд още  през 1909 г.. Целта на номинацията - масово унищожаване чрез разоряване на развиващите се страни: те със сигурност не могат да си позволят модернизацията  на икономиката, изисквана от теорията на Гор.По този начин може да се увековечи икономическото откъсване  напред  на страни ,все още наричащи себе си развити,  от останалата част на света .Нещо повече,мерки вече са предприети въз основа на известната (и очевидна за всеки компетентен физик) фалшификация ,предизвикала  загуби за развиващите се  страни, еквивалентни на милиони смъртни случаи. 

            През 2009 г. лауреат стана   президентът на САЩ Барак  Обама за "изключителни усилия в укрепването на международната дипломация и сътрудничеството между народите".Неговият президентски мандат започна на 20 януари 2009 г., а списъкът  на номинираните се оформми през февруари. Това означава, че той е бил номиниран за наградата  предварително - за обещанията, направени по време на предизборната кампания. Доколкото съм чувал,по законите на САЩ заявления ,направени  по време на  кампанията,не са под юрисдикцията даже ако са преднамерена лъжа - лъжата е неотменно право на кандидатите. Обама - не е изключение. Обещанието да изтегли войските си от Ирак и Афганистан все още не са изпълнени: процесът  официално е започнал, но се провежда с такова  темпо, че до края на евентуалния втори мандат на Обама е малко вероятно да приключи.За сметка на това за почти 4 години  президентстване на Обама успя да организира  преврати в Тунис и Египет, нахлуването в Либия (където обаче главната роля  играха  европейските му помощници - британският премиер Дейвид Камерън и френският президент Никола Саркози ,тъй като САЩ малко след първоначалната провокация предоставиха на съюзниците си цялата мръсна работа - от масивни бомбандировки до десанти на специалните сили). Сега САЩ  съвместно  с фундаменталистките  арабски монархии финансира и въоръжава  терористичните наемници в Сирия, подготвя  нахлуването в Иран ... Накратко, МИРЪТ е  повсеместен.

 
            И накрая, сега - през 2012 г. - с наградата е удостоен   целия Европейски съюз "…за защитата на човешките права в Европа в продължение на шест десетилетия  и дългосрочната роля в обединението на континента." Както  е казвал в такива случаи Владимир Илич Улянов - "формално е правилно, но в действителност е подигравка." 

            Европейската общност за въглища и стомана наистина дойде в името на предотвратяването на нови битки за въглища и желязна руда, срещащи се в долината на река Рейн, Елзас и Лотарингия. Но  Европейската икономическа общност е израстнала от него не за защита  правата на човека (лозунга е изобретен  много по-късно), а когато стана очевидно предимството на интеграцията за технически най-взискателните индустрии. И накрая, премахването на икономическите граници в Западна Европа - създаването на Европейския съюз - започна след проучване  проведено от група местни икономисти през 1970 г. и  появилия се праг на възвръщаемост на новите разработки  (към момента  на изследването със сигурност не е могла да се възвърне инвестицията за  иновация,внедрена  на западноевропейския пазар с население  по-малко от 300 милиона души .,…в Съветския съюз в същия праг е бил около 250 милиона, а населението е било много повече,  сега праговите в ЕС са около 400 милиона, а на постсъветското пространство - около 200). Така че роля в обединяването на континента изиграха не благородните  политики ,а неумолимите закони на икономиката.Със същия успех  може  да бъде удостоена с Нобелова награда по физика  Земята  за спазване закона   за  гравитацията.

 
            За правата на човека много може да се каже, например, сърбите накълцани за трансплантацията на органи за албанските бандити в сръбската провинция Косово, под крилото на НАТО и ЕС. Относително мирен район се превърна  отначало в гнездо на разбойници, и след това в главен терминал в Европа за афганистанския хероин, доставян на военни транспортни самолети на САЩ ,осигурен от многогодишните  съгласувани усилия на ключови политици в ЕС. 

            Могат да бъдат показани много примери за  противоречиви  решения на Нобеловия комитет и конфликта им с наследството на Нобел.По-лесно е въпросният комитет  да предложи за следващата година  присъждане  наградата на целия свят - за това, че все още не се е взривил в глобална ядрена война. Въпреки ,че усилията на комисията, разбира се ,я приближават.