Според мен по-голяма част от историята на човешката цивилизация се пада на селскостопанския  етап на развитие - от появата на писмеността и първите държави в Месопотамия, Египет и Китай. В средата на XVIII век започва индустриалната революция в Англия, а заедно с нея - промишленият етап в развитието на човечеството. Негова особеност  е широкото използване на минералните суровини и тяхната масова преработка, с използването на машини.

            Сега по-голямата част от населението на Земята живее в промишлени, селскостопански, или в страни с аграрно-промишлен преход. Ще припомня, че градското население на Китай надхвърли по численост това от селските райони едва през декември 2011 година.

            През 1973 година-та, както вече отбелязахме, цената на петрола - основния вид  съвременно гориво - скочи три пъти, поради дейността на нефтопреработващите,повечето от развиващите се страни, обединени в международен картел ОПЕК.Този момент може да се определи условно като  края в развитието на промишления стадий или най-малко - като начало на неговия край.

            Минерални ресурси от които се захранваше индустриалната ера и поддържаше  много висок темп на икономически растеж (по съществуващите тогава стандарти) започнаха да  поскъпват, сигнализирайки за близостта на тяхното изчерпване. В напредналите индустриални държави започна нов етап на развитие.

            Той  бе наречен  постиндустриален . Но това наименование прави акцент на  "след" - след индустриалната епоха. Но по-правилно е   да се определя по своето собствено съдържание. А  то се състои в това,че основният фактор за по-нататъшно развитие стават иновациите, новите  продукти  , техниките и технологиите  увеличаващи  производителността.

               Иновативен етап на развитие

            Нововъведения е имало  винаги, особено в индустриалната епоха, но освен тях е имало и други, по-важни  фактори. Сега те излизат на преден план. В действителност ние преживяваме сега тази качествена промяна и по мое мнение настоящата криза в глобалната икономика е една от проявите на този преход. 

            XIX век в Европа е век с тържество на индустриализма, на икономическите и политическите институции.Социалните отношения в които той се  развива са  пазара и капиталистическите отношения, изместващи феодалните - йерархията , господството и подчинението.  Пазарните отношения са  формално равноправни, мрежови, са жизнеността им са необходими законодателство  и конкуренция обуславящи   предимство им.

            Но общественото съзнание  има своите изкривявания  на реалността. По-специално, в Европа,в XIX век, то създава социалистическите идеи, които  твърдят, че капитализмът е един вид  краткотрайно продължение на феодализма.Обективните процеси на социалното развитие трябва да доведат до неговия край и след това да дойде векът на триумфа на широките трудещи се маси, които ще се отърват от експлоатацията.

             Става така, че единствената страна в Европа където тези предсказания се сбъдват е Русия. Там е  обявен социализма. Странното е, че и той  като феодализма се основава на йерархията , господството и подчинението. В историята на тази страна той има своите възходи и своите падения.Към 1973 година  неговия икономически и политически му модел вече тръгват към упадък. Но природните ресурси и високите цени на петрола  удължават живота му.

            През 1985 година настъпва промяна в политическото ръководство на бастиона на комунизма СССР, а през 1986 г. цените на петрола падат. Отнема шест години на перестройката да върне  Русия към пазарния модел и 18 години (1992-2008) за да възстанови до голяма степен нивото на икономическо развитие до това отпреди реформата ( след като преминава през кризата на трансформацията).Има даже момент в  който заедно с най-бързо развиващите се страни и Русия бива включена в групата на бъдещите икономически гиганти (BRIC).

            По това време в световната икономика се развиват  процеси, в края на краищата  определени като феномен на прехода към нов етап на развитие. Към 2000 година те вече  очевидно се  проявяват  в развитите индустриални страни, темпът на растеж на които  започва да намалява. Но външно картината е много успешна. Китай и Индия вече  са променили модела си на развитие, растежът се ускорява бързо, но още не е ясно, че те са готови да посегнат към предимствата на конкурентната пазарна система на Запада. Минават още седем години и картината се  променя драстично. Китай, Индия и Бразилия правят своя  анонс  за получване на дял от световните пазари, включително и  Западните.Последният за да подкрепи икономиката си трябва да увеличи паричното предлагане.Конкурентоспособността на много страни от Запада е под съмнение, стоките от развиващите се страни се оказват по-евтини и с не по-ниско качество. През 2008 година   тези различни тенденции  се пресякоха и доведоха до  глобалната криза.

            Сега, 4 години по-късно, ние все още не знаем какво ще се случи  по-нататък.