Когато Америка отиде на война във Виетнам, Хо Ши Мин  заяви, че войната ще бъде продължителна  и че комунистите ще я спечелят чрез пропаганда в медиите и университетите. Той беше прав.

            Време е да се направи равносметка на войната  между  палестинците и израелците и  да се докоснем  до  някои  забранени теми. Израел губи пропагандната война, hasbara,  по една  много съществена причина.

            Израел не е в пропагандната игра, а просто лениво отхвърля атаките на арабската пропаганда. Пиер Рехов, френски евреин от Мароко е документалист. Той твърди, че палестинците са направили повече от 50 пропагандни филма, докато Израел - само 8. От тези осем, г-н Пиер Рехов  е направил  шест.

            Защо евреите и Израел не искат да се занимават с пропаганда?Ами  те просто не искат да говорят за исляма. Евреите и Израел трябва да признаят факта, че Коранът и Сунната (действията и думите на Мохамед) са пълни с атаки срещу тях. В началото думите са били възхваляващи , но когато евреите от Медина отхвърлили Мохамед като пророк, те  всички са били поробени, депортирани, убити и ограбени - всичко това са актове на джихада. Това  не са исторически актове а  перфектни примери за ислямските действия срещу евреите като модел предписан за мюсюлманите и проследим до наши дни. За да се илюстрира сериозността на ситуацията от гледна точка на статистиката, в частта  от Корана  написана  в Медина, 10,6% от текста е пълен с омраза към евреите, а в Mein Kampf  на Хитлер омразата  към евреите  заема  6,8% на текста .

            Езикът и действията на палестинците и всички мюсюлмани като цяло са пряко одобрени от ислямското  политическо богословско учение. Ислямската политическа доктрина създава не само езика, но и  политиката.Повтарям: политическата  доктрина - това е  политическо  богословско учение на джихад срещу всички неверници.

            И все пак, изглежда, че евреите и Израел предпочитат да не говорят за  исляма. Това е просто неприемливо. Политическата коректност  надделява над желанието да се  оцелее. За съжаление, това е саморазрушителен избор. Anti-Defamation League (ADL) и еврейската федерация са две еврейски организации, които работят заедно  за реализиране  политиката на  забрана в обсъжданията на  ислямската политическа идеология.

            ADL признава, че има "няколко" радикални мюсюлмани  и  с   радост ще организира обществен дебат за това , че с изключение на няколко мюсюлмански екстремисти, Ислямът не е проблем. ADL първа  заяви, че евреите и християните имат своите идиоти, които не са по-различни от мюсюлманите. Това е мултикултурно представяне, което може да доведе до катастрофа Израел ,а западната цивилизация - до смърт.

            Тъй като пропагандната война използва данни от разузнаването, човек би си помислил, че израелците са най-добрите в света ,а мюсюлманите - най-лошите. Вижте Нобеловите награди, особено в областта на естествените науки. Израелците ги получават на  шепи, в сравнение с арабския свят. Но що се отнася до hasabara, пропагандата, израелците  са  мързеливи глупаци, а палестинските араби - трудолюбиви гении.

            Израелските държавни служители се отказват  да коментират записи  и  казват, че правителството на Израел не може да започне пропагандна война срещу исляма.

            Ако Израел трябваше да започне идеологическа война, каква би била  основната й аудитория? Целта щяха да  бъдат  светските и либерални евреи в Америка и Израел, които са най-близкия враг. Ако можете да стартирате hasbara кампания, тя ще отвори очите им   достатъчно  за   да  ги  последва  светът .

            Ако израелците продължават да мислят, че те могат да спечелят военна победа, и по този начин да спечелят  идеологическата война, те са глупаци или даже по-лошо. Америка спечели битката при  Тет (във Виетнам), но загуби пропагандната война в медиите и университетите, точно както  предвиди  Хо  Ши  Мин.

            Като блестящ пример за идеологическа война е  речта на Натаняху в ООН на  24 септември  2009 г.. Той очерта цивилизационни различия между отрицателите на Холокоста и Израел. Същите аргументи за цивилизацията трябва да се прилагат по време на войната между палестинците  и евреите в Израел. Това е така, защото израелско-палестинския конфликт не се различава от джихада в Кашмир, Индия, Филипините и в десетки  фронтове  в  Африка.

            След терористичните атаки в Мумбай, еврейската общност в Нешвил, Тенеси, организира митинг в синагогата. Те се молеха за мир в Израел. На същия ден, християнските поддръжници на Израел  имаха митинг и се молеха за победата на Израел.

            Сега ми кажете, каква е на по-стабилната позиция, мирът  или победата? Днес Израел иска мир, но палестинците настояват за победа. Познайте кой ще печели? Мирът е  за губещите. Израелските  и американските  евреи, за съжаление, са избрали да бъдат губещи. Но последствията от това са  ужасни: Израел в бъдеще може да  достигне до мир, но това  ще бъде мир  след  победата  на джихада.

            По ирония на съдбата, не само израелските евреи и диаспората  отричат ​​политиката на  исляма.Просто те са на огневата линия. Президентът Буш показа след 11/9, че той не знае как да спечели идеологическата  война срещу исляма. Вместо да се използва сила срещу нашите врагове, той и неговият наследник - президентът Обама ще трябва да обявят идеологическа война срещу истинския ни враг - политическия ислям.

            Изглежда, че те  загубиха своята  война, и Израел също ще я  загуби, освен ако той не се изправи пред трудните  въпроси и не  предприеме  активни   действия.

Президентът Буш показа след 11/9, че той не знае как да спечели идеологическата война срещу исляма. Вместо да се използва сила срещу нашите врагове, той и неговият наследник - президентът Обама ще трябва да обявят идеологическа война срещу истинския ни враг - политическия ислям.

Президентът Буш показа след 11/9, че той не знае как да спечели идеологическата война срещу исляма. Вместо да се използва сила срещу нашите врагове, той и неговият наследник - президентът Обама ще трябва да обявят идеологическа война срещу истинския ни враг - политическия ислям.