Сирийците са намерили и разпространили в  социалната мрежа снимка направена още през 1941 г., когато Сирия е все още под френското колониално господство.На  черно-бялата избледняла фотография е френският генерал Жорж Катро вървейки  до стареца с хитри очи  Нур Един  Ал-Хатиб. Той е бил над 70 години ,а  внука на Нур Един - Mуаз ал-Хатиб, бивш проповедник на Омаядската джамия в Дамаск, сега дезертьор и беглец от Родината е избран за ръководител на " катарската коалиция "  създадена на 11 ноември на среща в Доха.Какво да кажа, мило  семейство със стари традиции! 

         Франция преди останалите се  отблагодари на наследствения  съглашател Ал -Хатиб, чийто дядо си е сътрудничел с колонизаторите, за вярна служба.Именно  бившата  метрополия първа  призна  "катарската коалиция" като легитимен представител на сирийския народ.Такива са сега  "тираноборците"! Е, ако в добавка погледнем  флага на тази "опозиция" ще видим  зелено- бяло - черно с три звезди - това  е знамето от периода, когато Сирия е била под френско  влияние.

         Между последния  френския президент (както и на  САЩ) има едно общо нещо - всеки от тях иска да вземе участие в "демократичната" агресия. При Митеран бомбардираха босненските сърби и Франция като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН подкрегпи това решение. При Ширак бомбардираха Югославия,а Франция  активно участва в операцията, наречена "Милосърден ангел", която отне живота на стотици хиляди деца и възрастни. Саркози дойде на власт и шумно призова за намеса в Либия и именно френски самолети първи нанесоха  удари по страната. Сега и Оланд го сърби да "демократизира" Сирия.

         Още през лятото  френския премиер Жан-Марк Ейро без колебание каза, че Франция помага на сирийски бунтовници с комуникационно оборудване и други машини. Той говореше така, сякаш оборудването не е предназначено да убива. Но все пак - не е ли подпомагане на убийците

         А сега псевдосоциалистът Франсоа Оланд  се срещна с  внука на стария колаборационист  Муаз ал-Хатиб. След тази среща в Париж  се появи посланикът на сирийските терористи - някой си Мунзир Макхус, който заедно с шефа си бе част от делегацията посетила Елисейския дворец. Но за тези "защитници на правата на сирийците" френската благодат под формата на незаконно назначаване на посланик не беше достатъчно - те помолиха  Оланд за доставки на  тежки оръжия. Той обеща да повдигне  въпроса в Европейския съюз. 

         Оланд заяви по-рано плановете за създаване в Сирия на "буфер" и "забранена за полети зона". Вярно е ,че  след това собствения му външен министър охлади мерака му като посочи, че такива зони могат да бъдат създавани само с решение на Съвета за сигурност на ООН.А  позицията на Съвета за сигурност на ООН е ясна- Русия и Китай не дадоха одобрение за поредната авантюра, като тази, който вече унищожи Либия. Но Оланд, знаейки това, се опитва да  повиши морала на терористите, действащи в Сирия. За това той обещава да създаде "забранена за полети зона", което означава  безмилостни бомбардировки на Сирия.А терористите искат точно това. Те са изложени на риск всеки път, когато поставят самоделни взривни устройства в близост до училища, болници, търговски центрове, джамии. Разбира се, те искат такава подкрепа по въздух, така че да не се налага да поемат повече рискове -това първо - от  френски или американски самолет пада  огромна бомба и унищожава сградата, за разрушаването на която терористите трябваше да положат много усилия. Но ние виждаме  как "опозицията" цени Сирия,след като  желаят за  градовете си  подобна съдба!

         Освен това  френският външен министър Фабиус нахално призна, че френските разузнавателни служби са помогнали на някои дезертьори да избягат от Сирия. Той не каза на кого именно, но беше ясно, че  говори за  генерал Манаф Тлас и бившия министър-председател на Сирия Риад Хиджаб. Двамата предатели  без срам потвърдиха, че са избягали от страната с помощта на френските разузнавателни служби. В нормалния свят след това би  приключила политическата им кариера, в края на краищата никой народ в света не може да  прости подобно нещо и да признае бегълците за свои представители. Но в  свят, където подобни на  Юда индивиди са под покровителството на някои богати страни - тези бегълци са под могъщ "покрив", дори се осмеляват да се броят за нещо. Тези типове  се надяват, че ще ги включат в някакво "правителството в сянка" и ще признаят тяхната легитимност? 

         Друг предшественик на Оланд, касапина от Либия Саркози и намиращия се редом с него министър на външните работи Ален Жупе обичаха да повтарят като развалена грамофонна  плоча "Асад трябва да си отиде." Френския народ не хареса настървеността на Никола Кървавия  и  избра друг президент. Но и новият президент започна да  върти все същата   износена  плоча.

         Изминаха 70 години откакто Франция загуби Сирия като колония  и трябваше да признае нейната независимост. Но както показват скорошните събития и признанията на "опозицията", колониалният сърбеж продължава да я тормози. Тя прави всичко, за да си възвърне влиянието, обаче, този път, дори и в случай на победа над Сирия, то няма да бъде пълно, тя ще трябва да го споделя със САЩ, Турция и други партньори от НАТО. Но това не притеснява Оланд да подкрепя всеки злодей в Сирия, стига той да помага  на неоколонизаторските плановете на френския  лъжесоциалист.

         Едва освободила се  от турско робство през 1920 г. Сирия веднага  попада под френска власт и Лигата на нациите издава мандат на френското правителство да управлява страната. На френската окупационна армия, водена от генерал Анри Гуно противостояла слабо оборудваната армия на Сирия, която току-що се е сформирала и която е нямала нищо освен пушки и картечници. Французите са имали тежка артилерия и авиация. Конфронтация е била неравна. Сирийския министър на отбраната Юсеф Ал  АЗМЕ  влиза в бой  знаейки, че не може да спечели. Но като истински патриот той не може да позволи на французите  да превземат Дамаск  без бой. Битката се е състояла  на 23 км от Дамаск, в  долината Мейслаун. Юсеф Ал-АЗМЕ лично участвал в неравната битка. Войниците се борили през целия ден, но превъзходството на френската армия е било  смазващо. Само когато всички сирийци загинали, Франция е била в състояние да влезе  в Дамаск.

         През 1925 г. срещу френската окупация на Сирия  въстават сирийци  и друзи, те дори почти успяват да освободят Дамаск, но военната мощ на Франция през 1927 г. смачква  бунта. Първия изстрел в този бунт е бил даден на  7 юни 1925 г. - героят на въстанието Хюсеин Муршид Радван ранява  френски офицер, когато той наредил да се разпръсне мирна анти-френска демонстрация.

         Сирия почита своите герои. И на Хюсеин Муршад Равин в началото на ноември е издигнат великолепен паметник в град Сувейда. Скулпторът Фуад Наим отделя специално внимание на меча на героя, който той стиска в силната си ръка, призовавайки сирийците в битката с французите.

         Това са били истински бунтовници, които са се борили за страната си. Сега думата "бунтовници" е изцапана до неузнаваемост, сега така наричат ​​боклуците, събрани от цял ​​свят, надрусани от наркотиците и убиващи за пари сирийците.

         В центъра на Дамаск има  паметник на министъра на отбраната на Сирия Юсеф Ал-АЗМЕ, героя на битката в долината Mейслаун. Съвсем наскоро,друг паметник на Ал АЗМЕ стоеше в близост до сградата на Генералния щаб, но на 3 септември тази година, атакувайки Генералния щаб терористите не пощадиха паметника на националния герой. Вандали го унищожиха. Може ли историята на Сирия да е скъпа за тези наемници? Или на потомците на онези, които са си сътрудничили  с окупаторите? 

         Докато  сирийското правителство и народа  издигат паметници на героите си,т. нар. "опозиция" си сътрудничи с неоколонизаторите носейки клонизаторски знамена, убивайки войници и цивилни. Франция признава тези убийци и терористи за "легитимни представители на сирийския народ".Въпросът е  нужни ли са на народа такива  "представители"?