Превoд със съкращения  от      www.eiu.com

             Демокрацията е в застой

         Според  петото издание на индекса за демокрация на The Economist Intelligence Unit Limited  през 2012 г. глобалната демокрация е в застой, в смисъл, че не е отчетен нито значителен напредък, нито влошаване на през годинат.Средните регионални резултати през 2012 г. са много подобни на тези  от 2011 година.

         Първото издание на индекса, публикувано в The Economist’s The World  през 2007 г., показа състоянието на демокрацията към септември 2006 г.,  второто издание обхваща положението към края на 2008 г.,  третото- от ноември 2010 г., а четвъртото в края на 2011 година.

         Индексът представя моментна снимка на състоянието на демокрацията в световен мащаб за 165 независими държави и две територии-това обхваща почти цялото население на света и по-голямата част от страните-членки на ЕС (микро-членките се изключват). Индекса на демокрацията се основава на пет категории:

Ш     избирателен процес и плурализъм;

Ш      граждански свободи;

Ш      функциониране на правителството;

Ш      политическото участие и политическа култура.

      Страните са поставени в един от четирите вида режима:

·         пълни демокрации;

·         демокрации с недостатъци;

·         хибридни режими;

·         авторитарни режими.

         Свободните и честни избори и гражданските свободи са необходимо условия за демокрацията, но те ​​едва ли ще бъдат достатъчни за пълна и консолидирана демокрация, ако не са придружени с прозрачно и поне минимално ефективно правителство, достатъчно политическо участие и подкрепяща го демократична политическа култура. Не е лесно да се изгради надеждна демокрация.Дори и в отдавна установените такива, тя може да корозира, ако не се подхранва и защитава.

         Стагнация на демокрацията

     Последното  изследване показва:

ь     Безпрецедентно нарастване на движенията за демократични промени в арабския свят ,които накараха мнозина да очакват нова вълна на демократизация.Но е очевидно, че перспективата на демокрацията в региона остава силно несигурна.

ь     2012 се характеризира с кризи в държавния дълг, както и слабо политическо лидерство в развития свят.

ь     Популяростта и доверието в политическите институции продължава да намалява в много европейски страни.

ь     САЩ и Великобритания остават на дъното в общата категоризация на демокрацията.В САЩ тя е неблагоприятно повлияна от задълбочаването  в поляризацията на политическата сцена , политическия  авантюризъм и парализа.Великобритания е обхваната от дълбока институционална криза.

ь     В Източна Европа демокрацията е намаляла в 10 страни през 2012 година. Ако не беше  значителното подобрение на резултата за Грузия, регионално средният  резултат за Източна Европа щеше да има намаляване през 2012 г. в сравнение с 2011 година.

ь     Ескалирането на  престъпността в някои страни,по-специално, насилието и трафика на наркотици, продължава да има отрицателно въздействие върху демокрацията в Латинска Америка.

         Ерозиране на демокрацията в Европа

         Глобалното отстъпление в демокрацията беше очевидно, за известно време и засилено, в резултат на световната икономическа криза 2008-09.Между 2006 г. и 2008 г. имаше стагнация на демокрацията; между 2008 и 2010 г. регресът бе  в целия свят.

         След спада  през 2011 г., в Западна Европа през 2012 г.  имаше стабилизиране на демократичните тенденции.През 2011 г. седем страни в Западна Европа страдаха от спадане на своята демокрация , а в 2012 нямаше спад.Основната причина за спада по-рано бе ерозията на суверенитета и демократичната отчетност, свързани с последиците от кризата и реакциите на нея в еврозоната (пет от страните ,в които е налице спад в оценките им, са членове на еврозоната - Гърция, Италия,Португалия, Испания и Ирландия).Най-драстично това се случи  в две страни (Гърция и Италия) демократично избраните лидери бяха  заменени от технократи.

         През 2013 г. тежките ограничения и новата рецесия са изпитания за издръжливостта на европейските политически институции.

         По-дългосрочните  тенденции

         Световният рекорд в демократизацията от началото на така наречената трета вълна през 1974 г., и ускорението след падането на Берлинската стена през 1989 г., е впечатляващ.Според измерването на Economist  Intelligence Unit  половината от населението на света живее в демокрация от някакъв вид.Въпреки това, през последните години има отстъпление от вече постигнатия напредък в това отношение.Световната финансова криза, която започна през 2008 г. ,акцентира някои съществуващи отрицателни тенденции в политическото развитие.

         Политическото положение в Източна и Централна Европа  доведе до разочарование и поставяне под въпрос  достиженията на демократичния преход в региона.Свободата на медиите  ерозира в Латинска Америка и популистки сили със съмнително демократична легитимност  излязоха на преден план в няколко страни от региона. В развития Запад, рязък спад на политическото участие, слабости във функционирането на държавните и свързани със сигурността ограничения върху гражданските свободи имаха корозивен ефект върху някои отдавна установени демокрации.

         Въпреки че почти половината от страните в света може да се считат за демокрации ,в   изследването   броят на "пълните демокрации" е малък, само в 25 страни, 54 страни са оценени като "проблемни демокрации ".От останалите 88 страни в индекса , 51 са авторитарни ,а 37 се считат за "хибридни режими".Както може да се очаква, най-слабо развитите страни от ОИСР преобладават сред пълните демокрации, въпреки че има две държави от Латинска Америка, една страна от Източна Европа и една африканска страна, за която се предполага, че нивото на развитие не е задължително надолу.Само две азиатски страни са представени: Япония и Южна Корея.

         Малко по-малко от половината от населението на света живее в условията на някаква демокрация, макар и само 11% да живеят в пълни демокрации.2,6 млрд. души, повече от една трета от населението на света, все още живее под авторитарното управление (голям дял има, разбира се, Китай).

         България е поставена в категорията  на несъвършените (проблемните) демокрации заедно с такива страни като Капе Верде, Португалия, Франция,Словения,Ботсвана,ЮжнаАфрика,Италия,Гърция,Естония,Тайван, Чили, Израел, Ямайка,Словакия,Кипър,Литва,Източен Тимор, Полша, Бразилия, Панама,Латвия,Тринидад и Тобаго,Унгария,Хърватия и Мексико.

         Несъвършените демокрации са концентрирани в Латинска Америка и Източна Европа и в по-малка степен в Азия.Въпреки напредъка в Латинска Америка в демократизацията през последните десетилетия, много страни в региона имат неукрепнали такива.Нивата на участие в политическия живот като цяло са ниски и демократичната култура е слаба.Налице е също така значително отстъпление през последните години в някои области като свободата на медиите.

         Голяма част от Източна Европа показва разлика между процесуалната и същинската демокрация.Новите членки на ЕС от региона имат общо взето еднакви нива на политическите и граждански свободи като старите членове на ЕС, но изостават значително в политическото участие и политическата култура-отражение на широко популярното разочарование от прехода и слабостите на демократичното развитие.Само една държава от региона, Чешката република, е класирана като  пълна демокрация.

         Промените през 2012 г.

         Резултатите от  изследването на демокрацията на  Тhе Economist Intelligence Unit  (EIU) за 2012г. показват ,че демокрацията е намаляла през 2012 г. за 40 .Резултатът е увеличен  в 54 държави и остава същоя  в 73.В повечето райони средната оценка на демокрацията за 2012 г. е подобна на 2011.Либия има  най-голямо увеличение  в своята демокрация през 2012 година.

         Основното изключение е в Близкия изток и Северна Африка (MENA), където средната оценка се увеличава с повече от една точка, от 3.62 до 3.73.Три  MENA  страни се преместват  от авторитарен  към хибриден режими (Египет, Либия, Мароко).

         Осем държави са имали промяна в режима  през 2012 година.В шест има прогрес ,а в две има регрес.Хонг Конг, Малави и Сенегал са се подобрили от хибридни режими  в "несъвършени демокрации".Либия, Мароко и Бурунди са преместени от авторитарни към хибридни режими.Мали и Шри Ланка регресират от несъвършени демокрации към хибридни режими.

         Спад в свободата на медиите

          Забележимият спад в свободата на медиите  ,засягащ всички региони ,до известна степен се ускори след 2008 г.. Това засяга главно електронните медии,които често са под контрола на държавата или под тежко друго влияние, въпреки репресиите и нарушенията на свободата на изразяване ,по-добре се справят  печатните медии и най-вече  Интернет.

         Причините за този спад са сложни и разнообразни. Основните отрицателни тенденции се изострят след  2008-09 от световната икономическа криза. Много правителства са се чувствали все по-уязвими и застрашени и са реагирали чрез засилване на усилията им да контролират медиите и възпрепятстват свободното изразяване.Увеличаването на безработицата и несигурността  са насаждали атмосфера на страх и автоцензура сред журналистите в много страни.

         Концентрацията на собствеността на медиите е с тенденция да се увеличава, което  оказва отрицателно въздействие върху разнообразието на мнения и свободата на изразяване.

         Напредналите  народи са станали по-затворени и по този начин по-малко заинтересовани и способни на мониторинг и повишаване на натиска върху нововъзникващите пазарни правителства за да се гарантира свободата на печата.В авторитарните режими, които често стават по-силни и по-уверени, държавният контрол и репресиите на всички независими медии са даденост и имат тенденция да се влошават,увеличават се нападенията срещу независими журналисти.

         Нова вълна на демократизация?

         След периода на глобалната стагнация и спада на демокрацията, ще доведат  ли политическите сътресения от Арабската  пролет до нова вълна на демократизация?Въпреки, че степента на уязвимост на авторитарните режими се различава значително, развитието на MENA подчертават възможностите

за политическа промяна.Авторитарните режими в MENA и на други места имат сходни характеристики в по-малка или по-голяма степен:

v    нарушения на човешките права и липсата на основни свободи;

v    ширещата се корупция и деспотизъм,

v    малки елити контролират по-голямата част от активите на нацията,

v    управлението и предоставянето на социални услуги са слаби.

    Икономическите трудности под формата на застой или падане на доходите, високата безработица и повишаване на инфлацията са засегнали много страни.

   Някои от авторитарните режими имат младо население с   нестабилна популация. Дългогодишните,наследствени лидери е  друга обща черта.В Египет Хосни Мубарак управлява в продължение на 29 години; бившия тунизийски президент Зин ел Абидин Бен Ал беше на власт в продължение на 23 години.Другаде в MENA, Али Абдула Салех е на власт в Йемен от 1978 г. насам,в Либия Муамар Кадафи бе на власт в продължение на повече от четири десетилетия.

         В други области, като например страните от ОНД, няколко автократи са били на власт в продължение на две десетилетия или повече.

         В Зимбабве Робърт Мугабе е на власт в продължение на повече от три десетилетия, докато братята Кастро  държат властта в Куба в продължение на повече от половин век.Колкото по-дълго стареещите автократи се задържат на власт,толкова по недосегаеми  и корумпирани са техните режими ,са склонни да стават анахронични и публично да оскърбяват   народите си.

         Степента на икономическата динамика варира рязко в авторитарните държави.Богатството от петрол е нож с две остриета.Някои  богати на енергоресурси-членки са успели да подкупят населението си и да предотвратят  вълненията.От друга страна, развитието базирано на петрола увеличава всички видове институционални патологии, които могат на свой ​​ред да предизвикват вълнения.По отношение на степента на развитие, страните трябва да не са достатъчно богати, за да могат да купуват от непокорното население, но те ​​трябва да са достатъчно богати, за да имат средна класа, широко разпространен достъп до интернет и достатъчен брой  образовани млади хора, които да са в състояние и желаят да образуват авангарда на политическата революция.

         Защо арабските въстания се появиха след дълъг период, в който авторитарните правителства изглежда са били успешно консолидирали контрола?Взаимодействието на редица фактори могат да дадат обяснение:

o       изборни измами;

o       наследени кризи;

o       икономически кризи,

o       корупцията

o       други причини.

         Когато е направен  опит от един авторитарен владетел да разшири властта си или да си я гарантира, като лично  подбере наследника си, обикновено следващото поколение му отнема властта и е катализатор за протести.Кражбата на изборите често бетонира опозиците (например в Египет или в ОНД "цветните революции" в средата  на предходното десетилетие).Крещящите измами по време на парламентарните избори в Египет, проведени през ноември и декември 2010 г.възмутиха народа  и спомогнаха за мобилизиране на протестиращите,след като се разбра какво е  планирал г-н Мубарак за да постави на власт  сина си Гамал за следващ владетел на страната.Кумулативния ефект може да бъде важен.Годините на корупция и репресии означават, че с всяка изминала година недоволството от   режима се увеличава.Демонстрациите в  съседни страни също  играеха важна роля в анти-режимните протести; без Тунис не би имало Египет.И накрая, вътрешната политическа опозиция се окуражи, когато външната опозиция и амбивалентността към управляващите елити замести предишната подкрепа.Повишеният  международен  интерес ограничава  автократите  в  маневрите.

         Най-авторитарните лидери имат голям апарат за сигурност, с който разполагат за подтискане на несъгласието и могат да мобилизират привържениците си да контра атакуват .Много от тях не се страхуват от международно опозоряване ако се справят с протестите.Тези фактори може да бъдат достатъчни, за да предотвратят смяната на режима, най-малко в краткосрочен план  и редица авторитарни режими МЕНА  се обърнаха към бруталните репресии за да останат на власт.

         Демокрацията: от отстъпление към  подновяване

         През 1970-те и 1980-те години  повече от 30 страни преминаха  от авторитарни към демократични политически системи.През последните години вълната на демократизация се забави или се обърна.В някои отношения тенденцията се влоши  след 2008г. от икономическата криза.Наблюдава се спад в някои аспекти на управлението, участието в политическия живот и свободата на медиите, както и ясно влошаване в нагласите, благоприятстващи  демокрацията в много страни.Много правителства се чувстват все по-уязвими и застрашени и  реагират чрез засилване на усилията им да контролират медиите и възпрепятстват свободното изразяване.

         Очаква се, че политическите катаклизми наистина да повлияят на другите авторитарни режими.Не могат всички промени да се развиват успешно и не всички могат задължително да бъдат във формата на масови народни въстания.Перспективите за демократичен преход, обаче, са несигурни.Както бе случаят през последните години, основните преходи  към демократизация са осъществени.Например, демократизационната вълна след Втората световна война завърши с това,че повече от 20 страни в последствие се хлъзнаха обратно към авторитаризма.Такъв вид поврати не е имало  наскоро.Демокрацията като универсална ценност запазва силни позиции в света .

         Въпреки неуспехите и общата стагнация, проучванията показват, че повечето хора все още искат демокрация.Тенденции като глобализация, повишаване  образованието и разширяване на средната класа са склонни да благоприятстват развитието на демокрацията.

         Както показа неотдавна  опитът в MENA , демократизацията в този момент означава преход към пълноправни, консолидирани демокрации.Демокрация означава повече от провеждане на избори, тя изисква разработването на набор от поддържащи институции и нагласи. Такава трансформация отнема много дълго време.

         Демокрацията  и  икономическата  криза

         Въпреки че икономическата криза може да служи за подкопаване на авторитаризма, има и няколко начина, в които демокрацията е неблагоприятно засегната от икономическата и финансова криза.Налице е спад в някои аспекти на управлението, участието в политическия живот и свободата на медиите, както и ясно влошаване на нагласите, свързани с  демокрацията в много страни, включително в Европа.

         Нациите със слаба демократична традиция са по подразбиране уязвими за неуспехи.Много от не-консолидираните демокрации са крехки и социално-икономическият стрес  довежда до отстъпление на демокрацията в много страни.Демократичната култура, както показват резултатите ,е  тревожно ниска за много страни.

         Въздействието на икономическата и финансова криза върху политическите тенденции е най-изразено в Европа,както на изток, така и на запад.Екстремистките политически сили в Европа не  се възползваха от икономическата криза толкова, колкото се бояха демократите, но популизма и антиимигрантските  настроения все пак са  във възход.Икономическите кризи може да застрашат демокрацията, обикновено със закъснение, чрез повишаване на социалните вълнения.Досега, социалните вълнения, свързани с финансовата и икономическа криза засегнаха ограничен брой страни.

         Проучванията на общественото мнение показват, че доверието в институциите в Западна Европа вече е по-ниско от това преди 2008 г.,а в много държави е намаляло още в началото на кризата.По-малко от една пета от западноевропейците вярват на политическите партии и само около една трета имат доверие на правителствата и парламентите.

         Нивата на общественото доверие са изключително ниски в Източна Европа-12 (10-те нови страни членки на ЕС и  страните-кандидатки Хърватия и Македония).По-малко от 10% от хората в този подрегион вярват в политическите партии и по-малко от една пета доверяват на техните правителства и  парламентите.

         Регионални  модели

         Западна Европа

         Шест от първите десет страни в класацията  са в Западна Европа (само една- Финландия е в еврозоната).Въпреки това, не е имало значителна ерозия на демокрацията в региона в последните години.Преди стабилизирането през 2012 г. основната тенденция за известно време е била към влошаване.Общо в 15 държави от 21 е налице спад в цялостната им оценка през 2010 г. в сравнение с 2008 г., до голяма степен свързани с различните ефекти от икономическата криза.Три страни (Гърция, Италия и Франция) отпадат от категорията на пълни демокрации между 2008 г. и 2010 г., а Португалия се присъединява към тях през 2011 година.Седем страни имат спад в резултата си през 2011 г.; никой трябваше да има увеличение.

         Основната причина за спада на демокрацията в резултатите през 2011 г. в региона е ерозията в суверенитета и демократичната отчетност, свързана с ефектите и реакциите спрямо кризата в  еврозоната (за пет от седем страни е налице спад в оценките им - Гърция, Италия, Португалия,Испания и Ирландия).Най-драстично е в две страни (Гърция и Италия) демократично избрани политици бяха заменени от технократи начело на правителствата.

         Политиката в някои страни вече не се определя от националните законодатели и избраните политици, но еефективна, определена от официалните кредитори, Европейската централна банка, Европейската комисия и МВФ.

         Тежестта на мерките за икономии е с тенденция за отслабване на социалното сближаване и ще намали допълнително доверието в институциите, което вече е било намалено след 2008-09г.от икономическата криза.

         В много западни демокрации, липсата на обществено участие в политическия процес е причина за безпокойство, което води до  демократичен дефицит.В Германия, например,броя на  членовете на основните партии намалява както намалява и избирателна активност на всички нива.Участието на електората в политиката на Великобритания  е сред най-лошите в развития свят.