Нетърпимото отношение към офшорките ще стане елемент на нов политически консенсус на развитите страни.

         В скоро време настоящи офшорни зони в Европа няма да има. Използвайки като повод кризисната ситуация с Кипър, а също мащабната утечка на парите при обствениците на офшорни сметки, европейските политици проведоха масирано настъпление на останалата част от данъчните убежища в ЕС, за да могат напълно да лишат гражданите на Евросъюза от възможността да укриват данъци в други европейски страни. Под натиск на Еврокомисията се поддадоха даже последните “заинатили се” — Австрия и Люксембург — които се  съгласиха да преразгледат правилата, осигуряващи банковата тайна на чужденците. «Ние сме готови да водим преговори за автоматична обмяна на парите за сметка на чужденците в Австрия, както предложи ЕС», — заяви канцлера на Австрия Вернер Файман. В същият този дух се изказа и министъра на финансите на Люксембург Люк Фриден. Отчитайки, че на 1 февруари в Швейцария встъпи в сила закона за предоставяне на банковата информация за сметка на чуждестранните данъкоплатци, то всичко изглежда така, че желаещите европейци да икономисат от данъци са на изчезване и скоро няма да има такива. Собствениците на пари в офшорни сметки са в паника: в частни беседи на европейските бизнесмени се чуват страховити истории за партньорите, които буквално молят за малко време « да пристроят парите си на свои сметки».

                Впрочем, голямата битка е започнала още преди. Славно преминава в контранастъпление австрийският министър на финансите Мария Фектер на среща с министрите от страните на ЕС в Дъблин, където опроверга своя британски колега Джордж Озбърн. «Британия има множество центрове за изпиране на пари и данъчни убежища в своя непосредствена юрисдикция — Нормандските острови, Гибралтар, Каймановите острови, Британските Вирджински острови», — заяви тя. Само на Каймановите острови, където живеят 50 хиляди човека ,са зарегистрирани 70% от всички хедж — фондове в света.

                        Върха на айсберга

                Ако погледнете на картата на юрисдикцията, която предимно се отнася до финансовите офшорки, не е трудно да се види, че много от тях са свързани с Британия исторически. Това са и бившата колония Кипър, Хонконг и Вануату и някогашните владения — Бермуди, Ангилия, Гибралтар, Мен, Джърси, Хернси.

                Ръстът на броя и мащаба на британските офшорни юрисдикции е неразривно свързан с възстановяването на Лондон като международен финансов център през втората половина на ХХ век. Започвайки с размяната на офшорен евро -доларов пазар в Лондон в средата на 1950-а, Британия активно подкрепя развитието на офшорни финансови центрове във владения, намиращи се под неин контрол. Те съхраняват връзката с метрополията и привличат отделни ключови американски, канадски и европейски банки, международни корпорации, богати частни лица, които привличат с не голямото количество регулативни и бюрократични процедури, а също и с високата степен на секретност.

                В центъра е британското Сити в Лондон, което през последните десетилетия си остава водещ финансов център в света,като  единствен негов реален конкурент е Най-Йорк. Лондонското Сити е известно още като «Квадратен сапун по своите размери и е уникална държава в самата държава. Сити има свой статус, отличаващо се от статуса на другите муниципални единици — тук право на глас на избори в местните органи на властта имат не само жителите, но и зарегистрираните компании, включващи и чужди такива (например, руската ВТБ, американската Goldman Sachs или китайската Bank of China). При това количеството на компаниите (32 хиляди) е около  пет пъти в повече отколкото жителите (които са 6 хиляди).

                Късчета от империята

                По време на Британската империя Сити влезе в ролята на локомотив на икономическа експанзия на империята, а сега се превърна в център за значителна част от съвременната световна офшорна система. «Към 1980-а година лондонското Сити стана център на огромна скрита финансова мрежа, обхващаща целия свят, всяка част от която е отделен офшорен център — прихващайки преминаващите през нея капитали и бизнес от близките юрисдикции, като ги предава в Ситито. Тази система напомня  паяк ловящ насекоми. Например, крупното международно сливане в което участва голяма американска компания,  направляваща значителна част от транзакциите през карибски офшорки. А работещите в тях британски компании извършват значителна част от непосредствената работа и като следствие,се "уреждат" в Ситито» — допълва Николас Шексон.

                Британското владение Джърси, Хернси и Мен — острови, формално не част от Британия и ЕС и естествено със   собствени закони — представлява вътрешен пръстен от офшорки, обслужващи Ситито. Те се фокусират върху клиенти от Британия и други страни от Европа и са много тясно свързани в своята дейност с Лондон. Само от единия остров Джърси ежегодно в Ситито постъпват 750–950 млн долара в банкови депозити, които се използват за по-нататъшни инвестиции. На сайта Jersey Finance, асоциацията на банките и финансовите компании на островите с офшорки, са пряко наредени така, че «Джърси е продължение на лондонското Сити».

                Следващо ниво на офшорките включва британските задморски територии, такива като Бермудите, Каймановите или Вирджинските острови. От една страна, тяхната администрация се назначава от Лондон и значителна част от бизнеса им е свързана с лондонското Сити. Като се има предвид голямото географско разстояние между тях и Лондон ,те имат съществена фактическа автономия, полза, от която ще спечелят  британските компании, предимно от финансовият сектор.

                Външно ниво — бивши британски владения, такива като Мавриций, Хонконг или Бахамските острови. Преди всичко те се явяват независими държави или част от Китай (в случая Хонконг от 1997 година), деловите връзки с бившите метрополии са устроени по такъв начин, че те извършват в своите региони и лондонското Сити сделки за десетки милиарда долара за година. Например, чрез Бахамите се извършват много офшорни сделки, свързани с американски клиенти, а чрез Хонконг — с китайски.

                Основният подбудител на борбата с офшорките стана главния спонсор на евроинтеграцията — Германия. Немците преди всичко не са съгласни да плащат за поддръжка на икономиките на друг европейски държави и за спасение на европейските офшорки, като Кипър, където парите се укриват от плащане на данъци,в това число  и към  немската хазна.

                За Германия   данъчните оазиси дълги години представляваха проблем заради  заобикалянето на гражданите от плащане на данък върху доходите, дори не в далечни островни юрисдикции, а в съседни европейски държави. Традиционният способ за укриване на данъци от немците ставаше с помощта на чуждестранни офшорки в открити банкови инвестиционни сметки в близки немско говорящи страни (Швейцария, Лихтенщайн и Люксембург). Печалбата на притежаващите немци инвестиционни сметки в швейцарски или лихтенщайнски банки не подлежеше на облагане с данък в алпийските страни, но бе задължително да бъде декларирана в Германия. Банките в Швейцария и Лихтенщайн не си обменяха информация с немските данъчни органи, позволявайки на богатите немци изобщо да не плащат данък  печалба от инвестиционните операции. Именно за това немската митница се сдоби със скъпи машини, за да извършва проверка когато се пресича германско — швейцарската граница. В багажа на повечето пътници, когато се завръщат в къщи след поредното посещение до своята чуждестранна банка, често могат да се намерят интересни финансови отчетности (немците са стриктни, когато става на въпрос за банкови операции по техните сметки), както и крупни суми в наличност, превишаваща разрешения лимит за износ от страната (печалбата от нелегалните сметки все пак трябва по някакъв начин да бъде изнесена от Германия).

                Първите сериозни и щателни проверки на немските данъчни служби започнаха през 2008 година. Данъчната служба в региона Северен Рейн — Вестфалия плати на анонимни хакери 4,2 млн евро за база данни, намираща се в лихтенщайнската банка LGT. В базата данни се съхранявали сведения за хиляди немски граждани, имащи не декларирани инвестиционни сметки в алпийското офшорно княжество. В хода на разследването по движението на парите по тези влогове немската данъчна служба поиска повече от 200 млн евро данъци.

                Например, в своята вила край Хамбург беше арестуван управителя на държавният гигант Deutsche Post Клаус Цумвинкел, скрил от бюджета около 1 млн евро. Арестът на мениджъра беше показан по всички новинарски телеканали и веднага след това още няколко хиляди немци, уплашени от перспективата да попаднат в затвора, сами внесоха в данъчната служба нужният данък и добавиха допълнително 620 млн евро в хазната.

                Активността на немските данъчни служители не остана незабелязана от швейцарските власти. През пролетта на 2012 година правоохранителните органи на Швейцария издадоха заповед за арест на трима данъчни служители от немската данъчна служба, взели участие в покупката на базата данни. Банковият съюз на Швейцария обвини Германия в недопустима намеса във вътрешните дела на страната, а принца на Лихтенщайн Алоиз нарече Германия «Четвъртия райх», която се опитва да постави гордото княжество под свой контрол.

                Но, данъчните органи в Германия не се уплашиха от конфронтацията и през април следващата година властите на регион Рейнланд-Пфалц закупиха база данни с информация на 40 хил. сметки на клиенти от банка Credit Suisse. За информацията те  заплатили 4,4 млн евро, а обема на данъците, които получиха с тази помощ се оценява на 500 млн евро. На следващата седмица в Германия започнали масови обиски и арести във връзка с получената информация, като в операцията са участвали повече от 400 служители на данъчна полиция.