Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2013 10:56 - Още за Северна Корея-част III
Автор: achoachev Категория: Политика   
Прочетен: 1263 Коментари: 0 Гласове:
2




          Какви са ограниченията за влизане в партията?-Има квота. Сега (от края на 1990 г.) за това  започна активно да се плаща. И плащат много. Това е подкуп ,какъвто не е имало преди. Има квоти, т.е. на конкретните организации (на окръжно ниво) се дава на квота  колко хора биха могли да приемат.

         От "лошите" слоеве може ли да се присъединят към партията?-Да. И това е много интересно нещо. Имаше задължително предписание: да се приемат в Партията малък брой хора с лош сонбун,като също  има квоти. Обезправените се приемат , но  не получават нищо друго.Ето ,ти си  в Партията -  добре , поздравления - и  толкова.Това дава леки  шансове за подобрение, но по-скоро вече за децата. В армията  тези квоти за влизане в Партията винаги са били значително по-високи, и това е една от причините, поради които хората биха искали да служат в армията. Сега тези хора са много по-малко. Темата, която постоянно възниква в разговорите,дали да привличат децата да служат в армията, се изтърка значително.

         А  за системата на Държавна сигурност как се подбират хората?-Не знам. Но, говорейки със севернокорейците, намерих забавна особеност. Когато видя човек, обикновено (но не винаги) от мъжки пол,склонен към размисъл, с добро образование и перспективи, и най-важното - умен и с инстинкт, то след определено количество алкохол аз с вероятност от 60 - 70%  научавам за него точно това. Това е просто някакъв мистицизъм. Не, аз съм добре с държавната сигурност, но трябва да има нормални хора в чужбина.Това показва високо качество на режима, ако те предвиждат това.Да го кажем по друг начин- само такива и бягат. Но именно от  там, това просто ме изумява.

         Ами ако някой със неясен сонбун мечтае да стане сътрудник на държавните органи за сигурност, какви са шансовете му?-Вашият първи коментар оказва значително влияние върху отговора, тъй като въпросът е именно в сонбуна. За втората част на въпроса, аз не съм готов да отговоря. Не зная.

         А какъв бе статутът  на японските имигранти?-Хитър. Те са част от групата с лош  сонбун. Но в същото време им даваха много привилегии, свързани с факта, че някои от привилегиите те реално си купуваха, а някои са имали първоначално. Например, като имигрант, винаги можете да получите правото на пребиваване в Пхенян, ако твой роднина   в Япония прави особено щедър подарък на Вожда или нещо такова.Някои неща се  купуваха съвсем официално, не корупционно,а някои  -чрез корупция.А най -зле бяха тези имигранти (те не  бяха толкова малко, между другото), които  нямаха  роднини или приятели,готови да им изпращат пари в КНДР. За такива хора  дискриминацията бе огромна.Аз не виждам никаква алтернатива на режима, не виждам умна стратегия ("умен" от гледна точка на интересите на елитната група.) Основната пречка, която прави корумпирано- номенклатурната реформата невъзможна - е съществуването на Южна Корея -еднонационална и просперираща съседна страна. Ако започнат да правят  маневри, най-вероятно, ще споделят съдбата на ГДР, което е много лошо за тях.Аз винаги казвам: "Дайте шанс на севернокорейския  елит ." Пиша  статии, наскоро излезе моя книга в Корея.Моята книга не се нарича "Да спасим Ким Чен Ир и всички надзиратели от  лагерите", но има много ясно звучене на тази идея. Тя не е главната, но я има. Знаете ли, на тези хора трябва да се даде шанс, но те не могат да излязат от тази ситуация. Тъй като в случая на реформи е твърде висока вероятността, че системата ще се срине под версия ГДР. И веднага ще започнат да се появяват най-различни истории на ужасите. Когато се занимавам със  Севера, аз умишлено избягвам страшните истории,каквито знам много. Това е наистина ужасен режим, особено при Ким Ир Сен - сега е  много по-мек.Освен това ще има  икономическа криза ,ще има социална криза, ще бъде шок за повечето хора.Някои елементи от настоящия елит може да бъде възможно да се адаптират. И макар че е много цинично, но - както казах - аз съм с две ръце "за". И все пак,в условията на криза ще бъде поставен въпроса на намиране на изкупителни жертви. И е очевидно, че тези хора, много от тях ще бъде изкупителна жертва. И те, с всички техни швейцарски сметки, ще бъдат премахнати,арестувани, както трябва да бъде в един национален бунт или заплаха от такъв, да се хвърлят от верандата на копията.Аз не виждам добро решение на ситуацията. Ще изброя накратко всички възможни сценарии, но всички  те са лоши - и при това лоши за всички, или почти за всички. Строго погледнато, изборът е такъв: ние се давим,бесим или тровим. За сега, просто не се виждат алтернативни сценарии. Но, от една страна, сегашната ситуация може да се държи  дълго време.Ким Чен Ун  официално заяви, че той е на 30 години, но реално - малко над 25. Значителна част от живота си е прекарал в чужбина: той все още няма връзки с държавата, няма поддръжка в апарата, няма опит и разбиране на ситуацията.Ким Чен Ир не  получи образование в чужбина. Завършил е Факултета по икономика, Катедрата по политическа икономика в Университета на Ким Ир Сен. Съобщенията, че в началото на шейсетте години той е бил в Източна Германия, не бяха потвърдени. Освен това, по ред причини той не можеше да учи в чужбина, защото тогава имаше трудности на кризата в съветско-корейските отношения. Посещение  в Съветския съюз бе напълно изключено - точно тогава те изтеглиха  от всичките си  студенти от Съветския съюз.Те отвличаха хора,провеждаха специални операции на територията на Съветския съюз и докараха  Кремъл до това, че Хрушчов  изгони от страната посланика на Северна Корея. Доколкото разбирам, изгонването на посланика  е единственият случай в историята на дипломатическите отношения между социалистическите страни. Експулсирането бе за специална дейност в това отношение.Но да се върнем към предишната тема. Такава е ситуацията. Тук те са избрали за наследник Ким Чен-ун, по-малкия син и го избраха, защото  той е  никой. 25-годишното момче е принудено да слуша старата гвардия. Тези хора, които сега  определят политиката. Ким Чен-ун  продължава същата линия, линията на старата гвардия.В дългосрочен план - 10 години, 20 години, 30 години аз не знам - системата със сигурност е обречена. Рано или късно ще има експлозия. Това е така, защото те не променят нищо,сривът ще бъде много остър, внезапен, напълно без предупреждение. Често ме питат, какво трябва да се гледа, когато се започне? Винаги съм казвал, без значение какво. Всички ние и вие също ще научим за това от вестниците. Какво би могло да предизвика криза? Всичко. Най-вероятните варианти са.Първо. Това е неудачно предприета реформа. Това означава, че в някакъв момент  новото ръководство от глупост или от благ нрав ще се опита да реформира страната и ще взриви  ситуацията. Вторият вариант - неуспешен опит за преврат от някои опоненти вътре в елита, тъй като те имат завидно единство , но то не  е вечно. Третият вариант - случаен побой на пазара. Полицията арестува популярен  продавач на соев сос,при това   няколко пъти я удря в лицето, тълпата се втурва да я отбраната. Вече има огнища на вълнения на пазарите, и доста често.

         Какво ще се случи след това? - Криза.Хаос. И първата опция: Южна Корея прибира  територията под неин контрол. Но поради различни причини,за които  нямам време да говоря надълго и нашироко, в Сеул не са много се заинтересовани от това. Има голяма вероятност, че дори в случай на нестабилност в Северна Корея, южняците да не посмеят да отидат на вмешателство. Въпреки, че при това от Сеул ще изригне от много  реторика за "вечното единство на великия корейски народ." Вариант две - Северна Корея се поглъща от  китайците. "Погълнали" не в смисъла на анексия, разбира се, но в смисъл на създаване на марионетен режим там, който ще бъде контролирани от Пекин. Китайците не искат да влизат там, но ако те имат криза в съседство,тя ще представлява пряка заплаха за сигурността на Китай. Китайците не правят голяма тайна от факта, че  са готови за такъв случай, но  не го искат силно.Аз лично вярвам, че немската версия на асимилация е по-малкото зло, но трябва да помним, че за по-голямата част от севернокорейците това ще е много тежък удар. Първо, те  там ще се наситят на чистия ориз, след това щастливо ще си купят употребяван автомобил и след известно време те ще открият, че в тази нова система те са третокласни граждани. И шансовете да се приспособят са много малки. Много малки!

         Те имат ли сега някакво самосъзнание, и какво е то?-"Съветският човек има собствена гордост." "Ние сме корави, имаме ядрена бомба, ние сме горди да се изправим срещу целия свят "- така  смятат  мнозина. Трудно е да се каже до каква степен хората вярват в това, но мнозинството вярва.

         Има ли от страна на Южна Корея някаква пропаганда?-На практика няма. Аз вече казах, че те се придържат към това становище: "само и само да се държат". По едно време беше решено да се прекрати взаимната пропаганда. Въпреки това, истинското решение не  съвсем се поддържа и от двете страни, понякога е вяло се  нарушава. По-специално, в Южна Корея има радиоканал, който съзнателно подбира програмата и предаванията по такъв начин, че  става ясно -каналът е адресиран до корейските слушателите на север. Въпреки, че тежестта на критиките към севернокорейския режим на този канал драстично да са намалени. Работят няколко малки радиостанции, създадени от имигрантските групи, но правителството в Сеул тези групи по-скоро търпи отколкото да поощрява и всъщност да излъчват от територията на РК те не им разрешават (в радиостанциите  само се  подготовят материалите).Някои групи имигранти периодично пускат на територията на севера балони с листовки. Те не разполагат с много възможности: добре, падна отгоре  листовка, хората ги четат - и какво от това? Организаторите на това дело, на които аз казвам, че  се опитват напразно, отговарят: "Не е важно съдържанието,важно е  качеството на хартията." Да, качеството на хартията е наистина мощно.Впечатлява.

         Какво очакват, с каква цел го правят? Как те виждат най-доброто действие на тази листовка?-Това са в основата си опозиционни интелектуалци и севернокорейски интелектуалци емигранти. Според тях? Ами, попитайте нашите радикали,дисидентите, например, Владимир Буковски,как той  през 1970 г.е виждал бъдещето на Съветския съюз. Това е просто опозиционно радикална интелигенция от твърд тип.

         Какви са станциите, които излъчват в Северна Корея?-В Южна Корея съществуват, има няколко станции, които  излъчват през трети държави. Те са с персонал от дезертьори.

         Това е опцията радио "Свобода"?-Да, там е американската версия на радио "Свобода". Има няколко полунезависими станции с много малък бюджет, но някак си работят.

         В кои страни работят те?-Физически, предавателите са, да кажем, в трети страни, редакдактират се  най-вече в Сеул.

         Колко популярни са тези радиостанции?- Кой знае? Някой ги слуша ,но колко са слушателите  не знам.

         А как си превключват радиоприемниците,нали са пломбирани?-Доколкото знам, хората и в миналото са си пренастройвали  приемниците,независимо от опасностите. Когато са се извършвали редовните проверки на домовете - а такива са се яравели често  -са   търсели, но обикновено не са ги намирали. Освен това, сега има доста приемници  внесени през Китай. Тези станции имат публика, но не мога да предположа     точно каква е тя.

         Това играе ли някаква роля?Какво   казват хората за тези програми?- Не съм сигурен. Може би имат някаква роля.

         Каква е икономическата структура на производството? -Аз не я познавам и мисля ,че и другаря Ким Чен Ир не я е познавал,да не говорим за сина му.Необходимо е да се разкаже за разказване икономическата история на  региона.Работата е там,че Северна Корея е била първоначално  база за тежката промишленост на империята на Япония. Причината поради която   в момента на разделянето на страната Северът е бил значително по-добре от Юга е много проста. Южна Корея се е развивала предимно като селскостопански регион - производител на ориз за империята. Северна Корея се развива като индустриална база. Причината - наличието на някои запаси от полезни изкопаеми,не от на най-богатите, но прилични по стандартите на Източна Азия. Нека по световните стандарти да е малко, но за достатъчно  бедните стандарти на Япония и региона са добри. С една дума, в бедния на ресурси регион - това е  най-богатия подрегион. И, разбира се, въглища и то много добри. Японската флота,преди да премине на  мазут,е използвала въглища, които се добиват от Пхенян. Мед, олово,полиметални находища като цяло, молибден, най-големите  в  региона  залежи на желязна руда и т.н.Съответно, японците през 1930 г., създават в северната част на полуострова най-съвремения за достиженията от онова   време на химичен и металургичен завод, каскада от електроцентрали.Нивото там е било такова, че когато съветските войски идват в този район,агрегатите са били изнесени в "Електросила",разглобени,изучени и  копирани. Вярно е,че голяма част от промишлеността е била унищожена от американските бомбардировки в Корейската война, но  инфраструктурата,модерна за това време оцелява и са се спасили хората. Така че с помощта на съветски и китайски заеми всичко е много бързо възстановено до края на 1950-те години.Характерен е много силен уклон към тежката промишленост.Това е традиция за съветското производство,но в Корея е по-ясно изразена. Така че първоначално това е икономика на въглищата и стоманата, по образец на викторианска Англия от последните години на кралица Виктория. И тази икономика е оцеляла до 1980.Интересна е  ситуацията в железопътния транспорт. Сега руските инженери разглеждат случая и  се хващат  за главата, защото максималната скорост на повечето линии е 15-20 километра в час. Такова е състоянието на релсите. Един  мой приятел в Китай продава за големи пари обиколки в Северна Корея за любителите на ЖП историята. Защото това е мястото, където можете да видите реални парни локомотиви, които са все още работещи, отделят черен дим , теглят композиции и т.н. Там стрелките са ръчни, почти всичко е такова  каквото е било при първоначалното пускане на  ЖП линията.Неотдавна бях изготвил справка за състоянието на железниците, но за съжаление я изгубих. Дори е по-лошо, отколкото си мислех. Знаех, че е лошо, но не очаквах това. Така например, на практика няма два коловоза. Това същата ЖП линия , която през 1930 г. беше гордостта на Азия. И сега тя се е превърнала в смес от музей с цирк.

          И това е основното средство за  придвижване на хората?-Има  дизелови и електрически локомотиви.

         A велосипеди и други видове транспорт?-В Пхенян има много тролейбуси.До 1990-те години беше достатъчно не лошо с електричеството, защото всички електропроизводствени мощности от японско  време се намираха на Север - около 90% от капацитета. Сериозен удар за Юга беше, когато Северът  през 1947 г. отряза електроенергията  за Юга. По принцип те са на водноелектрическа енергия. Каскадите са построени през 1930 г., най-вече японски.Автобуси в Северна Корея също имат (включително "Икаруси", между другото), но дори и в най-добрите времена са използвани много ограничено, тъй като работят на скъпи вносни горива. Основният транспорт за селските райони все още е  железопътната линия.Нормален транспорт в малките градове на Северна Корея няма - ходят пеша. И, разбира се, на велосипеди.В Пхенян до началото на 90-те колоезденето бе забранено. От 1990 г. използването на велосипеди в Пхенян се разрешип, но не и за жените,на които да карат колело теоретично е забранено.Периодично се провеждат кампании срещу жените велосипедистки.С панталоните също периодично се борят, но "цялата пара отива в свирката".Властта подава команда и полицията периодично започва да сваля  младите дами от колелетата.Минава  седмица или две - забравя се  и всичко тръгва по старому.

         Колко души живеят в  Пхенян?-Около 3 милиона, но това е в административния Пхенян,но реално са повече, защото се има голям селски район около града.В истинския  Пхенян, в града, живеят около половин милион души.

         И няма метро?-Има ,но е малко- 2 линии.

         Какво става с образованието?-Развива се по съветска схема. Ким Ир Сен подчерта многократно, че "ние не се нуждаем от бъбривци-хуманитари,а сериозни хора. Необходимо е най-малко 90% от младите хора да изучават инженерни и точни науки." Сравнително добро е  образователното ниво защото това са   корейци. Подобно на останалата част на Източна Азия, особено Южна Корея,това е  един народ абсолютно пристрастен  към образованието.

         Искаш да кажеш, "на хората не им давай хляб,  те все пак ще четат книги?"-Идеологизацията нанася  някои щети,определена вреда идва и от някои особености на манталитета,за които току-що казах, но няма нужда да се преувеличава размера на вредата. Парадоксът се състои в това, че средния  севернокорейски инженер е интелигентен, образован човек, защото това е фундаментално,базово , научно образование. Той има много слаби  хуманитарни представи и не разбира от съвременни технологии,ако  не работи във военната област и като цяло има слаби (недостатъчни) приложни знания. Но общата физика, математиката, както и съответната теория той знае добре.

         Т.е.това е нивото на Съветския инженер от 1970 г.?-Може би  по-високо, тъй като мотивацията е висока и има строг подбор.

         Велосипедите  собствено производство ли са?-Има собствено производство , има японски,китайски. Най-луксозни  са  японските. Имам чудесна снимка как корейските кораби напускат Япония претоварени с  коли,а от веригата на котвата висят използвани велосипеди -моряците ги  купуват в Япония и след това ги продават в Северна Корея. Това бе заснето в онези времена, когато  кораби на Северна Корея плаваха до  Япония. През последните години, те не отиват там, защото японците обявиха:докато не ни върнете нашите откраднати от вас, корабите ви в Япония няма да идват.

         Колко присъства в идеологическото възпитание  легендарната  древност?-Това е Азия, това  не може да не присъства?

         А  проучване, популяризиране на постиженията?-Разбира се. "Великият Вожд заповядва да се направят Велики археологически открития." Тези големи археологически открития веднага след получаването на заповедта  се правят. С това всичко е на ред. "Археологическият  бум" започна през 1970 г., когато те казаха: ". Би било хубаво да се намери гроба на Великия Крал Tонмьон" .Той веднага бе намере, а сега всички го  гледат - ​​тук, казват те,е гробницата на цар Tонмьон. В края на 1980 г., великия вожд каза: "И все пак би било добре да се намери гробницата на самия Тангун - основателя на Корейската държава." А това е уж преди пет хиляди години ,а Тангун е бил син на мечка  и човек.Сега намериха гроба на Филотей ,който казал, че Москва е Третият Рим.В славянската версия историята с Тангун  може да се сравни с гробницата на Перун или Даждбог. Няма проблем - също толкова бързо я намериха и година по-късно с гробницата на Тангун всичко  бе нормално.Работата е там , че една от особеностите на  режима се проявява още през 60-те години. Властите Пхенян тогава силно се скараха със Съветския съюз. Е, съветско-корейските отношения винаги са били  много лицемерни:усмивки,ръкостискания, но всъщност  много принудени.  И когато Москва и Пхенян силно се скарват,тогава те първи  използват класическия модел, че те са истинските  комунисти,че те знаят най-правилната теория. Китайците са в грешка, руснаците също , а ние знаем как да бъде. Но от 1970 г. насам все по-голяма   роля в идеологията им играе  обичайният етнически национализъм, който периодично се превръща в расистка пропаганда. Например, сред обвиненията срещу Южна Корея има такива, че там съществуват позволени смесени бракове, които водят до замърсяване на кръвта и чистота на корейския народ.В съответствие с това е налице официална гледна точка, че корейският език все още няма родствени  езици, че корейската нация се е формирала на територията на Северна Корея и Манджурия.Печатат се исторически карти,в  които като исторически територията на Корея се показва цяла Манджурия (което е отчасти вярно),част от Монголия и  доста голяма част от Сибир - някъде до Магаданска област. Според официалните изявления,корейците винаги са живеели на тази земя, че в Корея през третото хилядолетие преди Христа е имало т.нар Тедоганска култура, която е една от петте основни цивилизации на човечеството. Т.е.  Древен Египет, Месопотамия, Китай и Северна Корея  заедно са създали човешката цивилизация. Има активно насърчаване на етнически национализъм с расистки елементи. Пропагандата разказва как всички корейци са били бити, как са се  създавали ужасни империи и т.н. Това го има, между другото, и в Южна Корея, само ,че южните националисти са малко по-тихи и в обществото позицията им е с по-малко влияние. А в Северна Корея - това е официалната линия.Да й се  противопоставят е опасно, или дори не просто опасно - това е един болезнен начин да се самоубиеш.

         А към  Русия какво е отношението?-По принцип, всичко е наред.Работата е там, че в сегашната ситуация, ръководството на Северна Корея трябва да представи някакъв съюзник, че, да речем, някъде тях ги обичат. И Русия е много добра за тази картина. Ясно е, че съюзник  Америка не може да им бъде. Япония също - тя е олицетворение на  злоба и коварство,по-лоши от японците няма. Китай също не е подходящ, защото в последно време севернокорейското ръководство е силно загрижено за китайскиото икономическо проникване в страната. Те се страхуват, че един ден  китайците все  пак ще се осмелят да  направят в Пхенян един вид  Кабул-79.Да се изключи това   не трябва, въпреки че аз не съм много сигурен. Защото китайците с една ръка създават този план ,а от друга страна не искат. Само ако много много ,много силно се наложи, ще го направят. Ръководството на Северна Корея знае това,страхува се, има ясна директива, че китайците трябва да стоят настрана. Постоянно, до точката, че в пресата има нотки за китайски шпионаж.А с руснаците е много добре: Русия няма нито нужда, нито капацитет, нито желание да се намесва във вътрешните работи на Северна Корея. Съответно, пропагандата е такава: "Русия - това е добро, Русия - това е нашият традиционен приятел. Е, през 1990 г. имаше неприятности - ревизионистите и контрареволюционните сили дойдоха на власт, но сега полека -лека здравите сили в руското общество отново се усилват. И има постепенно коригиране на ужасните грешки, които бяха извършени там. Руският народ стене под игото на капитализма, но, като цяло, малко по малко осъзнава, че правилният начин е. героична борба срещу американския империализъм, защитата на националното самосъзнание ". Ето  така.

          Има ли някакъв руския бизнес ?-Никакъв. За да стане ясно: сега търговията с Китай е три милиарда долара, търговията с Русия миналата година е в размер на $ 200 млн. долара. И в търговията с Китай не се отчита  голяма част от контрабандата, която в търговията с Русия отсъства.

         С Русия  вероятно търгуват с дървен материал?-Има бизнес с дървен материал, който работи. Има някои малки разменки - нищо сериозно. Потенциалът е налице за три големи проекта: газопровод, железопътна линия  и електропровод. Но за да бъда честен, в сравнение с това, което правят и сега там китайците - това са трохи.

         A ръководството обсъжда ли някакви сценарии, да кажем например за  социологически проучвания на населението  или те вече знаят всичко?-Добър въпрос. Не знам. Мисля, че общата картина те си представят, но  не мисля, че знаят всичко в детайли.

         Ще формулирам този въпрос малко по-различно. Как  те виждат за себе си некатастрофичен сценарий, например, в перспективата на 30-40 години?-Изглежда имат надежда. Тази, която умира последна. Всички сме чували историята за двете жаби, които падат трагично в гърне с мляко. Едната се мъчи да изплува, другата се удавила.Жабата,която се мъчила да изплува, разбила маслото.Ето ви и отговора. Надяват  се на чудо.Доколкото разбирам, те се надяват, че с течение на времето, ситуацията ще е по-благоприятна и те ще бъдат в състояние да получат по-голяма чуждестранната помощ ,без да правят отстъпки по ключови въпроси. Те се надяват, че ще бъдат в състояние да използват тази помощ, за да се даде нов тласък на икономиката. Трудно ми е да си представя, че  в ЦК на ТПК работят хора, които четат през нощта Лудвиг фон Мизес (такива може и да има  - но аз мисля, че тези хора не са много влиятелни в ЦК на Трудовата  партия на Корея). Повечето от тях са може би с надеждата, че това по принцип е възможно, но за сега най-важното -е просто да издържат.

         Може да се каже, че бъдещето е в миналото?-Да. Бъдещето е в миналото. Техният идеал е там.Да се  върнат  в 1984 г., когато по всички купони се получаваше пълния размер от зърно, ориз и понякга от  дори месото  четири до пет пъти в годината, когато риба се даваше няколко пъти в месеца,когато на  децата до 10 години в училищата даваха по  половин чаша мляко на ден.

         Мога ли да ви задам въпрос в по- общ план? Какъв интерес от когнитивна гледна точка представлява опитът на Северна Корея за външния свят? Това е  неповторимо място, някои особености виждат ли се ? Или е като усещането да се върнеш след края на Първата световна война с увреждане на черепа и се получават много познания за функциите на мозъка,какво къде   се намира там?И така, какво ново можем да научим?-Имаме уникална ситуация - спонтанно възраждане на пазарната икономика на територия, която е била в най-голяма степен от нея защитена. Това означава, че можем да наблюдаваме как спонтанно става маркетизацията на общество,в  което отдавна са премахнати всички признаци на  пазарната икономика. Всъщност, от 1980-те години, че това е страната на държавното разпределение на икономиката и в най-пряка форма. Това е 1957-1985 - 30 години, това са цели две поколения. И сега в тази сфера се появяват прегорели лишеи, цветя и даже  хлебарки .

         Музей под открито небе?-Това не е музей. Това е музей за 1980-та година. Ако търсим аналози, бих казал, че това е Африка, която изведнъж се превръща в студен ,леден континент.

            Как при такива норми на  разпределение живее едно средностстистическо  семейство?-То живее в града,храни се.То  има купои с около 80% покритие,майката е заета с някаква дейност, което, може би, не е бизнес или търговия,а занаят. Например, тя шие костюми за продажба. Таткото, може би, прави обувки или работи в градината и отглежда  свиня за продажба. Може би те  пекат сладкиши със зеленчуци или нещо друго правят.Сумарно  всичко това е достатъчно, за да се изхранят .Те са облечени достатъчно прилично, защото през последните години притокът на китайски внос и техните собствени копия на китайските продукти  доведоха до това,че корейските градове и селища започнаха да изглеждат по- колоритно. Преди те носеха стари военни униформи, ватирани якета и гащеризони, с които почти всички корейци се обличаха до  средата на 1990-те години. Сега  не е така.Ако това е градско семейството, то може вече да има и телевизор. Някои семейства имат компютър, сглобен не ясно от какво - но това е най-горният слой на обществото, около 10% от населението.Много вероятно е да имат DVD-плейър у дома - и в малък брой семейства, принадлежащи към тези 10%. И дъното- то просто ще има варена царевица и по празниците - варен ориз с малко парче месо.

         А  нелегални  ресторанти?-Те не са нелеглни, те са абсолютно открити, на тях с големи бъкви е  написано, че това е ресторант - "Цъфтяща магнолия",  Пхенянски народен комитет  на заведения за обществено хранене. Въпреки че мрежата за обществено хранене с ресторант  няма нищо общо. Около 1997 кетърингът се срина и на негово  място през 1998-99, започва да се образува ново частно хранене, но това е прикрито под държавно. Хората, които се отварят ресторанти, заплащат обезщетение, "рекет" на съответната служба на Националния комитет. Това се счита за обществен ресторант, който всъщност им е даден под аренда. Каква е разликата между корумпирани и официално одобрени договори не винаги разбирам. И те самите не винаги вникват в тези разлики. Казано е, да речем,да внасят по хиляда долара в комитета за народно управление на заведенията за храненеи те го  правят. А колко от тях отива в бюджета като данък върху  ресторанта,колко - за аренда, колко - в джоба на служителя, не е известно. В резултат на това в Корея, в големите градове сега процъфтяват малки заведения: японско суши, корейски ресторанти, разнообразна и вкусна храна.

         Какво е процентното съдуържание на потенциалните клиенти от общия брой население?-Малко.В Пхенян -това е  бюрокрацията, хората, които работят във външнотърговските  организации -има някакво количество такива. В селските райони такива хора са малко - това е населението на крайградските зони, в пограничните райони са повече, доколкото  населението там се занимава с котрабанда. Аз не знам колко. Мисля значителна част от населението в Пхенян може да си позволи да се нахрани за 3-5 долара. По периферията такива хора, разбира се,са малцинство,а в дълбоката провинция изобщо няма ресторанти.

         Уточняващи въпроси. Има ли монопол върху външната търговия?-Една от най-интересните характеристики на Северна Корея е ,че  там от 1970-те години няма монопол върху външната търговия. В тази връзка се насърчава идеята за "самостоятелност". Тази идея се реализирва не само в страната, но и от мащаба на административно-териториалните единици, и между отделните предприятия. Това е, ако имате фирма, трябва по някакъв начин да направите  това, което трябва за да просперирате.Спомням си преди много време (още от  средата на 1970 - 1980 години) прекрасна история. Историята за това как тържествено съобщиха, че пхенянски елеватор, където добри хора обикновено съхраняват зърно, изработил със собствени сили  локомотив. За да произведеш   локомотив  са нужни някакви цилиндри от Китай.Значи,най-напред спечели  валута,внеси цилиндрите от Китай, направи локомотив,превозвай   зърно върху него - и всичко ще бъде идеално. Поради това там съществува огромен брой фирми с хубави и неясни имена. Например: "Велико Благоденствие", "Лъскави планини", "Сияещи  Цветя". Зад всяко такова прекрасно  име реално съществува   доста специфична институция с такова неромантично  име като" Служба за държавна сигурност на провинция Северен Хамгьон" или "Металургичен комбинат", или дори конкретен армейски корпус. Дори големите войскови единици имат свои собствени фирми.

         Т.е. не  само  заводи?-Заводи, подразделения, по-големи административни и териториални единици  - всички имат фирми. Имаше ги винаги, но преди 10 години те  просто започнаха да се роят. Много е трудно да се ориентираш в тази сложна система. Как работят тези фирми? Те наемат агенти -това  е най-корумпираната среда сред тези, с които можете да се срещнете. Те наемат хора на място. Ако фирмата принадлежи на силовиците, агентът получава чин да кажем подполковник , но това е такъв подполковник  като вие и аз . В действителност, той се занимава с изкупуване на всичко ,което може да отиде отвъд границата ,основно в  Китай.При това той се опитва да направи всичко не за да спечели неговия роден шести корпус. Той се опитва да напълни собствените си джобове. Но  властите следят  да си знае мярката. Китай - това е основната цел на всички външни икономически отношения. Така стоката отива в Китай, а от там пристигат разни неща.

         Ако те правят  метал, значи  мога да купувам и продавам метала в Китай?-Заводът, който прави метал, ако реши  да го продава, го прави чрез външно - търговското си дружество.

         Има един въпрос за натрупване на капиталите. Хората държат парите си в брой?-В брой във валута. Като правило  юани и долари. Еврото и йените до известна степен също присъстват, но основната валута е юана.

         Ето - той получава приходите в чуждестранна валута. Според логиката на всяка централизирана държава, той не трябва ли да я предаде на държавата?-Като цяло, това никога не е било там. Валутният  режим  винаги е бил много слаб. А сега на никой не му пука за това, което е написано на парите. Цялата система, която сега описах е почти незаконна или полузаконна.

         Някакво  двоевластие?-Е, не дотам. Правителството  известно време наистина не обръщаше внимание на икономическата бъркотия, но през последните години те се опитват да овладеят нещата. То  търпя  10-15 години и не  натискаше особено  частния пазар. Понякога се опитваше, но без особен успех.

         И богатите хора не влизат в политиката по някакъв начин? Просто  натрупват пари и това е всичко?- Не, в политиката - няма начин. Тези хора все още са доволни от факта, че всеки ден  могат да ядат суши, имат генератор, който им дава възможност да гледат у дома  плазмен екран когато няма електричество. И това  ги радва.

         Това е сивата икономика на СССР в периода на  1970 г.?-Може би дори по-рано - да речем, 1960-те години, само по-широко разпространена. Манталитетът е същият, но мащабът е несравнимо  по-голям. По-точно, относителното тегло е по-голямо.

         Какво става  с банкирането?-Силно е развито. Първо, заеми и доста голям брой операции. Има дори термини, които по-точно описват един частен инвеститор, когато той идва и казва, че  има някакъв проект. Например, да купи два микробуса и отвори частна транспортна фирма. Това е  даване на подкуп на приятел полковник от корпуса  и да го регистрира като транспортна фирма. "Добра идея" - казва  често кредиторът или  ,което е по-често-кредиторката.Банкерите на черно обикновено са жени. Той описва  тази схема и  получава  парите в аванс.

         Т.е.  в  брой?-Разбира се, пари в брой. Как е гарантирано връщането и кой ги покрива е интересен въпрос. Знам, че в някои случаи това прави   властта. Но бандити, повтарям, в тази схема няма. Има свободен обмен на валута, с изключение на инвестициите, т.е.  лихварство и  свободна валутна търговия- всичко това го има.

         Как е организирано съхранението на парите? Може ли да се дадет на някого за съхранение  и  лихва?Да. За лихварството  казах, че го има.

         Какво в тази система е "пикантно", изненадващо-Това, че няма никакъв  спонтанно възникнал арбитраж,"мутри" и посредници. Може би ги има, но не са много забележими. Това е първата  особеност, предполагам. Огромната роля на жените  е също неочаквана.

         Северът  и Югът  в  този смисъл  са  различни?-На юг това го няма, до скоро  там бяха  много силни патриархалните традиции. По принцип много неочаквана е ролята на Китай.

          Как може в такава ситуация да се направи бомба?-Бомбата те започнаха да правят в друга ситуация.

         Вижте каква картинка  се оказва. Това е всъщност  индустриалната  база на Япония. Ние знаем, че  ракетите СС-20 се произвеждаха на оръжейните заводи във Воткинск. Знаем как се продължава традицията на опита, уменията и т. н. Вече е ясно, че не са я направили в пустинята ,не са слезли от  банановото дърво.-Не, те не са слезли от  бананите -това  е индустриално развита страна,попаднала  в конкретните обстоятелства. Преди няколко десетилетия това бе  просто най-развитата  държава  в  континентална  Азия.

         Очевидно е, че те са се разцепили на  тази база. Имаше изостанал  Юг, който поради своето изоставане  не можеше да претендира за нищо,а  Северът е смятал, че те биха могли да направят нещо, защото вече е имало поща, телеграф, телефон и т.н. В допълнение, тези страни, ако се съди по това, което чух от Вас и от други източници са със силен образователен потенциал. Ние знаем, че всички те  много бързо  се учат,т.е. за тях в това няма проблем. А след това попадат в своеобразен  саморезерват и в този "пашкул" си пребивават. Това е като един институт, който някога е бил най-добрия. Проектът за създаване на ядрената бомба  отдавна ли се започна?-Много отдавна, те правят това от началото на 1960-те години, са ускориха работата в средата на 1970-те години. В края на 1980 г. стана ясно, че това е политически необходимо.Първоначално Ким Ир Сен беше убеден, че ядрените оръжия ще попречат на американската интервенция в областта на националната им сигурност. В края на 1970 г. ги форсира съобщението, че Южна Корея започва да работи за свои собствени ядрени оръжия, а в края на 1980-те  дойде кризата в Съветския съюз.

         Бихте ли казали, че севернокорейците имат собствена гордост?-Да. И то много.

         И  гордост    срещу  Южна Корея?- Да.

         Струва ми се, че тя е свързана не само с чисто идеологически причини?-Не, все пак с идеологически. Става въпрос за севернокорейската идеология: ние сме гордата, несломимата, правилната Корея.

         А чистотата на расата?-Този момент също присъства в идеологическия пакет, но някъде на 18-то място. Основното нещо е, "ние  не правим компромиси ,на нашата територия няма чужди войски".Не е необходимо,обаче, да се преувеличава влиянието на тази идеологическа конструкция-всичко това го има мозъка на севернокорейците , но някъде в периферията.Някакъв  предприемач, търговащ с Китай, или  момиче тайно гледащо южнокорейска мелодрама, те понякога си мислят така, но по-често им идва на ум точно обратното .В какво са добри информаторите, с които работя в Южна Корея?На тях не иом се оказва никакъв сериозен идеологически натиск. Нито един от тях не се опитват да използват като "най-добрата армия в борбата срещу хидрата на комунизма", а  другата страна също не ги използва. Това означава, че те са малко изхвърлени от обществото - някои се адаптирват,различни са  случаите - но  не им обясняват как да мислят. С тях е много интересно да се говори, защото те не са им обяснявали как да мислят за Северна Корея, така че те говорят  каквото  мислят.

         В  живота на Пхенян не присъства  елемент на шизофрения:на  улицата пазари, ресторанти,леки момичета, а се изгражда комунизъм, освен това   все още има и  гордост?-Именно в Пхенян момичета практически  няма,пазари има, но те са изнесени в отдалечните предградия, има ресторанти, но също така ясно се казва, че те принадлежат на Народния  Комитет.Е, в идеологията акцента не е върху комунизма,за когото ако се говори,то на речитатив,а върху националното величие и националната  чистота.

         Значи  тя се вписва в обичайната схема?-В провинцията е по-лошо.

         Какви са  причините за възникване на лошите отношения със Съветския съюз?-Много просто: сблъсъка на държавните интереси. В края на 1940 цялата страна бе създадена точно както Съветския проект. Наричайки ​​нещата с истинските им имена, груби имена -първоначално това бе съветски марионенен режим  много подобен на режимите в Източна Европа. От Източна Европа режим на Северна Корея бе различен най-вече от факта, че той бе истински популярен и имаше доста голяма подкрепа от долу. Но ръководството на режима в лицето на Ким Ир Сен и неговия антураж нямаха намерение да бъдат през целия си живот съветски марионетки. Те имаха свои собствени идеи за това какъв социализъм е необходим  на корейския народ и те бяха готови да се измъкнат изпод съветския контрол при първа възможност. И такава възможност  възникна по силата на  различни причини. На първо място, по най-различни причини симпатия предизвика линията на Мао. Но от средата на 1960-те години те са разочаровани от китайската версия и започват да създават собствена, напълно независима линия, която се основава на лавиране  между Китай и Съветския съюз. И, разбира се, с използване на двата гиганта за своите собствени цели - главно с цел получаване на максимална  икономическа помощ, което се опитваха  да стане без допълнителни политически условия.Съветският съюз даваше тази помощ, защото, първо ,бе необходимо да се запази там някакъв плацдарм, насочен срещу американците. На второ място - и най-важното - трябваше да се предотврати пълния преход на  Северна Корея към Китай, който след  1970 г. се разглеждаше  може би като по-опасен враг, отколкото  САЩ. И, трето, по идеологически причини: не биваше да се допуска  криза  в социалистическа страна.Всъщност,отношенията бяха  доста обтегнати, защото при всичко това имаше неистов раздразнение от култа към личността. Северна Корея се разглеждаше като ненадежден и съмнителен съюзник който манипулира, който създава проблеми, хвърля неочаквани трикове, изпълнени  Бог знае с какво. Тя се разглежда като съюзник, който взема много, но не дава абсолютно нищо в замяна.Освен това Северна Корея се възприемаше като компромис фактор,поради  безумния култ към личността с неговите символи: 22-метра позлатена статуя на Ким Ир Сен, задължително наличие на портрети на лидера и неговия син във всички жилищни и сервизни помещения, значки и други ритуалистики .. Между другото, статуята в центъра на града, което зевзеците от посолството ни отдавна се наричат "златния телец" първоначално е била позлатена, но през 1977 г. през нощта позлата бе изстъргана и бе боядисана просто в златист цвят. Като цяло, всички тези ритуални форми са много смешни. Например, имената на членовете на семейството, там са дадени с удебелен шрифт. Той също така дразнеше.От своя страна, корейците се бориха достатъчно усърдно със съветското влияние. За твърде положително отразяване на историческата роля на Съветския съюз в освобождението на Корея можеше да бъдете гнатикан в затвора,даже и да бъдете разстрелян. Дори и общуването със съветските специалисти бе с риск от неприятности. Това означава, че отношенията бяха много обтегнати. Но от общи съображения трябваше да се пази благоприличие.

         Кое от присъствието на нашата маса може да се види в Корейската къща?-Кафето е достъпно ,само ,че през последните няколко години  контрабандно  кафе може да бъде закупено само срещу валута. Последният път, когато в Пхенян бях "силно ескортиран", а сред тези, които ме "ескортираха", бяха внучката  и дъщерята на един генерал. Нейният дядо е бил представител на Севера в Комисията за преговори по военни въпроси.Тази млада дама е лудо влюбена в кафето. Не  това кафе, не.За  това,че съществува и друго  кафе тя очевидно не знаеше тогава. Тръгвайки си аз й купих като подарък бурканче кафе и тя бе много щастлива. Повтарям, това са  дъщерята и внучката на генерала. Едно момиче от върха.Е, с чая  е просто. През 1985 г.,  аз почерпих съквартиранта си с китайски чай.Червен юански чай произведен в Китай,запарен в чашка с капак. След като си изпи чая 25-годишният младеж попита чаените листа  ядат ли се  или те трябва да се изхвърлят?Сега за захарта. Преди 1972 г., захарта се даваше  срещу купоните, а от 1972 г. тя бе спряна изобщо. Но на рождения ден на великия вожд на децата в детските градини и училищата дават кръгли  бонбончета - изгорял карамел, който, разбира се, не се дава просто така,а се казва , че го е изпратил   великия вожд. Лично! Ето защо, когато се получава бонбончето се казва специална фраза, която трябва да се каже на човек  угостил ви за негова сметка с нещо вкусно. Трябва да се преклоните пред портрета на вожда и да кажете: "Благодаря ти, Любими ръководителю за бонбоните." Това е .

         A бисквитки ,например срещу купони?-За купони никога не е имало такъв разврат. Северна Корея бе страна, спрямо която сталинистка Русия бе свободно пространство, но има няколко сфери в които нещата не  бяха съвсем така. По-специално,в Северна Корея винаги е бил изключително хлабав валутния режим. В действителност валутните спекуланти винаги ги е имало. Вярно е, че за сега не е ясно,какво ще имаме след решението за забрана обращението на валутатата, влязло неотдавна в сила. Какво ще се случи сега, все още не е напълно ясно, но за сега всеки севернокореец може да притежава валута.

         Какъв е курсът?-Спонтанен, през последните години се колебаеше около 2500-3000 вона за долар. Официалният валутен курс съществува, но  никога не е бил използван. Това означава, че е наказуемо леко, но не е сериозен проблем. Защо не е сериозно?В началото на 1960г. правителството на Северна Корея успя да завърти брилянтна операция. В Япония, след разделянето на страната имаше около 700-800 хиляди  етнически корейци подложени на дискриминация. В края на 1950 г.,чртез  много сложни и много интересни манипулации -при това   с тази инициатива излезе  японското правителство - Северна Корея успя да убеди тези хора да отидата в социалистическата си родина за изграждане на социализма. Така че в Северна Корея пристигнаха 95000 японски корейци. Те бяха наистина силно японизирани , някои дори не знаеха корейски. Това бяха най-вече изселници то  Южна Корея. Но  Южна Корея - това е страдаща американска марионетка, а  тук е  прогресивен режим. Те  четяха прогресивни вестници,вярваха им, а там се  казва, че в КНДР всичко е наред, всичко е прекрасно. Те дойдоха и разбира се, им увисна челюстта. Но след няколко дни те разбраха, че  не могат повече да се върнат. После всички започнаха да пишат писма до Япония, как там, в обятията на  Вожда е ужасно хубаво, но в тези писма, от те  искаха да им изпратят пари.В продължение на  много дълго време - до края на 1980-те години -тези парични преводи от Япония са важен източник на доходи за бюджета. И за да се използват тези пари в страната на прехода между  1970-те и 1980-те години  бе развита голяма мрежа от валутни магазини. Тя обхвана дори сравнително малки корейски градове. Това се правеше така, че хората спокойно, без напрежение,да дойдат, да оставят там йените си  и да си купят  видеорекордери. Но най-вече те  там купуваха храна. Поради това  няма ограничения с валутата.



Тагове:   Северна Корея,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031