И сега не знам за какво да пиша ,но все пак ще опитам.В последно време се чудя да гледам ли тъпите предавания по телевизията.Даже започнах да пиша нещо за политологията и политолозите.Всеки ден ни облъчват от всички телевизии с какви ли не анализи,прогнози и пр.глупости.Реагират истерично на всяка реплика изречена от кой-то и да е що годе познат политик.А всичко е много просто.Става въпрос за пари и власт,всичко е подчинено на това.Вече няма значение каква е политическата формация-социалистическа, националистическа, дясно ориентирана,центристка,етническа и т.н.Би могло да се направи някакво разграничаване между партиите по геополитическата им ориентация,но и това е условно.Най-гръмогласни са от атака,които заявяват,че са антиевропейски настроени,прозира някаква проруска ориентация,макар и може би не безусловна,но за това за сега не се говори.Най -неразбираема е политиката на БСП, там кашата е най-голяма.От една страна съществува твърдо комунистичесо ядро,което скърца със зъби,но подкрепя ръководството,тъй като така трябва.Има немалко социално ориентирани членове на партията,но открито  не се говори за завой в тази посока.Не съм сигурен какво точно стои в основата на  конфликта между Първанов и Станишев,но едва ли това са идейни различия.По-скоро  „баткото” е огорчен,че протежето му го изпързаля и отстрани от влияние .Станишев е по принцип много интересна птица.Ясно е ,че е от старо комунистическо котило,колкото и да се говори,че баща му уж не бил в топли отношения с бай Тошо.Мен  лично  ме подлудява шизофренията на такъв тип хора.Най-ревностните проповедници на комунизма много бързо след 10.11.1989 г. прегърнаха капиталистическите идеи и станаха първите олигарси.За Станишев на мен лично не ми е ясно как му се отдаде да омагьоса евросоциалистите  и  го избраха  за  председател  на  ПЕС.

За ГЕРБ също няма какво  чак толкова интересно да се каже.Гръбнакът на формацията е Бойко Борисов и каквото и да се случи,той ще излиза чист от играта.Лично аз не вярвам,че  това в което обвиняват Цветанов е ставало без знанието на Борисов,който е типичен пример за харизматичен лидер.

Харизматичната власт по принцип се противопоставя  на "традиционната" и "рационално-законната" ,това е  власт, която отхвърля всичко предходно и представлява "специална революционна  сила". Тя се представя пред света като нещо ново и провъзгласява необходимостта и възможността за радикална промяна . В класическата си форма се проявява в позицията на религиозен пророк ,който казва: "Писано е ... и аз ще го вдъхна във вас чрез  думите си ... ". Такива движения обикновено  привличат хора,изпитващи остър стрес в една или друга форма ( социален, икономически, психологически, или комбинация от тях ), и готови на всичко  за обещанието да се отърват от него.Човекът , символизиращ това обещание - дали защото той   проповядва необходимостта от радикална промяна , или поради способността му да покаже пътя водещ към промените - е потенциален харизматичен лидер.

Изпълнен с чувство за собственото си предназначение ,такъв човек се представя като най- подготвения за лидер на движението за промяна. Неговите последователи , които обикновено са и негови ученици, лесно се съгласяват с такова ръководство, защото те виждат в него лице с необикновени способности и таланти.

 Самият факт на "признаване"  специалните качества у лидера е от решаващо значение за жизнеността на харизмата.Н става въпрос за  някаква ирационалност на лидера или неговите последователи.Класическата харизматична  власт има определени месиански свойства. Поради това тя предизвиква  ревностно и ентусиазирано възхищение. Възникващата при такива обстоятелства силна емоционална привързаност може да намери израз (приживе или след смъртта на лидера) в култ към вожда. По този начин можем да приемем, че спонтанно настъпващата по емоционални причини тенденция на последователите да създадат култ към личността на  лидера е един от отличителните белези на харизмата.

Харизматичните движения са разпространени в различни цивилизации ,от древността до наши дни . Въпреки, че това явление не зависи нито от историческото време , нито на социалната система ,все пак в различни епохи и в различни страни , тези движения се отличават едно от друго по естеството на специалните способности, които се приписват лидерите , както и естеството на институционализирания ритуал  на взаимоотношенията между лидерите и техните последователи . В религиозната среда , например , лидерът може да докаже своята божествена сила , създавайки (или преструвайки се,че ги прави ) чудеса. При обстоятелства,където абсолютното преклонение към носителите  на най-високата власт е общопризнато правило за поведение , последователите на харизматичния лидер винаги ще му се подчиняват безусловно ,не  позволявайки никакви отклонения от неговите възгледи. Но в непринудената  атмосфера  , която вирее при  вътрешните дебати и спорове, харизматичната власт на лидера не изключва възражения от страна на последователите му (особено от заемащите по-високи позиции) по повод заемана от него една или друга гледна точка .Нещо повече,може би, именно извънредно убедителната сила на разсъжденията и доказателствата на лидера в дебата  е основният източник на харизматичното въздействие и едно от тези качества , които навеждат последователите  на идеята да изберат него за  свой лидер и се подчинят на властта му.

                Харизматичните лидери с най голяма вероятност е възможно да се появят по време на криза , когато страданието прави хората податливи към движения за промяна и към идеите на тези, които ги повеждат .Появяващите се  през първата половина на XIX век социалистически теории (включително и марксизма ) представляват проповеди на радикални промени ,обещаващи освобождаване от страданието . Фридрих Енгелс е един от първите, които посочват приликата на този исторически период с времето , когато е възникнало християнството. Забелязвайки , че християнството и съвременният социализъм на работническата класа възникват като движение на потиснатите , той пише: " И  християнството и работническият социализъм  проповядват бъдещо освобождение от робството и бедността ; християнството търси това свобождаване в задгробния  живот в рая , социализмът-в този свят ,в трансформацията на обществото . И  християнството и работническия социализъм са преследвани ,последователите тормозени,към тях се прилагат извънредни  закони ... И въпреки всичките преследвания , а често и  благодаение на тях християнството и социализмът победоносно , неустоимо  проправят своя път " .

Всичко това в една или друга степен се наблюдава у Борисов.

След демитологизирането на царя се получи вакуум и бе нужен нов спасител на нацията.

Точно по това време се открои фигурата на Борисов с противопоставянето на всичко предходно (макар ,че с царя той бе принуден да внимава,някак си бе пробутан едва ли не като негов наследник).

Казаното по-горе за харизматичните лидери по принцип е справедливо и за него.Той е единственият политик на прехода,който няма никакви проблеми при общуването с медиите и електората.

Колкото и да е на пръв поглед парадоксално сравненето,но той в това отношение прилича  на Ленин,привличащата  сила на когото като личност е била необикновена.Ето какво пише  Луначарски  за " чара " на Ленин. " Очарованието му е титанично . Хората , попадащи в близост до орбитата му , не само му се отдават като политически лидер , но някак си странно се влюбват в него. Това се отнася за повечето хора от различни калибри и духовни настроения - от интелигенцията до селяните от дълбините на провинцията...”

Или " Никой,като него,не е в състояние да зарази със своите планове, така да впечатли с волята си , така да ви завладее с личността си , като този на пръв поглед толкова невзрачен и груб човек , очевидно не притежаващ никакви данни,за да бъде очарователен ...”

Както подчертава друг негов съвременник Потресов,във външността на Ленин няма  нещо, което би могло да обясни неговото " хипнотично въздействие върху хората . "Нисък, набит и плешив , той прилича на руските селяни.Освен идващото от Ленин чувство за голяма физическа енергия и сила ,особено впечатляват очите му - "пронизващи", "искрящи", " всевиждащи ", " невероятни " и " избухващи със сини светлинки в ъглите ".Според  признанието на всички,той се държи много просто и е човек с необикновена прямота и откровеност .

                Хората  са склонни да идеализирват харизматичните лидери.По принцип всички диктаори са с неповторимо обаяние.В Германия след като се разчува за зверствата на нацизма ,много хора си казват,че това е нямало да се случи,ако е знаел Хитлер.

                Същото се наблюдава и в СССР при Сталин.Всички репресирани  умират с името на Сталин на уста и не са вярват,че репресиите се осъществяват именно по негова заръка.

                Борисов живее в друго време,директното сравнение с тези диктатори изглежда нелепо,но това е само на пръв поглед.Нека се опитаме да си представим какво би било поведението му ако  не се налагаше да се съобразява със съвременните условия,където макар и до голяма степен показно, са в сила съвсем други политически правила.
                Така,че ,ще повторя отново,не вярвам за това  в което обвиняват Цветанов, да не е знаел Борисов.Ако си позволим все пак сравнение например със времената на Сталин,Цветанов е олицетворение на всемогъщото  НКВД (предшественика на КГБ),прекият изпълнител на репресивните мерки.Само ,че начело на това ведомство се изреждат няколко души,като всеки следващ репресира предшественика си.Остава да видим кой ще замени Цветанов и  как точно ще се случи това.Очевидно е обаче ,че  той вече е в тяжест не само на Борисов,а и на цялата политическа върхушка.    

  Иска ми се да кажа нещо и за ДПС.

Тези новоизпечени политици имаха невероятния шанс  да заемат такова положение в политическото пространство, което бе много добре осребрено.Разбира се, немалка е ролята на Ахмед Доган,но не е само това.Не трябва да се забравя,че ДПС е креатура на ДС.Кукловодите все още  са   на  терена,те никога не са си тръгвали от там.Турците трябваще да бъдат поставени в подчинение  и  Доган блестящо се справи с това.През първите  години след 10.11.1989 г. след глупостите на Живковия режим по време на възродителния процес,турците изглеждаха като мъченици и много българи им съчувстваха.Аз бях един от тях.Няма никога да забравя лятото на 1989 г.,когато  тръгвахме със семейството ми на автопоход ( през Румъния,Унгария ,Чехословакия ,ГДР,Полша,СССР(Украйна) и обратно през Румъния в БГ. ),а керваните от турски изселници се изнасяха на югоизток.Имах доста познати и приятели от този етнос.Говоря в минало време,тъй като много от тях след това забогатяха и вече се правят,че не ме познават.

Ахмед Доган бе първият политик,който в прав текст още когато се заговори за приватизация и евроинтеграция започна да говори  за икономически интереси,а след това и да се занимава озновно с правене на пари. Някак си ,незабелязано за обикновения българин ,от жертви турците се превърнаха в хора завземащи все повече власт и пари.Дълго време това не дразнеше  толкова ,колкото днес.Апетитите им станаха очевадно неприемливи.Не можеш да претендираш за нещо,което никога не е било твое.Доколкото стана известно тези дни ,терените на които са построени  джамиите са държавна собственост,мюфтийството не притежава никакви нотариални актове.Освен това се строят все повече и все по-гръмогласни джамии в центровете на големите градове.Някак си се създава впечатление,че ДПС просто извива ръцете на останалите политически формации.Не трябва да се учудваме в този случай,че се пръкнаха недоразумения като „Атака”,макар ,че не само те претендират да бъдат защитници на националните интереси на страната.