Вече втора седмица температурите се държаха около 30 градуса .
       Морето беше тихо,спокойно, необичайно за края на месец юли.
       В тази част на годината обикновено  то започва да се раздвижва,вълните бушуват  все по-ожесточено,като ситуацията продължава чак до края на ноември.
       След 15.07  през други години практически не можеше да се влиза във водата ,все по-често се виждаше вдигнат червения флаг, но тази година не беше така .Морето си беше спокойно както е било цяла зима ,цяла пролет и до момента .
     Днес морската вода се беше затоплила до годишния си максимум от 27°С,а на басейните беше още по-топло- 28 29 °С. Хотелът беше препълнен,  по балконите на двата му корпуса  навсякъде се виждаха хавлии.
        По информация от рецепцията имаше около 2000 гости ,двата басейна също бяха пълни,ежедневните боричкания за шезлонги се ожесточаваха .
         За разлика от много хотели, които са по далече от морето и заради коронавируса и произтичащите от това редуцирания на резервациите ,много от тях вече втора година даже не отваряха,а при нас беше пълно.
        Хотелът бе на първата линия,от морето го делеше само едно пешеходно платно.
        Случи се някъде около обяд.
         При мен на южния басейн дойде фронт-офис мениджърката:
         -Да знаеш какво се е случило при колегата ти  -попита ме тя.
        Ставаше въпрос за  северния басейн.
         -Не знам нищо,от мястото на което се намирам нямам видимост.-отговорих  аз.
           Отидохме заедно да проверим. 
            Заварихме колегата ми спасител почервенял от ярост, викаше , крещеше и псуваше на английски някаква румънка! 
             По-късно с един друг българин забелязахме ,че това бе най-красивата жена на двата басейна! Това едва ли има връзка със случилото се, но подсъзнателно може би колегата така се е опитал да я впечатли, както някога в училище дърпахме плитките на най-хубавите момичета?!Доста нескопосано предположение, но може би допустимо?!
         Опитахме се да да разберем какво се е случило?!
          В момента в който румънецът,очевидно съпругът на хубавата румънка и баща на детето,започна да обяснява на приличен английски и шефката   кимаше  разбиращо, колегата ми започна да крещи още повече, очевидно бе решил,че тя е взела страната на гостите!?
            А шефката просто проявяваше нужната дипломатичност с цел да не се раздухва  конфликта,а  да бъде потушен колкото се може по- безболезнено и с по-малко последствия .Не са малко случаите, когато в такива ситуации следваха жалби една след друга- до туроператора,до някакви други инстанции и щяха да се изсипят на главата на управата само неприятности.
            Оказа се ,че детето им което умее да плува  ,се къпело във водата ,а те   стояли извън басейна на сантиметри от него. Изведнъж колегата ми се пресегнал и с всички сили изтеглил малчугана от водата. На въпроса на родителите защо е постъпил по този начин започнал да крещи,да жестикулира и когато те  поставили въпроса по настойчиво започнал  да ги псува на английски!Тогава те се обадили на рецепцията за помощ.
            Когато фронт -офис мениджърката започна да се извинява на румънците, колегата ми побесня, започна отново да крещи :          - Аз тука си върша работата и никой не ми помага!
             Грабна си нещата и си тръгна.
              Ние се зачудихме   какво да правим?!
               Обадихме се на шефа на фирмата , която ни беше изпратила в този хотел.
               -Много те моля, наблюдавай малко и двата басейна около половин час ,ще  ти изпратя друг човек !-изстена той.
           Момчето пристигна и си пое поста, работата тръгна в  нормалния си ритъм .
            Аз се замислих защо все пак колегата ми- 28-годишен млад мъж се държа по този начин?!
            Имах  възможност да работя с него вече около две седмици.
            По молба на шефа на фирмата ни го карам до хотела и обратно с моя автомобил.  Горе-долу го  поопознах.  Оказа се,че баща му е свещеник в една староверска църква .
             Не бях го  виждал в такова състояние до сега, макар че вече бях забелязал някои странности.В края на работното време малко преди тази случка имаше инцидент с едни луксозни хавлиени кърпи , които той бе взел от шезлонгите ,тъй като в края на  работното време никой не ги бе прибрал . Обясних му,че хората ще дойдат и ще си ги вземат, ако не тази вечер, то на следващия ден ще си ги потърсят.Той ми каза ,че майка му много харесва такива кърпи и ще и направи  подарък.Напълни един полиетиленов чувал за смет и тръгнахме заедно към колата .
           На другия ден  вече беше на друг обект и  както  очаквах ,румънците си  потърсиха хавлиите.Аз им обясних, че днес колегата не е на работа ,ще бъде след няколко дни !
           -Ама как,аз вчера го видях ,че прибираше хавлиите!?-негодуваше румънецът.-Бях на последния етаж и докато сляза,той вече беше изчезнал.Английският му не беше перфектен,но горе долу се разбрахме.Закани се,че ще го търси всеки ден , че ще бъде още цяла седмица тук.
            Обадих се на колегата по телефона и му казах ,че гостът си търси кърпите ,че трябва или да не идва на обекта известно време или да ги върне обратно ?!Той отвърна ,че ще се посъветва  с шефа ни от фирмата.
            След малко ми се обади и каза че говорил с него, той казал да не се притеснява?!
             Място за притеснение имаше, тъй като ако румънецът се беше обадил на рецепцията ,а той бе готов на всичко за да си прибере хавлиите, които очевидно бяха доста скъпи, иначе колегата ми не би се полакомил ,то тогава моят шеф, който има договор  с хотела и има интерес да  запази добрите си отношения ,щеше да се чуди какво да отговаря?! 
             Както и да е, колегата не дойде цяла седмица.Случаят  се забрави  докато пристигне отново . 
             При нас постоянен втори човек нямаше и шефът въртеше различни колеги от други обекти за да запушва дупката.За мен бе неразбираемо как така не могат да се намерят хора ,които по цял ден да  наблюдават някакъв басейн с дълбочина максимум 1,40 м. и да получават заплата , немалка по стандартите на страната ни.Даже пенсионери като мен трудно се намираха.
          Още първия ден забелязах ,че този път колегата  взема някакви кърпи, но не от басейна ,на който работеше той,а от този на който съм аз !Отново се опитах да му обясня,че хората ще си ги потърсят .Той ми отговори, че ги оставя в  някакъв  чувал и ще почака да види ако никой не ги потърси няколко дни, ще си ги прибере .
           Хората попитаха още на следващия ден ,при това дойдоха с един от аниматорите!
           -Гостите питат дали не си намерил някакви неща-хавлии,дрехи,една шапка?!-каза аниматорът.
             -Нищо не съм вземал,по принцип никога не прибирам нищо защото знам,че хората сами си вземат рано или късно нещата!-казах аз.
              Попитаха мен защото нещата са изчезнали от моя басейн!Вече затова знаеше и човек от персонала ,макар и нещатен служител,аниматорите също бяха в договорни отношения с хотела, но вече се знаеше какво се е случило!
            След това се сетих за предния ден и намерих чувала, който той беше хвърлил в един ъгъл, извадих нещата и ги изнесох на пулбара.
           Гостът ме видя и безкрайно щастлив бурно ми благодари.Имаше за какво,всичко беше маркова стока.
           След този случай аз не издържах и се обадих на шефа:
            -Шефе-казвам  му, - това момче прави  такива неща и тъй като работи и по други басейни ,може и  там да сътвори нещо такова  , престижът на фирмата ще пострада !Обясних му подробно всичко.
            -Аз ще поговоря с него,тебе няма да те намесвам,ще му кажа,че съм говорил с аниматорите.-отговори той.
              Както и да е и този случай приключи ,колегата ми  вече е на друг басейн ,а аз все още имам ангажимента да го транспортирам до комплекса и обратно.
              Предположих,че може би се друса ,тъй като повечето време беше учудващо спокоен,а през онзи злощастен ден просто не си е бил взел дозата?!
              Засега не открих нищо.
              Той веднъж бе споделил,че много го е страх да не се случи нещо и да не го осъдят?!Опитах се да му обясня,че как да е в нашата държава не се стига до съд,да не дава Господ, разбира се.Някой го беше наплашил и поради това той се страхуваше да се яви на изпит за спасител на морето, ако преди това изкара курса, естествено. Сега вече се преминава през две фази,първо за басейн,след това за море. Преди 50 години, когато аз се обучавах за спасител, се караше само курс за море. Може би защото сега се появиха много басейни за гражданите,са решили от БЧК да разделят нещата,пък и да реализират някакви постъпления,един курс струва в момента 300 лева.
          Както и да е,с колегата продължаваме да се виждаме почти всеки ден.
          Дано да не се оправдаят съмненията ми за наркотиците!