Името на езерото Tonle Sap се превежда от кхмерски като "голямата прясна вода", въпреки че в действителност е жълта и мътна.През по-голямата част от годината езерото е сравнително малко (около 2700 км І),дълбочина 1-2 метра.По време на дъждовния сезон  площта на езерото е 16 000 km І, а дълбочината 9,10 м, наводненяват се  околните поля и гори. Това създава добри условия за рибата и риболова: Tonle Sap Lake -е  един от най-продуктивните пресноводни  ресурси за производство на риба в света.Освен това , след изтичането  на водата от околните земи, плодородната тиня  значително подобрява  условията за селското стопанство.

         Максималната ширина на езерото  е 36 км, а дължината - 160 км.До там се стига с Tuk Tuk ,от Сием Риеп е само на 10 км, можете да се спазарите за $ 4 и ще ви се стори,че сте се набутали.От двете сътрани на пътя е нагъчено с наколни  жилища, изградени от бамбукови пръчки и покрити с палмови листа. По нашему - курници.В къщите няма никакви мебели, хората спят на пода или в хамаци.По-богатите в къщата разполагат с телевизор, работещ на батерии.

         В началото си мислех, че там живеят хмери, но  жителите на езерото не изглеждаха като тях. По-късно разбрах, че това  са виетнамски нелегални имигранти.

         Може би си мислите, че тези дрехи се сушат  след пране? Разбира се, че не! Те се съхраняват там. Къщите са без обзавеждане. Във всяко затворено пространство веднага се заражда живот.Лесно става  ясно дали собствениците са богати. Вярно е, че дрехите  бързо се износват и изгарят , но това няма значение,те струват тук   стотинки.

         Хората живеят в езерото,директно във водата. Всички структури са плаващи и мигрират през цялата година из езерото. Освен лодки и плаващи домове за местните жители, има и няколко кафенета за туристи. Местните хора прекарват целия си живот във водата. Врати в домовете там  няма- само завеси.

         Въпреки че водните населени места не са нещо уникално ,в изобилие се срещат във водите на други страни от Югоизточна Азия, но именно  на Tonle Sap е достигнат фантастичен обхват и затвореност във водната инфраструктура. Това не са просто  куп мизерни колиби на понтони, а цели села на вода - училища, църкви, пазари и механи.

         Променливите размери на езерото правят бреговете достатъчно ефимерно понятие. Къде е той, брегът? Хората се раждат, живеят и умират във водата,много  рядко  стъпват на твърда земя. За да не се отнесат  домовете сами по себе си, тях ги привързват с мангрови клонки. Но понякога развързват всички къщи и селото се придвижва на друго място! Общият брой на хората не може да бъде изчислен, камбоджанските власти предполагат, че те са между 100 хиляди и два милиона ...

         Езерото е богато на риба, но местните имена   - ке, чла, комплин - аз не разбирам.Има  смешна риба  "компот", която в случай на опасност се издува като балон. Най-ценни са големите риби, с глави, като у сомовете, но без мустаци,наричат се "пра". Те издават някакви звуци, като грухтене. Скъпи са (по тукашните понятия). Килограмът струва  един долар.

         Хората се изхранват се с риболов, но през януари и февруари в езерото се хвърля  хайверът,а  през март все още се чака  новото поколение. Така че всяка година в продължение на 3 месеца всички рибари почиват и са солидарни един с друг, никой не нарушава условната забрана. Дори ако няма какво да яде, никой няма да стане бракониер. Впрочем,именно  през тези 3 месеца идват най-много туристи. Може да се припечели от продажбата на непретенциозни сувенири, масаж,отдаване на лодки под наем.

         Езерото някога е било  морски залив.След това  част от сушата се е извисила.В езерото с морска вода се вливала  река Меконг, която обезсолила  водата.След това  самата Меконг се преместила. Сега езерото е свързано с река Меконг чрез рекичка носеща името на езерото. Тази рекичка е уникална - променя посоката си два пъти в годината! След дъждовния сезон водата изтича от пълното  езеро и се влива в река Меконг. Но по време на дъждовния сезон, нивото на водата в река Меконг се повишава. Тогава могъщата река  вкарва водата обратно в езерото и го напълва  с прясна вода. 

         Някъде в тази вода плуват хиляда и петстотин вида риби. Производителността на езерото е десет тона риба на кв. км. Има моменти, когато рибарите претоварват лодките с улов и  се преобръщат.

         Начин да се правят пари:преследват   туристите да им покажат питон и искат един долар. Почти винаги го получават  ...

         Някои плътно покриват  лицата си, дори и маски си  слагат. Оказва се, че го правят за  да не  им продуха вятъра кожата.

         Зрелището не е за хора със слаби сърца! Младите майки бих посъветвал да не ходят на езерото  и ако четете този материал - пропуснете някои снимки за да  не ви измъчват кошмари.Работата е там,че , че на езерото няма канализация. Хората ходят до тоалетна в най-добрия случай - зад завесата. В езерото се вливат всички помии и други отпадъци. Тук се къпят и се мият. Пият една и съща вода,при това сурова,без обработка.
 

         Една майка даде на детето си чаша вода,за да  измие ръцете си.След това  тя хвърли водата в езерото, веднага загреба свежа и даде на детето да пие. Изненадващо,че няма епидемии от дизентерия, жълтеница, амебиаза, ламблиаза и още хиляди болести.Просто висока детска смъртност, това е всичко ... Виждайки, че снимам , майката  извика " Ван долар!"

         Много деца ходят по този начин, с питони,с тяхна помощ просят "Ван долар". Понякога те  прецакват фотографа - тикат се в  обектива и крещят" ван долар ". Знаейки за това, аз предварително в Сием Реап обмених десетдоларови банкноти  на по-дребни.Малките деца в това село бяха  не повече от 40. Всеки получи по един долар и всички бяха доволни. Има моменти, когато неподготвеният турист не носи достатъчно дребни. Тогава негодуващите деца надигат врява и не му позволяват да  фотографира.

         На езерото живеят предимно виетнамски нелегални, бежанци и т.н. Те са дошли в Камбоджа, но да се заселят на сушата им забраняват, или просто не разполагат с пари.За земята трябва да се плаща ,а да се  живее на брега на езерото никой не забранява. Така те се скупчват.

         В Камбоджа има  много реки. Те са плавателни през цялата година. Меконг е главната река в Югоизточна Азия. Заедно с притоците си образува мрежа от водни  артерии, но толкова разклонена, че от  юго-западната част на страната има лесен  достъп до североизточната директно без прехвърляне,без да  се излиза от лодката.

         Аз отидох на езерото именно заради   този кадър!  За децата това е най-разпространения начин за транспорт. Това момиче се носеше някъде много далеч зад хоризонта.В тази посока нямаше никакви  сгради! Може би момичето имаше намерение  да плава така  десетки  километри ...

         Желаейки да  фотографирам екзотичната картинка, аз помолих лодкаря да се приближи до момичето. Но  тя ни посрещна с такъв гневен поглед,че лодкарят набързо обърна лодката. Съжалявам, бих й дал най-малко десет долара, само за да я видя  по-отблизо  и да направя снимки .

         Всъщност, исках да запечатля ято от такива  деца. Дори намерих графика на часовете в училище, но някак си не се получи ... Така че, ще трябва да дойда тук отново и си планирам повече време.

         Ето го и училището.Занятията от първа смяна започват в седем часа сутринта,за втората в 13 часа.Един учебен час продължава около 60 минути. В училищтео има  три степени. Тук  се учат децата от първите две.За да продължат образованието си трябва да отидат в града. Но повечето спират на първите две.За да ловят риба като бащите си  това е достатъчно. В училището учат  и  английски език.

         Хората, живеещи тук,се идентифицират с природата.Езерните жители са напълно доволни от малкото, което имат, а с минималните си изисквания в центъра на мирогледа им е свободата . Ако имат продукти, може да лежат в хамака през целия ден.Когато свършат парите  отиват  да ловят риба , продават я и обратно на хамака. Камбоджанските власти не водят по отношение на нелегалните твърда политика, напротив  предлагат им работни места. Всички тези фактори, както и изобилието от риба , привлича стотици хиляди имигранти от съседните държави в търсене на безгрижен живот. На пръв поглед аз бях съкрушен от  явната нехигиеничност.Истински  ад! Но след това забелязах, че хората са много приятелски настроени. В тях няма абсолютно никаква раздразнителност, омраза, гняв, завист, жестокост. Децата никога не  харчат пари за цигари, алкохол, хазартни игрални автомати или наркотици. Възрастният човек никога не би обидил дете. Тук царува мир, съзерцание, щедрост, смях и любов.Семействата са  силни и задружни. Има липса на корупция, тероризъм, бесни кучета, задръствания, досадни реклами, инфлация, девалвация, казина, съдебен произвол,фалити, самоубийства, педофилия,кризи на властта, финансови пирамиди, сектанти, бракониери,силиконови устни и фалшиви цици, градски смог, дебати в Парламента, самолетни , влакови и автокатастрофи, не липсва  физическата активност,няма наднормено тегло и целулит, мракобесие и дори кражби. В цивилизования свят всичко това го има - и какво , колко хора са щастливи?Има какво да научим от тези  обикновени хора.