Всеки разбира, че България  е на прага на сериозна политическа промяна,в която ще бъде решена без преувеличение съдбата на страната.Ще иде ли страната наляво или надясно,ще изгние ли под ръководството на социалистите и комунистите  или все още има шанс за възраждане. Най-очевидният пример за комунизма е Северна Корея, където 1000 семейства на чиновници живеят, ако не при комунизма, то винаги много близо до него, а останалите седят в концентрационните лагери. В Българияможе да има не 1000 семейства ,а много повече - 10 000 или дори повече,като за европейска  страна длъжностните лица трябва да са достатъчно. И ето късметлиите , или тези, който си мислят,че ще попаднат в групата на тези   10 000 ,днес усилено агитират  за комунистическото "светло бъдеще",което волю-неволю породи в мрежата дебат, защото една част от гражданите като прочетоха АГИТПРОПАГАНДАТА наистина си помислиха - а може би и наистина комунизмът е готин?

                 Аз реших  да се присъединя  малко към темата. Няма  какво ново да пиша - и така всичко за комунизма и комунистите е ясно, хиляди пъти казано и написано. За тези, които чувстват липса на перспективи обаче ще  дам още няколко много полезни според мен материала за размишление. Първият е фрагмент  от книгата на един гражданин на Русия (Едуард Лимонов) ,на когото се опитва да подражава нашият Волен Сидеров.На  Лимонов, ако някой не знае,много му харесва    комунизма в Мюнстер (Munster), за който той често пише.Но тъй като аз винаги съм бил за свободата на словото -любителят на комунизма споредд мен също има право да говори за средновековната комунистическа комуна, която очевидно иска да построи  днес.

                Вторият материал разказва историята на комуната,която бе строена в наше време - в края на миналия век. Подобно на всяка комунистическа комуна обществото веднага се сблъска с два проблема - липсата на храна и обилната диария (сюргюн) при редовите  комунисти ,които пъхаха   в устата си  всичко наред. За тези, които роптаеха местното МВР веднага организираше тъмница, като по този начин изграждаше  третата неразделна част от комунизма.А ето ги и трите части: глад, затвори и лайна.Предлагам   изключително познавателен и интересен материал за действителния опит за изграждане на комунизма, така че четете и се образовайте.

                Едуард Лимонов. Свещените  Чудовища.

                 http://nbp-info.com/new/lib/lim_monsters/monstri19.htm

                Джон Лейдън: сексуалната революция през Средновековието 

        Радикалните експерименти на комуната в Мюнстер смущаваха дори съмишлениците на  социалистите. Кауцки игнорира Мюнстерската комуна  в монументалната история на социализма. Съветските учебници предпочитат по-възрастния  приятел на Джон Лейдън - Томас Мюнцер.

       
        През 1534-г. сектата на  анабаптистите (Anabaptists) завладява град Мюнстер.Начело на сектата е  Джон от Лайден.Анабаптистите  отхвърлят практиката на кръщенето на децата и смятат, че само един зрял възрастен има право да вземе решение :да бъде последовател на Христос или не. Да се позовава ли  на Бог. (Това е по-накратко.У  сектата са били и други точки на програмата, да го кажем по един модерен начин.) Завладявайки  града, Джон и приятелите му започнали на мащабни театрални церемонии повторно да кръщават хората. В храмовете и заведенияте за хранене непрекъснато четяли текстовете на Стария Завет. В трапезарията членове на сектата вечеряли безплатно.Необходимите средства   били осигурявани от конфискациите -в началото на имуществото на  "емигрантите",на  тези, които са избягали от града.По късно подложили на конфискация  имуществото на тези, които не са бързали да се  прекръстват (кръщене - означава "баптизъм" на всички европейски езици).В областта на  плътта  няколко кратки седмици се проповядвал строг  аскетизъм,след  това се въвела полигамията , следвайки примера на патриарсите от  Стария завет. Джон от Лайден имал 15 съпруги. Портрет на Джон Лейдън не е оцелял, но според мен той е бил с червеникава коса ,слаб, висок мъж и по обичая на актьорите от онова време  е трябвало да носи перука. Мюнстер по това време е бил вече голям град с току що  построена величествена катедрала, градът е бил добре укрепен със стени и кули. Така, че действанията по сценария  на Лейдън е можело  да се развият по мирен начин. За известно време. На следващия етап,са били премахнати  парите в Мюнстер. За всички. Въведена е имуществена общност. И в същото време е въведена общност на жените. Няколко от жените, които не са поискали да се подчиняват ,били публично екзекутирани на централния площад. Изпълнени били смъртни присъди  и срещу различни престъпници - папските шпиони, тези, които се опитали да скрият богатството си. В края на краищата Джон Лейдън е обявен за крал  с име Йоан.

            През цялото това време немската феодална власт, разбира се, се опитвала да превземе града. Първоначално сектантите успешно отблъсвкали атаките. Мъжете и жените стояли на крепостните стени. Нещо повече, Мюнстер направил редица опити да изнесе своята анабаптистка революция -в съседните градове се отправяли "апостоли", снабдени  с "очарователни писма" от Джон, желаещи да насърчат съседите на бунт. В няколко града наистина избухват въстания. Въпреки това,властите  успели да   ги потушат. Напрягайки всичките си сили феодална Германия смазала Мюнстерската комуна.Мюнстер е бил превзет. Джон от  Лейдън е бил заловен и обезглавен.

               
               Мюнстерската  комуна  е била най-радикалния комунистически опит. Били са преименувани улиците, дните от седмицата и месеца. Отменено е било обращението на парите. Жените са били социализирани. Очевидно е, че буржоата в жилетка Кауцки си е представил живота на анабаптистите в Мюнстер и се е изчервил,като не ги е отразил в историята на социализма. 

                Към това не можем много  да добавим, освен да  допълним гражданина Лимонов по този въпрос:отсечена ли е била главата на първия средновековен комунистически лидер? В действителност "комунизмът" в Мюнстер се е налагал много бързо и всеки ден от негово име  са изпълненявани присъди над десетки нещастници, които разбира се много са плашели хората,не приобщили се към Политбюрото на Джон Лейдън. Ето защо, когато градът бил превзет, от тялото на Джон  са били отсечени  много части, след което той и останалите членове на неговото Политбюро са били поставени в желязна клетка на кулата на църквата Св.Ламберт, където тези клетки се намират и до днес - да напомнят на идните поколения за това,че комунизмът не е добро нещо.А това е бил комунизъм в най-чистата му форма.

                   Южна Америка. Гвиана. Тъжната история на общината Джонстаун

               Тази история започва много преди трагичните събития,станали известни на целия свят. В средата на петдесетте години на миналия век в столицата на щата Индиана, Индианополис се появява проповедник, който смята, че истинското просветление е социализмът. Джим Джоунс от младежките си години е привърженик на идеите на комунизма, но е изключително разочарован от комунистите в Съединените щати. Той основава движението "апостолски социализъм." Въпреки факта, че комунистите по онова време в Америка, най-меко казано, не са били харесвани, той бързо спечелва симпатиите на определени групи от населението, включително и афро-американци, чиито права са били накърнени по това време. Въпреки това, противниците на Джим Джоунс също са били  достатъчно много. След като върху него се   изсипва  критика поради изключително спорните му възгледи, проповедникът решава да премести църквата си в Редвуд Вали,щат Калифорния (Redwood Valley, California), това се е случило през 1965 г.. В началото на 1970 г. броят на последователите на "храма на народите " (това е името на сектата) започва   бързо да се развива,негови филиали са открити в няколко града, включително в Сан Фернандо (San Fernando), това е мястото, където впоследствие е седалището на организацията.

                 След като  премества  църквата в Сан Франциско (Калифорния), Джим Джоунс става все  повече политически активен. Влиянието на сектата нараства, тя е в състояние дори да  окаже значителна подкрепа на Джордж Mоскон в кметските избори през 1975 г.,  след това Джонс печели място в администрацията на Сан Франциско (San Francisco). Джим Джоунс не е бил обикновен проповедник, в средата на седемдесетте години той се радва на подкрепата на обществеността и е имал връзки с най-висшите политици на Съединените щати. Например, няколко пъти се среща с вице-президента (по-късно и с кандидата за президент) Уолтър Мондейл и първата дама Розалин Картър. Губернаторът на Калифорния Джери Браун,вице -губернаторът Мървин Даймалиi и членът на Конгреса Уили Браун през септември 1976 г., дори вземат участие в гала вечерята в чест на Джим Джонсън. Той е в състояние да съчетае религиозните и политическите идеи, които са били  близо до тогавашното американско общество, поради което проповедникът е бил толкова популярен.

                   Няколко години по-рано, през есента на 1973 г., след няколко критични  статии на местен вестник и напускането на "храма на народите "на  осем членове, Джим Джоунс и Тимоти Стоун подготвят "незабавен план за действие" в случай на репресии от страна на полицията и медиите.Планът предлага различни възможности, включително бягство към Канада или създаване на "Карибска мисия " в Барбадос или Тринидад. В последствие  за карибската мисия е избрана Гвиана. Следва да се отбележи, че Джим Джоунс  избира мястото за бъдещата комуна много внимателно, той изучава в подробности икономиката на Гвиана и отношенията й със САЩ. През октомври 1973 г., управляващите членове на "храма на народите " решават да се създаде земеделска мисия в северната част на Гвиана.

              Храмът избира Гвиана отчасти заради тогавашниата й социалистическа политика.Бившият член на сектата Тим Картър заявява, че причините за избора на Гвиана са много, включително липсата на международна доминация на корпорациите над правителството.Джим Джоунс също е считал, че Гвиана би била най-удобното място за мисията още и защото там говорят английски и поносимо се отнасят към  чернокожото население.По- късно премиерът на страната Форбс Бурхам (Forbes Burgh) казва, че може би Джонс е "искал да използва кооперациите  като основа за създаването на социализма." Джоунс също е мислел, че за много афро-американци, членове на "храма на народите "е важно , че управлението на Гвиана се състои от няколко чернокожи лидери и че  цялата страна е много малка и бедна, така че е било лесно да се получи в нея официален статут и влияние. Скоро сектата съгласува с правителството на Гвиана да наеме 1500  хектара земя (около петнайсет и половина квадратни километра). Ръководството на "храма на народите"  не се е замисляло за това, че за неговите членове ще бъде изключително трудно да  организират успешна земеделска мисия в средата на джунглата, с много бедна почва, дори по стандартите на Гвиана, предвид факта, че до най-близкия сладководен резервоар е  било нужно да се пътува   единадесет километра по кални пътища.

Мисията е официално наречена  "Земеделски проект на храма на народите ", но скоро става известна като Джонстаун, в чест на основателя си. През 1976 г. правителството на Гвиана  окончателно одобрява договора за аренда на земята, а Джонс се в  договаря за безпрепятствено  предвижване из страната за членовете на сектата. В замяна той обещава да инвестира в икономиката на Гвиана повечето от материалните активи на църквата. Както и преди Джим започва да организира работата на организацията чрез политическите си  връзки. Например веднага след пристигането си в Гвиана  той казва, че всички членове на църквата подкрепят политиката на  премиера Форбс Бурхама. В Джонстаун проповедникът мечтаел  да създаде един идеален модел на социализма, където има икономическао и расово равенство.Към  обещания  рай веднага се втурват   тълпите. Първоначално през 1976 г.там се   премества  Джим Джонсън и около петстотин от най-верните членове на църквата. Скоро се разпространяват слухове, че Джонстаун е претъпкан, въпреки че никога населението не е  надвишавало хиляди души.

            Но  тези "късметлии", които са успели да се преместят в Гвиана, в същност са били  доста нещастни. Вместо рай те получили много тежък живот. В допълнение, след действителното пристигане в Джонстаун,на членовете на църквата вече не се е позволявало да  напускат. Още в първите месеци на престоя членовете на общината работят по шест дни в седмицата, от около 06:30 часа сутринта до шест вечерта, с един час почивка за обяд. В средата на 1978 г., след като здравето на Джим Джоунс  силно се влошава и Марсилин Джонс (Marsilin Jones) поема  контрола в Джонстаун , работната седмица е намалена до осем часа на ден, пет дни в седмицата. Но след  толкова труден ден  членовете на църквата трябвало да отидат  да учат, а не на почивка, обикновено това били  уроци за света на социализма, както и  срещи, където Джим Джонсън четял световни новини и коментари по тях,като  често това  се превръщало в разпит на отделни последователи относно мнението им и подтекста на тяхната  позиция по темата.Сам проповедникът  нарича това северно корейска система от осем часа на ежедневната работа и осем часа на обучение.

           Основното средство за комуникация с външния свят е късовълново радио. Всички гласови съобщения от поръчките на храма, до информациите представляващи   търговска тайна, са минавали през него. Ето защо, дори и ако жителите на мисията са искали да комуникират с външния свят, те не биха били в състояние да направят това без разрешение на Джим Джоунс.А да контактуват те като че ли са искали. Постепенно животът в Джонстаун от обещания  рай се превръща в  ад. Комуналните къщи в които живеели членовете на църквата са  били претъпкани, между другото и  главният проповедник споделял жизненото си пространство с голям брой хора. Поради бедната почва общността се нуждаела от постоянна доставка на продукти, които периодично се забавяли. В допълнение общността се сблъсква с медицински проблеми, като например тежка диария и треска. Въпреки това, дисциплината в селището е по-тежка, отколкото във военен гарнизон. Въпреки че в Джонстаун не е била регистрирана нито  една смъртна присъда и дори не е имало затвор, размирниците са били строго наказвани. Например широко е била разпространена практиката на лишаване от свобода на хората в продължение на няколко часа в малка кутия от шперплат, или да се оставят децата през нощта на дъното на кладенеца, понякога да висят с главата надолу. За да се предотвратят бягствата  територията на  Джонстаун е патрулирана от  въоръжени пазачи денонощно.

               В същото време Джим Джонсън  все повече се превръща в параноик. Към края на седемдесетте години той  престанал да вярва дори и най-преданите членове на "храма на народите",винаги подозирал, че от ЦРУ  само чакат подходящия момент, за да унищожат неговата мисия. Постепенно той губи доверие и в правителството на Гвиана, организацията често провежда срещи с посолствата на Съветския съюз, Северна Корея, Югославия и Куба. Проповедникът  планирал да прехвърли  мисията на територията на СССР, през октомври 1978 г. той дори заявил, че "Съветският съюз винаги е бил нашият духовен дом." Но за членовете на църквата , живеещи в Джонстаун, преместването не е било изход, много от тях просто искали да се върнат в САЩ. Въпреки че не е доказано, някои по-късно обвиняват Джонс,че използва твърди наркотици, за да контролира съзнанието на хората, а особено упоритите подлагал на тежки мъчения.

                В САЩ също назрявало безпокойство.

                Роднини на членовете на комуната от  Джонстаун казвали, че в мисията постоянно се нарушават правата на човека.На  14 Ноември 1978 година в Гвиана пристига конгресменът Лео Райън, с него има екип от осемнадесет души, включително държавни служители, представители на медиите и роднини на членове на църквата. Райън искал да се увери за положението в Джонстаун лично. На 17 ноември  конгресменът казал, че ще дойде с мисия независимо от това какво  мисли за това Джим Джонсън. Поради факта, че в Джонстаун  той е летял на  малък самолет,към него се присъединяват само четири от засегнатите роднини. Райън се почувствал добре дошъл в основния павилион, на пръв поглед  всички членове на общината били доста доволни от живота си. Въпреки че по-късно са намерени ленти със записи на репетиция за посрещането на конгресмена . Все пак, въпреки благосъстоянието ,двама от членовете на църквата  помолили да ги вземат още през първата нощ. На следващия ден броят на хората, желаещи да напуснат Джонстаун се увеличил драстично. На територията на общината се получил разнобой,при това   разногласия  започнали дори в някои семейства, като майката с децата искали да напуснат,а бащата  не им позволявал да го направят.

         В крайна сметка най-накрая решили да напуснат мисията само шестнадесет души и Джоунс дал разрешение за това. Въпреки това, да ги пуснат, както изглежда, не са искали. Един от членовете на църквата, Дон Слай (Don Sly) се опитал да атакува конгресмена с нож, но бил  спрян навреме. В последния момент да се присъедини към групата от хора, които напускат, поискал някой си Лари Лейтън. За да бъдат изпратени всички обратно в САЩ е бил извикан  допълнителен самолет. Когато цялата група вече била  на летището,Лейтън  извадил  скрит пистолет и открил огън, никой да не е бил убит, но трима души са били сериозно ранени.Това не бил краят, скоро  на пистата идва трактор с ремарке, от което излезли въоръжени мъже и открили огън. Точно след пет минути по-късно те заминали, загиват петима души, включително сенаторът Лио Райън,един  бивш член на църквата и трима журналисти, един от които е бил операторът, който снимал на камерата  дори и след смъртта си.Деветнадесет местния самолет Otter ,на който имал намерение да полети  конгресменът, получил сериозни повреди и не е бил в състояние да лети, шест-местната Cessna излетяла за  столицата. Малкото останали бивши членове на комуната самостоятелно успели да се доберат до Порт-Кейтум (Port Keitum), откъдето са евакуирани от ВВС на Гвиана, останалите седем членове, включително шест тийнейджъри решили  да се скрият в джунглата, но се изгубили, по-късно са билиоткрити от войници на Гвиана в много тежко състояние.

                Преди да напусне Джоунстаун, Райън казал на  адвоката на храма Чарлз Хари, че като цяло му се сторило, че в общината има доста добри условия за  живот. Въпреки доклада на Хари, Джоунс  казал: "Аз се провалих, всичко е загубено."За това ,което се е  случило по-късно разказва една  аудиокасета.На нея  е   записано  същата вечер случилото се  в комуната, което е необичайно. Преди общото събрание в главната зала асистентите на Джонс подготвили голяма вана с разтворимата напитка «Flavor Aid»,към която добавили смес от валиум, хлоралхидрат и цианид. Джим Джоунс започнал речта си с думите, че правителството на САЩ ще унищожи Джонстаун (Jonestown) и кацането на десанта ще се случи още тази вечер.Ще бъдат  пощадени само малките деца, които ще бъдат взети в плен и ще бъдат отгледани като  капиталистически манекени. В края на речта Джоунс призовал членовете на църквата да извършат "революционно самоубийство",той казал: "Вие може да влезете в историята, като заявите,че сте избрали своя собствен път, изоставяйки капитализма и подкрепяйки  социализма." Една от членовете на църквата, Кристин Милър, се опитала да изрази съмнения относно тази идея,предполагайки, че би било по-добре да се свържат с руснаците, който да защитят Джонстаун, но много малко хора са я поддържали. Срещата завършила  с овации, както изглежда, Джим Джоунс, в края на краищата, е бил  надарен проповедник ...

                На следващата сутрин в Джонстаун са намерени деветстотин и девет  мъртви, включително  двеста и седемдесет деца. Възрастните давали отровата първо на  детето си, а след това са я изпивали сами.Тя действала  около пет минути, така че хората са имали време да се измъкнат от главния павилион на улицата. След като видяли, че смъртта от смес на цианид и валиум не е най-лесните, някои почнали да се съмняват в избора си. Смята се, че на някои от тях насилствено са инжектирали сместа. Но на записа се чува, че Джонс продължил проповедта си до края, "без значение колко писъци ще чуете, смъртта е един милион пъти за предпочитане пред десет дни в този живот." Между другото, Джонс  е намерен с огнестрелна рана в лявото слепоочие, както изглежда, той не е искал да страда от питието. Част от комуната  все пак се е спасила , някой просто не е присъствал на заседанието, друга част от хората не е поискала да сподели съдбата на самоубийците. Общо на 18 ноември 1978 година са убити деветстотин и осемнадесет души, свързани с Джонстаун ...