Какво е това "пари" обясняват на децата  още в училище. Парите, според учебниците,имат четири основни функции: посредник в стокообмена, средство за определяне на стойността,средство за натрупване на капитал и средство за отчитане на  дълговете.Да получи отлична оценка който и да е студент без да знае това няма да може. Но изглежда, че когато  студентът стане известен  икономист, той по чудо успява да забрави това, което е научил в института.

    През последните години свикнахме  да слушаме оплаквания за растежа на паричното предлагане в света  , на първо място в развитите страни. Най-радикалните икономисти изискват връщане към златния стандарт, прогнозирайки срив на световната икономика, ако Фед и централните банки  продължат  "безразсъдно да печатат пари". Аргументът на апологетите на доброто старо злато е съвсем прост: ако безкрайно се създават пари, цената им на пазара ще падне, което означава, че цената на стоките ще се увеличи. Това ще доведе до увеличение на цената на заемите (която естествено е свързана с инфлацията),до лоши кредити (изтеглени необмислено заради увеличеното  парично предлагане), по-нисък БВП и създаване на свръхинфлационна спирала, в която икономиката ще умре.

    Странно е, но изглежда толкова прости и ясни заключения на практика се оказват погрешни. Въпреки прогнозите на Нуриел Рубини ("Това ще доведе до най-големите координирани експлозии в историята: ако [след отслабването поради увеличаването на паричната маса от Федералния резерв] доларът изведнъж започне да се засилва ...> ние ще видим  масово бягство от всички възможни форми на рискови активи по целия свят ", нито  увеличение на курса на долара до 1.2  евро, нито спад до 1.35  евро не  променя поведението на пазарите.Огромните инфузии по QE ("количествено облекчаване") не увеличилиха инфлацията.Напротив, в Русия например ,при прогресивно намаляване на паричното предлагане , инфлацията все още е 3,5 пъти по висока от  американската.

    Работата е там , че през втората половина на ХХ век, светът се насочи към нов икономически модел на развитие, който от своя страна поиска от парите изцяло нови свойства за изпълнението на основните им функции.

    До 60-те години на ХХ век в основата на икономиката бе капиталът, изразен почти изключително в дълготрайни активи и ресурси. За дълъг период от време способността на този капитал да създава добавена стойност почти не се  променяше. Разходите за труд бяха малки,паричният капитал  практически не се създаваше чрез труд. Малкото собственици на парите,т.е. тези, които в миналото са дали капитала си в натура и са получили пари за това, биха могли да ги запазят в продължение на много години, а след това отново да поискат капитала си  в натура - това  почти не оказваше ефект върху икономиката.

    От началото на 1960-те години в световната икономика започнаха процеси,които значително промениха структурата й. Цената на труда в сравнение с цената на капитала се увеличи. С бързото развитие на технологиите потенциалът на натуралните ресурси да дават добавена стойност се  намали във времето - за да се запази неговия ръст се изисква постоянно усъвършенстване на технологиите.  Растежът на разходите за труд формира значителен "трудов капитал",както  под  формата на лични спестявания, така и под формата на пенсионни и социални плащания. И най-важното - увеличиха се значително темповете на икономическите транзакции и способността да се правят много  сложни  сделки.

    В новите условия   за да  могат парите адекватно да съответстват на функцията по обезпечаване на  стокообмена, стана необходимо значително да се увеличи скоростта на оборота.Понятието velocity - скорост на превъртане  на парите - се превърна в решаващ фактор за ефективността на икономиката. От друга страна,важна функция на парите преди беше  да "защити" цената на състоянието на няколкото немногобройни притежатели, които дадоха в по-ефективни ръце  капитала си в натурална форма (в противен случай  натуралният капитал би останал в ръцете на неефективни собственици). Днес една от най-важните функции на парите е точно обратната:да не се допусне масово обездвижване на най-квалифицираната работна ръка, което естествено произтича от натрупването на паричен капитал  у  работниците.

    И двата проблема - ускоряването на паричния оборот и дискриминацията на пасивността- добре се решават от продължаващия растеж на обема пари в икономиката. Важното е  размерът на лихвата при "пасивните пари" в крайна сметка да е по-нисък от инфлацията - това  стимулира да се "купуват пари",вкарвайки ги  в производство, и наказва рентиерите, който желаят  да живеят без да работят.

    Какво се случва с икономиката, ако паричното предлагане расте по-бързо от инфлацията? Както се оказва - нищо. В своите собствени закони за растеж на потреблението (това  най-вече се дължи на стабилните очаквания за бъдещи печалби) и нивото на инфлация се определя основно от ръста на потреблението.Разбира се, ако разпръсна милиарди долари в дребни банкноти от хеликоптер, някои от тези  дарени  пари ще отидат за ново потребление и едновременно с това ще се създаде рязко покачване на инфлацията. Но още в следващия оборот тези долари вече няма да бъдат дарени. Те  частично ще "изчезнат" за сметка   намаляването  скоростта на движение на парите, отчасти за плащане дълговете на самата държава, която ги е емитирала,а  по-голямата си част - ще  формира  спестявания. Лихвеният процент ще намалее, тъй като паричното предлагане нараства, инфлационен ефект  изчезва ,а спадът в лихвените проценти с течение на времето елиминира растежа на паричното предлагане.Получава ли се при това обезценяване на валутата? Вероятно. Лошо ли е това? Не  е - днес икономическите транзакции са много бързи, а обезценяването слабо влияе на  плащанията между икономическите агенти, но въпросът за амортизацията на  пасивите по този начин  се решава.

    На фона на тези съображения, политика на Федералния резерв и на ЕЦБ не изглежда "плашеща". Чрез изкупуване на активите регулаторите  внасят доверие на пазара и  увеличават скоростта на обръщение на парите, най-вече изкупуват  активи, които трябва да донесат на държавата приходи - т.е., създава се   източник на бюджетни приходи в бъдеще. Поради ръста на паричното предлагане  значително се намаляват лихвените проценти и самата държава взема дълг с лихва значително по-ниска от средната при кредитирането . Важно предимство на такава ситуация е намаляването стойността на старите дългове. Днес САЩ плащат за дълговете си  два пъти по-малко от преди 10 години просто защото има съществена разликата в лихвените проценти.

    Докато потреблението почти не расте и държавите са принудени да му въздействат най-вече     чрез  бюджетните  разходи,от  инфлация не трябва да се страхуваме   и  ефектът от QE се ограничава от скоростта на паричните обороти и ниските лихвени проценти. Когато потреблението започне да се увеличава (а това във времето трябва да се случи :бюджетните разходи  са началния тласък за този процес), ще се увеличи инфлацията. Тя ще изяжда стойността на старите дългове , ще облекчи  икономиката, а голямата сума пари в обращение няма да позволи да се  намали чувствително скоростта на движението им, независимо от покачването на цената на новия заем. Това е дълъг път за стабилизиране на икономиката, а не, като много икономисти считат,че  е  дестабилизация.

    На всички съмняващите се препоръчвам отново да си припомнят функциите на парите, дадени в началото на статията:сред тях няма функция за запазване на богатството.
         

 

 

Няма и никога няма да има: в съвременния свят  трябва да се работи, а не да се спестява

 

че съм "бос" по паричните въпроси.Като лаик,си позволявам да ви задам 2 въпроса:
1) Всички говорят за един непрекъснат растеж,но,докога и в какъв размер?Щом
нещо расте,в материалния свят то е за сметка на нещо друго.За сметка на какво
става този растеж и до какви последици се стига?

2).Чел съм на много места и то позоваване на големи финансисти,че фактичвски
само една малка част от парите,които функционират в света покриватналичните
стоки и услуги.(около 5%).И за тях,като цяло има напечатани пари.Останалите
са виртуални пари,записани в компютрите.Така,старото твърдение,че обемът на
парите в стойностно изражение,трябва да съответства на обема на произведени-
те стоки и услуги.Тогава,какво всъщност представляват парите,освен една доб-
роволно предоставена зависимост от банките и то,за нищо,за "въздух".Какво става
в света?Как така е предал в ръцете на банките всичко изработено от човека,включително и себе си, за...нищо?Умът ми не го побира.Има толкова спе-
циалисти,които разбират това и въпреки всичко,никой не е извикал,че "царят е
гол" и да се ликвидира тоав състояни?
едното нищо

Предлагам Ви най стандартното определение за
Икономически растеж -това е нарастването на общия обем и стойността на стоките и услугите, произвеждани от дадена икономика в определен период, в сравнение с предходен. Ако стoйността на стоките и услугите за дадена икономическа област е по-висока от предходната година, то тя има позитивен ръст, обикновено наричан "икономически растеж". Ако в дадената година има по-малка стойност от предходната на произведеното и продаденото, то има "негативен икономически растеж", още наричан "рецесия" или "депресия".
Икономическия растеж може да се идентифицира като количествени промени - увеличаване на производството и потреблението във времето на едни същи стоки и услуги.

Икономическото развитие може да се определи като положителни качествени промени, иновации в производство, продукти и услуги в областта на управлението, в други области на живота и икономическите дейности.

С други думи основната движеща сила на развитието е прогреса - иновации и предприемачески ресурси, създаване на търсене за иновации и свръхпредлагане.

Накратко: растеж - това са количествените промени и развитие - качествени положителни промени в растежа и, най-важното - подобряване на качеството на живот.

От това следва,че на въпроса " докога и в какъв размер" можде да се отговори-безкрайно.Ако няма икономичски растеж ,няма развитие изобщо.Това би означавало край на света ако щете.
Вие пишете:"Щом нещо расте, в материалния свят то е за сметка на нещо друго.За сметка на какво става този растеж и до какви последици се стига?"
Икономическият растеж е тясно свързан с растежа на общото ниво и качество на живот - увеличаване продължителността на живота, качеството на здравните грижи, достъп ът до качествено образование, намаляването на работното време, сигурността на гражданите и др.
Т.е както по-горе писах-няма предел,не може да се каже кога животът ще стане толкова "хубав" ,че да няма повече накъде.

относно същността на понятието "икономически растеж", но,на два въпроса по мое
мнение,не получих отговор:
1) от 1-ви въпрос на втория подвъпрос,а именно-"за сметка на какво става този растеж и до какви последици се стига".

2).на целия втори въпрос.

Общо казано, има три основни съставки за икономически растеж:
1.Физически капитал. Това са машините, оборудването, сградите, земята, и други веществени придобивки, които се използват в производствения процес. Когато компаниите инвестират в повече оборудване, това им позволява да разширят продукцията си във времето и да допринесат за икономическото развитие.
2.Труд. Това са всички хора, които са наети на работа в икономиката. Икономиката се разширява просто като се увеличи броя на работещите. Това може да е в резултат на растеж в популацията или по-голяма норма на действаща работна сила. Например, ако повече жени започнат да работят , работната сила ще бъде ключова за икономическото развитие в много страни.
Германия е добър пример. През 1980, 41 процента от жените в Германия, които са можели да работят, са били или ненаети на работа или търсещи работа. До 2010, този номер се е увеличил на 53 процента. Тези допълнителни работещи са произвели стоки и услуги и са помогнали да се разшири икономиката.
3.Продуктивност. Продуктивността е количеството продукция произведена с отдаден труд и физически капитал. Въпросът тук не е колко хора работят и какви машини те използват, а колко добре трудът и машините се експлоатират. Добре ли е организиране работата? Похабяват ли се ресурси по неефективни практики на компанията или по справянето със корумпирана държавна администрация?
Казано на кратко икономиката може да обясни дали да работят повече хора, дали да се използват повече машини и оборудване и дали машините и хората се използват по най-добрия начин.
Икономиката в растеж и финансова стабилизация е свързана с формирането на изхода на пазара на труда на равнище на безработица в естествени, поносими граници, стимулиращи развитие на конкуренцията в заетостта и растежа. Отклоненията от естествените граници води до негативни последици в икономиката, които могат да се характеризират като цена, с количествени и качествени измерения.

По втория въпрос аз се постарах да напиша нещо в основния текст на постинга.Парите не са само виртуални,те се печатат със страшна сила.С риска да се повторя ще припомня функциите на парите, дадени в началото на статията:
посредник в стокообмена, средство за определяне на стойността,средство за натрупване на капитал и средство за отчитане на дълговете и сред тях няма функция за запазване на богатството.
Парите са само СРЕДСТВО.