Обама спечели. Но кой би си помислил? Америка направи съдбовен избор.Страшно е да си представим какво би се случило  ако бе  победил  Ромни - ретроградство  и  мракобесие.

        "Това не е просто избор между две партии или кандидати Това е избор между два пътя за  развитие  на Америка." - Каза Обама. 

        Е, разбира се!Във всички последни избори кандидатите се различават не само по политическите лозунги. Те като че ли са от различни породи, с идеално разделени изображения. Това е като за любителите на кучетата и котките. И Америка просто се раздели  пред дилемата  на съдбоносноя си избор. Между любителите на кучетата котките.

        Но не приемайте  визуалните отличия при продажбата на стоките за  отлики между самите стоки. Не е толкова голяма разликата между   мобилните  телефони,  както казват за това техните реклами. Америка е голяма световна сила, достойна за уважение. Обидно е да си представим, че съдбата на Америка зависи от късмета на изборите ,от този, който се усмихва по-успешно или кихна,от представянето на съпругите на кандидата,  децата  и кучетата. Американската политика е предвидима и ще остане така поне за сега, Америка ще остане една велика сила. Особено като коридора на възможностите  в разрастващата се криза става все  по-тесен и по-тесен.

        Първият кръг на т. нар. "количествено смекчаване на паричната политика",т.е. инжектиране на пари в икономиката и изкупуване на "лошите" дългове, стартира през ноември 2008 г. по време на администрацията на Буш и в крайна сметка излезе на повече от два трилиона долара. Второто  и  днешното, трето "омекотяване" е стартирано при Обама - всяко  приблизително по 600 млрд. евро.При това  публичният дълг на САЩ надхвърли $ 16 трилиона - 120% от реалния БВП на САЩ. Това е повече, отколкото, например, в Гърция.

        Тези парични  облекчавания , наводняването на кризата с пари - това са основните характеристики на кризата .И републиканците и демократите са абсолютно единни по този въпрос. Защото къде ще  отидат. Същото е изтеглянето  от Ирак - бавно и тъжно. И по-нататък изтеглянето от Афганистан - още по-бавно и още по-тъжно. И Обама и Ромни ще направят точно същото със същата скорост.  Единствената инициатива на Обама  е  прословутата здравна реформа ,с която демократите се  фукаха през последните 20 години. И като че ли намериха времето и мястото.

        Реформата разпределя  гарантираната от държавата  медицинска помощ за цялото население на щатите. Преди това от такава застраховка бяха лишени  повече от 50 милиона американци.При това още преди реформата на Обама, размерът на задълженията на държавните застрахователи  шесткратно надхвърляше  размера  на натрупаните средства.Що се отнася до пенсионната система, оперативен й дефицит е повече от шест и половина трилиона долара. А разликата между натрупаните пасиви и активи за изплащането им отдавна надхвърли 50 трилиона.

        Т.е.  необходим е именно  Обама. Именно такъв американски президент трябва да бъде на върха по време на   падането  в бездната. И да поеме отговорността за кризата. Ето защо се появи  Ромни -доста комичен републиканец, който не може да поведе след себе си  нито един  разочарован избирател от демократите.

        Светът се променя. И Америка се променя. И няма избор. Това е постепенно, но стабилно отслабване на американската мощ. Постепенно и прогресивно разбиране на желанието  да се преговаря - Няма да повярваш! - С опонентите. Тъй като със съюзниците  и  сателитите за какво да се  договаря? Америка се превръща в консенсусноспособна . За първи път от две десетилетия. Това  няма да бъде заслуга на Обама - това е нейният кръст.