Самият термин „руска идея“ е въведен от Фьодор Достоевски през 1860 г.  Съвременният руски философ А. В. Гулига пише: „Руската идея на Достоевски е концепцията за универсален морал, въплътена в патриотична форма“.   "Ние предвиждаме, че характерът на нашата бъдеща дейност трябва да бъде силно универсален, че руската идея може би ще бъде синтез на всички онези идеи, които Европа развива с такава упоритост, с такава смелост в отделните си националности;  че може би всичко враждебно в тези идеи ще намери своето приложение и по-нататъшно развитие в руския народ...”  

 В „Дневник на един писател” от 1877 г. Достоевски обяснява: „Руската национална идея е една идея за всички хора на света.  Ако руската национална идея в края на краищата е всемирно човешко единство, то цялата наша полза е за всички, като спрем всички раздори... да станем руски и национални колкото се може по-скоро."

Още тогава се проявява ,развилата се впоследствие идея за руската изключителност.
 (бел.авт.)

    Разбирането на руската идея, което се различава от традиционната руска философия, е широко разпространено сред привържениците на етническия руски национализъм, руския неонацизъм и руското нео-езичество.  Руснаците се смятат за най-добрите представители на „бялата” или „арийската раса”: като най-древния народ (създал култура, писменост и цивилизация за цялото човечество) или най-чистия в „расово-биологичен” смисъл, или по-добър от други, които успяха да запазят традиционните „арийски“ ценности и култура.  На руснаците се приписва историческо, културно или расово превъзходство над другите народи.  За основни врагове на руснаците и "арийската раса" се считат  евреите и юдаизма.  Тази идеология включва руския месианизъм: руският народ се счита за единствената сила, способна да се противопостави на световното зло и да ръководи останалия свят.  „Арийската“ руска идея поставя пред Русия задачата да изгради аналог на Четвъртия райх, нова „арийска“ империя в световен мащаб.  Руският арийски мит отхвърля всякакви териториални спорове, тъй като руският народ е изобразен като абсолютно автохтонен в цяла Евразия.  Моделът на сепаратизъм на отделни руски региони е по-рядко срещан. 

Очаква се Русия да бъде разпокъсана на няколко руски национални държави, лишени от етнически малцинства.  И в двата случая се смята, че единството на обществото в новата държава трябва да се гради върху единна „родна вяра”.

Александър Асов, популяризатор на „Велесовата книга“ и идеолог на неоезичеството, пише, че „търсенето на руската идея, която обединява здравите сили на обществото“, трябва да се състои в обръщане към изконната „руска национална традиция“. 

Неоезическият автор В. М. Кандиба твърди, че Вселената е създадена от Божествената мисъл, която е руската идея, като същевременно заявява, че руската идея е „обективният резултат от космическата еволюция“.  Той вижда същността на руската идея в това, че руският народ е произлязъл от Божествената светлина и в бъдеще отново ще се превърне в „един вид лъчиста енергия“.  „Ако ние, руснаците, загубим чувството си за отговорност към моралното съдържание на човешките мисли, тогава Земята ще сполети апокалиптична катастрофа... Ние, руснаците, носители на „руския дух“ и „руската идея“, сме Бог. -носещи хора, духовно космическо явление, върху което се основава земната цивилизация." 

Под влияние на евразийците Владимир Авдеев (по-късно създател на доктрината на „расата“ за превъзходството на „нордическата раса“ над другите) пише, че тъй като Русия е прародината на „арийците“ („арийците“), , нейните народи бяха призовани да поведат останалия свят „към висотата на една нова духовност“ и да обединят всички „нови религии“ и нетрадиционни култове в глобално икуменическо единство.  Той призова за замяна на православието със зороастризъм („арийска“ религия) и провъзгласи настъпването на ерата на „руската идея“ без Христос.  Авторът националист А. И. Белов, привърженик на „арийската“ идея, наричащ себе си „палеонтолог“ и „палеоантрополог“, пише, че същността на руската идея се крие в „божествения произход на руския народ“.

Редица руски националисти, които се опитаха да формулират „руската идея“, в крайна сметка изоставиха „съветските“ или „властомонархическите“ идеи и станаха поддръжници на руското нео-езичество.  Те разбираха това езичество не като религия, а като идеология, от която руският народ отчаяно се нуждаеше.  

Руската идея съдържа идеята за руснаците като богоносен народ.  Това подчертава универсалния характер на руската идея, нейната съборност и универсализъм.  Привържениците на руската идея си въобразяват, че Русия има световно значение и е важна за всеобщото християнско спасение.  

Геополитически аспект

  Някои мислители (Александър Львович Янов, 1988) смятат, че зад руската идея стоят скрити геополитически амбиции, заедно с идеологията на руския великодържавен шовинизъм и империализъм .   

Връзката между държавата и обществото  

Има мнение, че основното противоречие между Руската идея и Запада е в областта на взаимоотношенията между обществото и държавата.  Докато на Запад исторически представеният принцип е „държава за хората“, руският принцип е „хората обединени, живеещи и жертващи се за по-голямото благо“. Някои отбелязват, че свещеният статут на държавата е характерна черта както на съветския, така и на имперския период от руската история.

започва около трети - четвърти век от н. е.
Така че всякакви великоруски идеи могат да си ги окачат на пирона в отходното място.
Съвсем отделно угрофините на са били ар-уси. Московитите пък изобщо.

А политиците правят. Ето, нашите дават оръжие на прамайката на Адам- Украйна, гонят руски свещеници. Но това не е български национален интерес, а слугинаж.
Българската идея сега е:
НЕ България, а ЕС,
НЕ български лев, а евро.
НЕ български граници, а Шенген.
НЕ балгарска армия, а НАТО.
Слуги, мазни слуги.